В началото на седмицата някак си скромно в Националната библиотека бе отбелязана годишнината от първото издание на „Под игото”. В един от коридорите, които често приютяват подобни събития на три витрини бе представен скромно и тихо пътят до появяването на бял свят на едно произведение на патриарха на българската литература. За този роман, който Иван Вазов пише в емиграция или в изгнание, ако не се лъжа, е писано и говорено много. Навярно ще се пише още много, макар че историята и премеждията на процеса на писане и публикуване не е никак мелодраматична. Макар че за Дядо Вазов, както го наричаме някои, най-добре е да чуем отново какво казва един от неговите основни изследователи – проф. Милена Цанева. Тя бе намерила време и сили да дойде в националната библиотека, която постави началото на отбелязването на тази годишнина. Професорът подкрепи думите на директора на библиотеката – проф. Христова, че този роман е „залегнал неизлечимо в народната ни памет”. Защо е така обяснява проф. Цанева. Защото този роман, това „Под игото” е съумял да съхрани силата на въздействието, да съхрани народната памет, да запише и предаде историята на поколенията. Само че за да излезе този роман е действал и издателят и книжарят Тодор Ф. Чипев. Кой е описал този тандем и ако не го е описал: защо?
