Понтонен мост над река Белица при Килифаревския манастир „Рождество Богородично” бе монтиран от екип на инженерни войски на мястото на дървеното съоръжение, отнесеното при последното наводнение във Великотърновско. Два часа продължи цялата операция, в която участва батальон на 55-ти инженерен полк от град Белене. На монтирането присъстваха зам.-кметът на община Велико Търново Ганчо Карабаджаков и кметът на град Килифарево Димитър Събев.
Непосредствено след наводненията от 19 юни кметът на община Велико Търново Даниел Панов в телефонен разговор с министъра на отбраната Ангел Найденов е получил пълно съдействие и подкрепа по възстановяване на щетите в района на Килифаревския манастир. След направен оглед от екип на инженерни войски, на 7-и юли бе осигурен и монтиран понтонен мост.
Временното съоръжение е с издръжливост до 60 тона и се предвижда да остане на мястото до октомври. „До тогава ще сме успели да възстановим и дървения мост. Независимо дали ще бъдат отпуснати средства от Междуведомствената комисия ще намерим решение за възстановяването му”, каза зам.-кметът Ганчо Карабаджаков.
Майор Калоян Василев от батальона, който монтира понтона на манастира, сподели, че независимо, че десетки пъти са разпъвали съоръжението при учения, теренът на място е затруднил военослужещите.
Грях и срамота ще е, ако манастира се срути
С Божията помощ и екип архитекти бяхме започнали укрепване на старата част на манастира, която е в окаяно състояние. Сложихме контрафорси, макар и в нарушение, но спасихме сградата. Старото крило е готово да падне. Аз съм сложил хартиени маркери върху пукнатината, единият от тях вече се е скъсал. Цялата кула е готова да падне до трегера и контрафорса, който направихме преди две-три години. Водната стихия обаче увеличи опасността от срутване на манастира.
Най-важното обаче беше да гледаме хората. Слава Богу, че се размина без жертви, Бог да прости загиналите наши братя и сестри във Варна и Добрич.
Питаха ме, отче, защо толкова късно се обади, можехме да дойдем още първия ден на наводнението, сега как може, нали, манастирът е национална светиня. Аз викам, абе момчета, аз хората ли да гледам, дето са им залети долу къщите, или манастира? И за него ще дойде ред, Господ ще го запази. За моста пак искам да благодаря на момчетата, на техния началник и на министъра, че се отзоваха толкова бързо и ни оказаха неоценима помощ. Ще направим благодарствен молебен, за да благодарим на нашата армия за помощта, която ни оказват, тъй като тя е неизмерима.
Истината е, че старата част на манастира е в много лошо състояние, основите ги подкопават подпочвените води, даже аз вътре, където са наклонените колони, аз там съм закачил един отвес и всеки ден ходя да го поглеждам, защото ме е страх да не стане белята. Това е сграда да не казвам на колко години и като си помислим, че Кольо Фичето е работил тука, да я оставим да пропадне първо ще е грехота и второ ще е срамота за всички нас, които се пишем християни.
На 19 юни, четвъртък, в 17 часа река Белица придойде с 8-10 метра вълна. 47 са пострадалите къщи в крайбрежната част на Килифарево, в тях живеят около 150 души. Две къщи са със сериозни конструктивни поражения, едната може би ще трябва да се гради наново. Иначе основният проблем – и до ден днешен продължаваме борбата с него – са наносите и тинята, които на места са до метър. Засегната е огромна площ от тинята, но в самия град нямаме поражения на мостове. Част от този дървен мост, до който се намираме, е отнесен от реката чак в Асенова махала във Велико Търново.
Между 4-5 хиляди на година са туристите, които посещават манастира и с помощта на Министерство на отбраната ще се улесним подхода. Тук бяха специалисти от Камарата на архитектите в София, огледаха терена, засега има вариант мостът да бъде изграден на сто метра по-надолу по реката, на по-старото му място.
В деня след бедствието бяхме тук с кмета на община Велико Търново инж. Даниел Панов. След като видяхме отнесения мост, ни хрумна идеята, че единствено с понтонен мост временно може да се реши подхода към манастира за туристи. Кметът се обади на военния министър, който веднага се съгласи с идеята да се постави от МО един понтон и след по-малко от час специалистите бяха тук, огледаха района, и ето, че сега, няма и седмица след наводнението мостът вече е факт. Най-голяма, най-адекватна и с най-бърз рефлекс помощ ни оказаха военните и курсантите от академията във Велико Търново.
Ако няма средства от фонд „Бедствия и аварии”, ще тръгнем да търсим спонсорство, но така или иначе ще възстановим моста, защото това е най-прекият и удобен път от прохода и магистралата. В близките месеци ще решим този проблем при всички случаи.
Майор Калоян Василев, командир на 54-и инженерен батальон, Белене: Теренът ни затрудни
Като изпълнение това съоръжение сме го тренирали десетки, дори стотици пъти, но самото място като терен доста ни затрудни. Както виждате обаче все пак успяхме.
