След завършването на втори клас (курс) в Уест Пойнт, през юни т.г., сержант курсант Кармиджанов е на стаж у нас в 68-ма бригада „Специални сили”.
Американската военна академия в градчето Уест Пойнт се намира на 80 километра северно от Ню Йорк на брега на река Хъдсън. Основана е на 4 юли 1802 г. и е разположена на 65 квадратни километра площ. Завършилите академията получават звание лейтенант и бакалавърска образователна степен. В нея са учили редица известни личности, стигнали до високи длъжности в армията, и дори станали президенти на САЩ. От 70-те години на 20 век Уест Пойнт отваря врати и за чужденци.
– Какви са впечатленията ти от стажа в 68-ма бригада?
– Пристигнах от САЩ на 1 юни, стажът ми започна от 2 юни и продължава до 20 юни. Бях на учение по оцеляване с минимално осигуряване в Родопите. Присъствах на занятия и стрелби. Видях се и с мои приятели курсанти от НВУ „Васил Левски”, които изпълняваха парашутни скокове в 68-ма бригада.
– Да се върнем към кандидатстването ти за Уест Пойнт. Тогава имаше ли други кандидати от България за тази престижна академия?
– В началото бяхме четирима. Двама се отказаха още през първата седмица. А с един приятел, той беше от моя взвод, стигнахме до края. На него, обаче, му изгубиха документите от един от изпитите и той отпадна от класирането. Вероятно щяха да го приемат, защото оценките му бяха добри. Така че от кандидатите останах само аз. С получените резултати от изпитите трябваше да се състезавам с всички останали интернационални кандидати от 156 държави за обявените тогава 16 места.
– Само един курсант ли трябваше да бъде приет от България?
– От една държава извън САЩ приемат най-много двама.
– Известно е, че е в Уест Пойнт влизат избраници. Какво работят твоите родители?
– Академията са завършили и президенти на САЩ, и астронавти… По принцип американските курсанти трябва да имат номинацията от сенатори. Да, от другите страни има синове на султани и на президенти, но аз съм от нормално семейство. Баща ми Васил Кармиджанов бе съкратен от Българската армия като майор през 2000 г., една година преди да навърши необходимите години за пенсия, и много тежко прие ситуацията. Сега работи във фирма. А майка ми е детска учителка.
– Колко души сте в твоя взвод и има ли представители от други държави в него, освен теб?
– Взводовете са от 40-50 души. В нашия взвод съм само аз от друга националност. Всичко чуждестранните курсанти са 56. В академията има четири класа или както е при нас в България – четири курса. Във всеки клас курсантите са около 1000 души, като 15 процента са момичетата.
– Други българи има ли сега в академията?
– Само аз съм. Доколкото знам, през тази година ще идва още един курсант от НВУ „Васил Левски”.
– Най-тежки ли бяха за теб първите дни и месеци в Уест Пойнт?
– Да, по принцип най-стресиращи са първите дни. Бях изкарал една година в НВУ „Васил Левски” и не преживях някакъв шок от военните порядки Но за първи път се намирах в чужбина, не бях излизал от България. Имах 4 дни за аклиматизация и на петия ден започна първоначалната военна подготовка. Бяхме над 1000 новопостъпили. При голяма организация всичко като имущество ни беше дадено, а командирите се отнасяха с разбиране. Но трябваше време, за да свикна с американската култура. А и климатът е по-различен от нашия в България. До река Хъдсън е много влажно, и отначало едвам дишах при голямата влажност.
– Какъв е режимът за курсантите в академията?
– Има т.н. привилегии на всеки курс, те са с традиции и не се променят лесно. Първокурсниците се занимават и с пране, с изнасяне на боклук…На тях не им е позволено да говорят помежду си извън помещенията им, дори и в коридорите. Трябва да вървят с рамо, плътно до стените на помещенията и сградите, да преминават ъглите в коридорите, като се обръщат рязко на 90 градуса, а не плавно. И ръцете им трябва да са стиснати в юмруци, когато са навън. Питал съм много пъти защо това е така, но отговорът винаги е един и същ – като не могат да ти се доверят за малките неща, как да ти се доверят за големите. Има заведение в академията, в което третокурсниците могат да пият бира, както и да носят цивилни дрехи след 17 часа. Курсантите в четвърти курс са с най-големи привилегии. Те могат да консумират в това заведение и твърд алкохол.
– На какво се обръща най-много внимание в обучението?
– При началната подготовка имахме доста стрелби. Много голямо е вниманието към физическата подготовка и към всякакви спортове. Всеки трябва да практикува някакъв спорт. Има отбори на академията, които тренират много сериозно и участват в състезания. Отделно има вътрешни ротни отбори, които се състезават помежду си. И аз участвам в тези тимове. Досега съм спортувал нашия си футбол, не американския. Също така и ориентиране. На гимнастиката, която е с оценка, се представих много добре, тъй като съм тренирал този спорт. Задължително е един семестър да се тренира бокс. В академията има ски комплекс и през зимата записах сноуборд, който също е с оценка. Най-труден ми е бил курсът по плуване с оцеляване, но го преминах успешно. Плува се с 20-килограмови жилетки и друга екипировка. Изпитанията са физически и психически.
– Какво е типично за обучението – теоретичната или практическата подготовка?
– В Уест Пойнт има много строго разделение между военното и академичното обучение. Общата оценка е сбор от 65 процента от академичните оценки, 20 процента от физическите дисциплини и 15 процента от военните дисциплини. Основно през семестъра се учат академичните дисциплини, а през лятото се ходи на полеви занятия, на стрелби, на стажове… Има един военен предмет, който не е много часове, но е също през годината – тактика, доктрини, теория. И наученото се прилага на практика през лятото.
– Какви са специалностите?
– Военни специалности няма, тя е една – общовойскова. Изучават се основно пехота, артилерия, комуникации…А специализацията е в последните месеци на обучението, която можеш да продължиш след завършването на академията. Има около 60 цивилни специалности, най-вече инженерни, но и право, литература, учат се и езици, като немски, арабски, китайски…Аз избрах специалност компютърни науки. Ако си много напреднал, може да учиш и две специалности.
– Чувстваш ли по-голяма отговорност, като сега си единственият българин в Уест Пойнт?
– Да, в началото наистина чувствах тази отговорност и тя ме мотивираше, като знаех, че представям България. На униформата ми е изписано името на България, на дясното ми рамо е българският флаг. Впоследствие спрях да мисля за това, защото е изморяващо. А и не се прави някаква разлика между курсантите кой откъде е.
