„Съединение, нека е Съединение! И аз съм българин. Ако аз губя всичко, то нека поне целият народ да спечели”. С тези думи, които удивително напомнят словата на Левски – „Ако печеля, печели цял народ, ако губя – губя само себе си”, на 6 септември 1885 г. сутринта генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич се предава на дошлите да го арестуват Захарий Стоянов и Продан Тишков, известен като Чардафон Велики.
Званието на Кръстевич „генерал-губернатор”, според турската йерархия означавало нещо като паша, което дало удобен повод на Стоянов да му измисли злъчния прякор Треперко паша. Не защото този
достоен българин
на турска служба бил страхливец, а защото, поради напредналата му възраст, ръцете му леко потрепервали. Във вихъра на събитията от онези времена се губи огромната роля на Кръстевич за спасяване на делото на Съединението от нахлуване на турски войски. Източна Румелия е била едно твърде странно географско, административно и политическо формирование в пределите на Османската империя. Рожба на Берлинския конгрес, който разпокъсва българските земи и населението в тях, Румелия, колкото и невероятно да звучи за онези времена на късен абсолютизъм, е била автономна област със свой парламент – Областно събрание, със свое правителство – Директорат и дори със своя конституция – Органически устав. Особено конституцията е била нещо изключително дръзко за пределите не само на Османската империя, където се е намирала Румелия, но дори за освободителката Русия, където също цари безпределен абсолютизъм.
Гаврил Кръстевич е вторият генерал-губернатор на Областта. Първият е Алеко Богориди – също българин, на дългогодишна турска служба. Времената са били такива, че понякога
големи събития
са се решавали от един…калпак. Когато Богориди пристига с влака от Одрин, целият Пловдив, излязъл да го посрещне, следи с трепетно очакване с какво ще се появи губернаторът. Той проявява съобразителност и излиза от вагона с наложен на главата калпак. Което предизвиква бурно „ура”. Не се знае какво би се случило, ако се беше появил с фес.
По времето на Богориди функциите на главен секретар и на директор на вътрешните дела се изпълняват от Гаврил Кръстевич. На фона на твърде тираничните нрави в Османската империя, Източна Румелия е била нещо като оазис на свободата. Там са намирали убежище дори такива дръзки авантюристи като Димитър Ризов и капитан Коста Паница, подгонени в Княжеството заради съмнителната „афера с купоните” – пренасянето в ковчега с костите на Раковски на задигнати от румънски богаташ злато и ценни книжа. За
свободата на духа и нравите
в Областта говори и това, че създаденият от Захарий Стоянов БТЦРК е бил толкова таен, че участниците в него са се събирали свободно където и както си искат и дори са оставили доста фотографии за себе си.
Гаврил Кръстевич става генерал губернатор през 1884 г. Той е бил достатъчно умен и прозорлив, за да знае, че Областта е измислено от Великите сили временно явление. Не е бил глух и сляп за дейността на БТЦРК, но не позволил никакво преследване срещу дейците на този комитет. Когато през есента на 1885 г. събитията назряват, се намират хора, и то българи, които предлагат на Кръстевич, с оглед нестабилната обстановка, в Пловдив и в Областта да бъдат повикани турски войски. Кръстевич категорично отказва. По този начин този достоен българин спасява Съединението, защото не се знае какво би станало, ако в Пловдив на 6 септември, срещу дружините на майор Данаил Николаев и срещу четата на Чардафон се бяха изправили турски табори.
За съжаление на родната чест, дори в паметния ден на 6 септември се намира една „черна душа”, както Захарий е наричал предателите. Това е пощенският началник Коста Тодоров, който хуква да телеграфира в Цариград за „преврата” и да иска турска войска в областта. Това той предлага още вечерта на 5 септември, но Кръстевич забранява изпращането на депешата. На другия ден, докато народът ликува, Тодоров е готов
да извърши предателството
Спира го случайността. Към него се приближава майор Райчо Николов, известен като Дядо Райчо. Тодоров мисли, че офицерът ще го арестува, стреля и го убива. Възмутеният народ линчува убиеца. Но, така или иначе, турска войска не е повикана.
Кръстевич приема с достойнство и подигравателното шествие с файтон из Пловдив, придружаван от годеницата на Чардафон – Недялка Шилева, облечена в четническа униформа и с гола сабя в ръка. Приема и виковете – „Долу Румелия, Долу Треперко паша”. Защото разбира, че хората не ругаят него лично, а омразната Румелия. В суматохата никой не забелязва и не отчита тихия подвиг на този, по закон, турски паша, който не повика аскер и така спаси Съединението.
Гаврил Кръстевич е високобразован човек, завършил право в Сорбоната. Роден е като Гандьо Кътов Баев в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Учи в Котел и в Карлово при Райно Попович, с когото го свързва дългогодишна дружба. Учителства в Сливен. Подпомогнат от Стефан Богориди завършва Великата школа в Цариград, където е съученик на Георги Раковски, с когото са родени в един град, а и имат родствена връзка. Завършва право в Сорбоната в Париж през 1843 г.
Става секретар на княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замества като княз на остров Самос, а от 1850 г. – в правосъдното ведомство на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет на империята. Бил е преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Активен участник е в църковните борби, по негов проект е съставен Екзархийският устав. Почетен член е от 1871 г. на първообраза на БАН – Българското книжовно дружество.
Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил е редактор на сп. „Български книжници”. Автор е на „История българска“. Първи преводач е на Бенджамин Франклин на български, като превежда произведенията му от френски език. След като е свален от поста генерал губернатор на Източна Румелия се оттегля в Цариград, където умира през 1898 г. Малцина в България се сещат за него. Само Константин Стоилов организира делегация, която да занесе венец на погребението му.
