Световните футболни финали в Бразилия са в решителната си фаза и съвсем скоро ще научим имената на тимовете, чийто играчи ще си тръгнат от страната на кафето с медали върху гърдите. В мачовете на елиминациите често се случва битките да бъдат решавани с удари от бялата точка. Изпълнението на наказателни удари обаче не е само въпрос на психика.
През 60-те години на миналия век най-големия вратар на Стария континент беше Лев Яшин. По онова време руснакът е минавал за виртуоз при спасяването на наказателни удари, но въпреки това никога не се е изтъквал при победите на тогавашния сборен тим на СССР, който дори достигна до европейската титла. Колкото до дузпите Яшин винаги е твърдял, че проблемът е в изпълнителите, а не в особената заслуга на вратарите. Разбира се футболистите, които по принцип трябва да носят №1 на фланелките си имат достатъчно трикове, за да окажат някакво въздействие на изпълнителя. Като се започне от лъжливите финтове и острия поглед право в очите на противника и се стигне хапливи подвиквания и заклинания. Тук обаче иде реч за атака срещу разсъдъка на съперниковия състезател. Нищо повече.
Във всеки футболен наръчник простичко е описано, че човешката реакция не може да бъде по-бърза от силен шут в ъглите на вратата. Затова и Яшин говори за грешки на изпълнителя. През седемдесетте години пък холандците се прочуха, след като някои от звездите в оранжево започнаха за стрелят с топовна сила в средата на рамката. По презумция вратарите избират един от ъглите и така зоната в центъра остана уязвима.
Естествено трикове има още, ала нито един вратар няма шанс срещу майстор, способен да качи кълбото в сглобката на гредите.
Въпреки, че през годините се появяваха различни предложения дузпите да бъдат премахнати като средство за определяне на краен победител ФИФА, според мен, правилно отстоява своята позиция в защитата им. Та в дузпите има всичко – напрежение, драма, злоба, сълзи, късмет и умения.
Големите отбори все пак имат някакъв лек за дузпите. Защото познанието винаги дава предимство. Емблематичен пример за това са два факта от футболната история. И двата датират от далечната вече 1986 г. Първият е на финала в турнира за КЕШ, в който румънският гранд Стяуа победи Барселона единствено заради безпогрешната реакция на вратаря Дукадам при дузпите. Оказа се, че цяла седмица Дукадам и треньорите в Стяуа са гледали на видео мачове на Барса и са се подготвяли.
Това се случи през май, а месец по-късно на финалите на световното първенство в Германия изхвърли домакина Мексико на четвъртфиналите заради феноменалната игра на вратаря Тони Шумахер. Тогава зрителите видяха, как помощник – треньорът на Германия, ако не ме лъже паметта това бе легендата Сеп Майер, застана с листче в ръка до тъч линията и при появата на следващия изпълнител на дузпа от мексиканска страна просто даваше знак на Тони. Той пък уцелваше ъгъла и парираше топката.
Това е в историята. На световните финали в Бразилия досега не видяхме такива перфекционисти, ала все пак Германия още не е стигала до рулетката на бялата точка.
