Служил е в гарнизоните Звездец, Елхово и Сливен. Бил е командир на 3-ия ни пехотен батальон в Ирак. От август 2006 г. е в 68-а бригада „Специални сили” в Пловдив. От март миналата година изпълняваше длъжността командир на бригадата. С указ на президента на Република България от 30 юни той е титуляр командир на 68-а бригада и е произведен в звание бригаден генерал.
– Господин бригаден генерал, честито първо генералско звание. Дълго ли ви се видя времето от март 2013 г. до края на юни т.г., период, в който имаше някаква неизвестност за вас, като изпълняващ длъжността командир на бригадата, и за самата бригада?
– Благодаря за поздравленията. Да, през март миналата година приех длъжността от тогавашния командир генерал-майор Пламен Лилов. След това имаше указ на президента, който ме определи за изпълняващ длъжността не повече от една година. За мен не е имало неизвестност и аз не съм питал кой ще става титуляр на бригадата, нито пък съм се притеснявал дали ще определят мен за командир на бригадата или не, дали ще ме произведат в звание бригаден генерал или не. За мен този проблем не е стоял. Така че думата неизвестност не е уместна. Не знам периодът дали е дълъг или кратък, той си е 16 месеца. Това, което си определих като задачи, след като приех длъжността командир на бригада, беше да продължим воденето на учебния процес, поддържането на бойната готовност и мобилизацията и участието във всички учения. Както и да поддържаме доброто име на бригадата, което сме си извоювали. И това ми бяха основните задачи. И естествено, задачата да съставим най-доброто ново длъжностно разписание и да подберем подходящи хора на подходящи длъжности. И толкова.
– Но все пак удостояването ви със звание бригаден генерал е не само признание за вас, но и за бригадата?
– Да, мен ме произвеждат в първо генералско звание, но аз приемам това решение като оценка за нашето военно формирование. Най-важното – бригадата остана като бригада, А това, че бригадата се командва от бригаден генерал, го приемам като висока оценка за труда, който е положил личният състав. Естествено, доволен съм, че получавам първо генералско звание, така, както всеки военнослужещ се стреми да достигне до там, докъдето може. Искрено се надявам, че с тази длъжност – титуляр командир на бригадата, не съм достигнал нивото си на некомпетентност. Защото, когато един човек достигне някаква по-висока позиция, разбира колко са му възможностите.
– Какво беше участието на бригадата в завършилото в края на миналата седмица учение на европейската военнотранспортна авиация?
– Учението бе комплексно. Колегите от ВВС на европейските страни изпълняваха много задачи. Те не тренираха, а ги изпълняваха. Ние се включихме в две от задачите им – хвърляне на парашутисти и доставяне на товари по въздушен способ. Изпълнявахме скокове заедно с италиански парашутисти. Не участвахме с много хора, общо 200-220 души. Но за нас учението бе ценно, защото ние за първи път работихме с екипажи от няколко държави и се учихме как да съгласуваме действията си. Макар че използвахме стандартните процедури, има особености, които не могат да бъдат научени, а трябва да се сблъскаш с тях – промени на времената, брифинги с екипажите, предварително съгласуване…Средата бе много динамична и ценното за нас бе нашето вписване в нея и организирането на взаимодействието.
– Атмосферните условия като че ли не бяха от най-подходящите за парашутни скокове?
– Наистина имаше доста неблагоприятни дни за парашутни скокове. Но в реални условия никой няма да ни гарантира добро време. Отлагаш, забавяш, вместващ се във времето, в което метеорологичните условия позволяват извършването на парашутни скокове. Така е, действаш в реална обстановка и няма нищо нагласено, действаш според времето. Тук искам да добавя, че от Сухопътните войски участваха и два зенитни дивизиона, които бяха развърнати на полигон „Корен”.
– Кое по-важно събитие за бригадата бихте откроили през първата половина на годината?
– Основната ни задача беше подготовката за преминаване по новото длъжностно разписание, защото то е свързано с много дейности. Имаше много работа по личния състав, по материалните средства, по процедурите, които трябваше да бъдат свършени в определените срокове… На 1 юли се строихме по новото длъжностно разписание. Няма никакви съкращения – на всички военнослужещи и цивилни служители са предложени длъжности, които съответстват на тяхната квалификация, образователен ценз и звания. Всички са ги приели, с изключение на един цивилен служител. Но и след 1 юли ние продължаваме с работа по материални средства, с разпределяне на въоръжението и техниката между подразделенията.
– Какви други задачи изпълнихте от началото на годината?
– Да не забравяме, че през цялата година, заедно с всичко друго, продължава дежурството на Тактическата група за специални операции. Това е второто важно мероприятие. Освен това, участвахме в учение, съвместно със Специални сили от САЩ и Румъния. Група снайперисти от бригадата бяха на съвместна подготовка в Румъния, заедно с колеги от румънските и американските Въоръжени сили.
През май 30 военнослужещи от бригадата участваха в съвместна подготовка в Хохенфелс (Германия). Заедно с това, осигурихме й подготовката и окомплектоването на втория екип от съветници за Афганистан, като участваме в мисията с групи за охрана. През първата половина на годината вървяха и нашите нормални занятия – излизането на батальоните на Специализирания учебен център „Црънча” на полево обучение, тактическа подготовка, парашутни скокове… Осигурявахме парашутните скокове на курсанти от НВУ „Васил Левски” С нас скачаха и колегите от ВМС и от ВВС. Според мен, в тези условия правим най-доброто. Не сме имали някакво много ярко мероприятие – просто рутинна дейност, съгласно програмата за бойната подготовка.
– Ще успеете ли да изпълните летателната си програма за годината?
– Засега сме определено оптимисти. Предстоят на учения, на които ще изпълняваме парашутни скокове. Командването на Сухопътните войски ни осигури авиационно гориво. Имаме много добро взаимодействие с колегите от ВВС, основно по работата с транспортните самолети „Спартан”. И засега сме оптимисти. Ако не настъпят някакви много сериозни проблеми, смятам, че през тази година равномерно и нормално ще изпълним летателната програма в бригадата.
– Като говорим за летателната програма, какво е състоянието на парашутната материална част, а и на другото оборудване?
– Определено имаме нужда от много неща. Необходими ни са средства за наблюдение, особено от прибори за нощно виждане, далекомери, радиосредства… Има една дейност, която се извършва след проведена директна акция – събиране на разузнавателни материали от самото място. Колегите от Специалните сили на САЩ ни показаха комплекти за тази дейност и наши представители са работили с тях. Но дейността е свързана с доста сериозно оборудване. На пръв поглед може да звучи странно, но имаме нужда от цифрови фотоапарати с добри телеобективи, защото една снимка спестява хиляди думи. Поставен е въпросът пред командира на Сухопътните войски, той прояви разбиране и работим в тази насока. Естествено, следващият въпрос е за парашутната материална част. Доколкото знам, нещата се движат добре и мисля, че предстои сключване на рамков договор с фирмата, която е спечелили конкурса. Това означава, че няма да минаваме отново през тази процедура и при наличие на финансови средства, ще получим парашути. Искрено се надявам, и възможността за получаване на парашути от Въоръжените сили на САЩ да се случи. Надявам се тази помощ да пристигне в следващите две години, което ще ни облекчи неимоверно.
– Извършвате ли ремонт на парашутите?
– Нашите сертифицирани майстори по ремонт на парашутната материална част вършат отлична работа и много отдавна средствата, вложени в тяхното обучение в Германия, вече са изплатени. Все пак има определен ресурс от време, и когато той премине, един парашут не може да бъде използван, дори и след съвестен ремонт.
Винаги съм казвал – да, парашутният способ е само един от способите за инфилтриране на личния състав от Силите за специални операции. Но този способ изисква много тренировки и много лесно се губи натренираност. Той е свързан със сериозни финансови средства, но ние трябва да го поддържаме, съгласно изискванията на документите на НАТО.
– Ви лично колко парашутни скока имате?
– Около 300.
– Какво предстои на бригадата до края на годината?
– Пред нас стоят известни предизвикателства. Имаме някои новосформирани подразделения и ни предстоят дейности, свързани с бойната готовност и мобилизацията, както и с разпределение на запасите от материални средства.
Планирано е да участваме в учение в Германия през септември. И отново в тренировъчните центрове в Хохенфелс и Графенвьор през октомври и ноември. Предстои ни през октомври участие в учението на Силите за специални операции на Балканските страни, което ще се проведе през октомври в Турция. От втората половин на юли ще участваме в съвместната българо-американска подготовка„Тракийско лято”. Ще имаме и по-ограничено участие в съвместната подготовката „Бляк сии ротейшънъл форсе”. Планирано е да проведем парашутни скокове с морската пехота на САЩ. Съгласно плана, отново през септември – октомври имаме полеви обучения на батальоните на полигон „Црънча”. Продължаваме и с парашутните скокове, общо взето – с рутинна дейност.
– И накрая, пак да се върнем към новото длъжностно разписание. Ще имате ли вече свой заместник, освен този по логистиката?
– Да, ще има хора на основните командни длъжности. Ще бъде назначен и нов заместник-командир на бригадата.
