С тържествената церемония, организирана от Национално движение „Русофили“, в двора на храм-паметник „Рождество Христово“ в град Шипка бе открит възстановеният от Община Стара Загора кръст-паметник на загиналите руски казаци. Той бе преместен от някогашното руско гробище в покрайнините на Стара Загора, където е бил вдигнат през 1927 г. По инициатива на Национално движение „Русофили”, Руския благотворителен фонд „Наследие“ и кмета на Стара Загора Живко Тодоров монументът бе разположен в подножието на връх Шипка.
Преди това в храма Старозагорският митрополит Галактион от българска страна и Женевският архиепископ Михаил от руска отслужиха заедно заупокойна литургия за загиналите за Освобождението на България руски воини.
За участие в церемонията пристигна руска делегация, водена от министъра на регионалното развитие на Руската Федерация Игор Слюняев. В състава на делегацията са още Леонид Решетников – директор на Руския институт за стратегически изследвания и председател на фонд „Наследие”, Владика Михаил – архиепископ Женевски, княз и княгина Трубецки – Александър и Екатерина, атаманът на казашка войска и депутат в Държавната дума на РФ Виктор Водолацкий, Михаил Дегтярев – депутат в Държавната дума на Руската Федерация, зам.-председател на комисията на ДД на РФ по наука и иновации, Павел Юдин – директор на Руския научно – изследователски институт за културно и природно наследство “Д. С. Лихачов” към Министерството на културата на Руската федерация и др.
Паметникът бе открит от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, министъра на инвестиционното проектиране на България Иван Данов и министър Игор Слюняев. В церемонията участваха още председателят на Общинския съвет в Стара Загора Емил Христов, областният управител Живка Аладжова, кметът на Казанлък Галина Стоянова и други официални лица.
След края на церемонията гостите бяха изненадани с кратка музикална програма от руски песни от самодейния певчески състав към читалището в Шипка.
Следобедът в хотел „Армира“ на Старозагорските бани руските гости дадоха пресконференция за националните и местни медии. Тя бе водена от Леонид Решетников, като на въпросите на журналистите отговаряха той и министър Слюняев.
На пресконференцията бе представена книгата на Леонид Решетников „Да се върнем в Русия“, третираща въпроса за руската национална идея.
Авторът, освен директор на Руския институт за стратегически изследвания, е кандидат на историческите науки и бивш началник на Информационно-аналитическото управление на Службата за външно разузнаване на Русия, с чин генерал-лейтенант.
Като част от програмата, свързана с откриването на паметника, вечерта в ДТ „Гео Милев” Стара Загора бе изнесен концерт от руски творчески колективи, а на следващия ден в комплекс „Бранителите на Стара Загора“ бе отслужена литургия и ще бъдат поднесени венци и цветя. Поднасяне на венци и цветя е предвидено и на паметника на генерал Скобелев в Казанлък.
Кратка история на казачеството у нас
През ноември 1920 г. руската армия на генерал Пьотр Врангел изоставя Крим и се евакуира в Константинопол, полуостров Галиполи, Бизерта (Тунис) и остров Лемнос. В началото на декември 1920 г. на остров Лемнос дебаркират над 8600 военнослужещи от донския казашки корпус и около 16 хиляди кубанци. Такава сила е била опасна за съюзниците, преди всичко за французите. Затова те са настоявали пред Врангел спешно да преквалифицира казаците в бежанци и да ги засели в различни държави.
През юни 1921 г. започва прехвърлянето на казашки части в България и Югославия. В България се разполага Донският казашки корпус и Донското атаманско военно училище. Семействата на някои от офицерите и войниците на корпуса са били посрещнати радушно от по-голямата част от народа. Българите са помагали на казаците с каквото могат, най-често работа или медицинска помощ. Болшинството офицери и войници от корпуса са били участници в Първата световна война и Гражданската война, много от тях са ранявани тежко. Към това се добавили е последиците от тежкото „Лемноско следене”. Затова смъртността сред военнослужещите от корпуса и техните семейства била висока. Починалите са погребвани в различни гробища в България, в това число 37 души – в гробището в Стара Загора и още няколко десетки – в гората край манастира в Шипка.
През 1926 г. в щаба на Донския корпус решават да увековечат паметта на казаците и всички руски бежанци, починали в България. Със средства на щаба на Донския корпус е закупен от община Стара Загора 800 кв. м. парцел в гробището на града, който е бил заграден и става руски участък на гробището. През 1927 г., в присъствието на щаба на Донския корпус и командира му генерал Ф. Ф. Абрамов, както и на редови казаци и семействата им, тържествено е открит кръст-паметник, върху който е изсечен надпис:
„Донской казачий корпус своим соратникам, нашедшим вечное успокоение в Болгарии. 1921-1927”
Върху паметника са били изсечени имената на всички руски хора, починали в България през този период. Предвид оскъдните средства паметникът е бил направен от бетон и цимент.
През 2013 г. Община Стара Загора взе решение за унищожаване на старото гробище на града и на това място да се изгради индустриална зона. Във връзка с това ръководство на града се обърна към Нетърговския благотворителен фонд „Наследие” (Руският Лемнос) с предложение за преместване на кръста-паметник на друго място. Руски гробове на гробището не са останали. С благословията на Старозагорския митрополит Галактион беше решено да се възстанови паметния кръст в град Шипка, до храма Рождество Христово, където почива прахът на руските воини, герои от отбраната на Шипка през 1877 г. и старото руско военно гробище, на което са погребани останките на бойците от Бялата армия. Това предложение беше подкрепено от НБФ „Наследие”, Руският научноизследователски институт на културното и природно наследство „Д. С. Лихачов” към министерство на културата на руската федерация, Руският институт за стратегически изследвания., представители на руската и българската общественост. Тъй като цялостното преместване на паметника е невъзможно заради неговото аварийно състояние, беше взето решение да се изгради нов постамент, като в него се вгради автентичната плоча с надписа и да се издигне реставрираният паметен кръст.
