Още незаглъхнали изстрелите, с които преди три месеца Петко от Лясковец уби един командос от СОБТ и рани други трима, трагедията за малко не се повтори и то не къде да е другаде, а в центъра на София. Драмата този път се размина само с един леко ранен.
Но – до кога? Защото сякаш някъде на пусто в пространството прозвучаха и анализите на службите, и наказанията, и констатациите и мерките на прокуратурата, която установи, че народът е твърде солидно въоръжен. До колко има нужда от това – отделен въпрос. Хиляди пъти вече се е писало и говорило, че режимът за оръжие е твърде либерален. Че едва ли не куцо и сакато мъкне пищови. Че прегледите за психическа годност са формални и въобще не гарантират, че през петте години на разрешителното няма да стане беля като в Лясковец. Тогава? Ами – много просто. Оръжие да могат да притежават само хора, на които то е необходимо за изпълнение на служебните им задължения. И не лично, а служебно, което да се води на строг отчет от оръжейници и началници. Ами охранителните фирми? Те просто купуват необходимия брой оръжие и го дават на гардовете само, когато са на смяна. Могат още неща да се решат законодателно. Но и тези на първо време са достатъчни. За да няма Лясковец две, три и така нататък.
