Настоящето издание на рубриката отново е посветено на различни области от цивилния живот в Афганистан, които се развиват динамично след свалянето на талибанския режим.
За жените в Афганистан всеки ден е предизвикателство – домашното насилие и сексуалният тормоз са сред честите проблеми, с които се сблъскват не само омъжените, но и девойките. Една от причините за това, не е липсата на закони, а честото нежелание на властите да ги прилагат.
Така нерядко зад решетките на афганистанските затвори се озовават жени, които не са осъдени за трафик на наркотици или убийство, а заради престъпления от морално естество като бягството от дома вследствие на различни забрани, налагани от семействата или съпрузите им.
В последните години правителството се стреми да създаде добри условия за затворничките, като им дава възможност да получат образование или да усвояват занаяти – политика, чиято цел е да подобри шансовете им за нормален живот след като бъдат освободени.
За да се демократизира афганистанското общество, е нужна свобода на словото.
Медийният информационен център в Кандахар, създаден от американския полковник Ричард Макнортън е основното средство на правителството за борба с талибанската пропаганда.
Едно от най-силните оръжия на центъра срещу нея е да предоставя бърза и точна информация за всяко събитие и в социалните мрежи като „Фейсбук” и „Туитър”.
Така той печели доверието на местните и националните медии, а и на обикновените хора.
Децата от училището „Паям е Данеш” в западната афганистанска провинция Херат са получили шанс да да се образоват безплатно благодарение на Масома Хасан, собственик и основател на училището.
Благодарение на усилията на правителството, в Афганистан са регистрирани над 1600 жени със собствен бизнес. Макар и много трудно приемана от традиционното общество, всяка от жените-предприемачи не би се отказала от идеите си, защото печелят не само те, но и обществото.
