В края на миналата седмица се проведе третият за годината обществен съвет, на който се обсъждаше темата за резерва. Това е единадесетото заседание на Обществения съвет по отбранителна политика. Мнението на министър Ангел Найденов е, че за малко повече от година този съвет се е утвърдил като полезен и необходим формат за обсъждане на важни за националната сигурност теми и въпроси. Според министър Найденов, и занапред при изграждането и развитието на една модерна система за национална сигурност все повече трябва да се отчита експертизата и на неправителствените организации, които са ангажирани в сферата на отбраната и сигурността.
Изграждането на ефективен резерв на българските въоръжени сили поставя във фокуса на вниманието изграждането на ефективен и ресурсно осигурен техен резерв, с който при необходимост да се осигуряват необходимите попълнения от критични способности.
Предварително поставения за обсъждане въпрос бе разгледан в две основни направления: доброволен резерв, съгласно действащия Закон за резерва на въоръжените сили и запас в случай на война. Акцент в обсъжданията бе и военно-патриотичното възпитание на младите хора, което да допринася за ефективното изграждане на двата вида резерв.
Участниците в съвета дискутираха и предизвикателството да се отговори на въпроса за съвместимостта/допълняемостта на концепцията за резерв с тази на единния комплект професионални ВС. От 8-е предварително заявили участие в дискусията, само един представител – този на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” /СОРА/ не дойде в тържествената зала на ЦВК.
Тревогата за състоянието на резерва накратко може да бъде формулирана в кратката и категорична теза, че е необходим нов закон за резерва. Министър Найденов информира участниците в дискусията, че работните групи, които подготвят визията за развитието на ВС, очакват предложения и препоръки, за да могат те да бъдат включени в основните документи. За министър Найденов не е логично и е неоправдано да се подлага на съмнение това, че трябва да се мисли години напред и да се правят прогнози.
Неуместната ирония
че министерството на отбраната се занимава с 20-годишни прогнози едва ли е уместна. Доста аргументи могат да бъдат представени в защита на онова, което се прави като прогнози ( от над 80 експерти от различните структури на ВС), и да не се подминава и факта, че Алианса също работи с перспектива.
Изграждането на ефективен резерв на българските ВС има важно значение за цялостния успех на трансформацията на отбраната и именно изграждането на ефективен резерв на българските ВС е ключов елемент от системата за отбрана. За заместник-министър Иван Иванов приемането на Закона за резерва през юни 2012 г. е дало възможност да се стигне само до създаването на доброволния резерв. Законът е важен дотолкова, доколкото поставя на вниманието въпроса за резерва и създаването на военните окръжия. Заместник-министър Иванов риторично попита какво би станало, ако се наложи армията да изпълнява един, два или три сценария едновременно. Просто тя няма да може да справи с такава трудна задача. За него е ясно, че е време да се говори, да се обсъжда и постави открито въпроса за мобилизационния резерв. Той ни е нужен, защото без него няма как ВС да изпълняват изцяло задачите си. Необходимо е, когато се разглежда този въпрос
да се отчитат и негативните тенденции
През последните години запасните в България като количество са намалели с около 200 хиляди души. Като се прибави и фактът, че мъжкото население застарява, общата картина не е много оптимистична. Друга негативна тенденция е и тази, че през последните 3 г. малка част от освободените от ВС военнослужащи са пожелали да се запишат във военните окръжия като запасни. И ако се гледа напред в бъдещето, ще се види, че през 2035 г. не повече от 2 на сто от резервистите ще бъдат до 35 г. възраст. И ако се вярва на прогнозите, то през 2035 г. 680 хиляди души ще подлежат на включване в резерва или запаса. Не вземем ли необходимите мерки като държава, нещата ще станат зле. Нужен е нов закон за резерва, който да отчете както опита, който е натрупан досега през последните 2 г., така и изпълване със съдържание на виждането, че е необходим териториален резерв.
В работата на обществения съвет участие взе и началникът на Централно военно окръжие полк. Стоян Стаматов. Той представи кратка информация за военния отчет на ресурсите от резерва. По официални данни, малко над 1.4 млн. граждани се водят на военен отчет. На отчет се водят над 170 000 единици техника. За доброволния резерв са кандидатствали 1586 души, но само 857 от тях са годни за военна служба. И ако трябва да бъдат добавени още негативни черти към портрета на съвременния кандидат за доброволен резервист, няма как да не се подчертае, че
младото поколение е болно
и това най-малко е доста притеснително. Колкото до осъществяването на военна подготовка на учениците в 9-и и 10-и клас, определените за това 5 учебни часа едва ли стигнат, за да може да се каже, че те са добре подготвени военно. Близо 700 ръководители в продължение общо на 2 670 часа са провели своите уроци. В над 1000 училища в страната има над 4 500 паралелки, където са се водили учебни военни занятия. От военните окръжия са направили анкета за отношението на учениците към занятията – над 50 на сто от анкетираните са с положително отношение и само около 8 на сто са с изключително негативно отношение.
Асоциацията на Сухопътните войски представи свое становище, което според генерал лейтенант о.з. Кирил Цветков, председател на асоциацията, задава директно въпроса дали България може да изпълнява ангажиментите си към НАТО за развръщане на резервни сили. Според генерал Цветков, е нужно да бъде подготвена концепция, която
максимално да ангажира
областните и общинските ръководства. Териториалното разгръщане на мобилизационни сили включва най-малко три задачи. От асоциацията са на мнение, че трябва да се формира резерв по родове войски и да се спре разпродажбата на въоръжение и бойна техника. Освен това, подготовката трябва да е комплексна, а дори може да се премине и към задължителна военна подготовка за населението. Онова, което стана през 2009 г. с доброволния отказ от изпълнение на задължения според Конституцията по защита на Отечеството е нанесло доста вреди. От асоциацията са доста критични и към доброволния резерв, защото се плащат държавни пари на хора, които не ходят на подготовка.
Становище представиха от СОСЗР, според което е нужен нов закон за резерва, който резерв да е подчинен на министерството на отбраната. Нужни са и повече учебни часове в училищата плюс практически умения, програми за усъвършенстване на кандидатите за доброволния резерв. Свое виждане представиха и от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Едно от предложенията е военното обучение в училищата да бъде поне веднъж седмично и военното обучение да стане свободно избираем предмет. Константин Зографов от АФСЕА е на мнение, че неправителствените организации, които работят в сферата на националната сигурност, могат и трябва
да бъдат генератор
на идеи. Те могат да са стартова база за проучване на сценариите, партньори в обучението на резерва и запаса. Конкретно АФСЕА има бази и кадри, които могат да се използват в обучението и квалификацията. Според Йордан Георгиев от „Авиотех консулт”, системата трябва да бъде гъвкава и да реагира на всяко предизвикателство и ситуация. Той предлага да бъде създаден авиомодул, който да бъде използван при критични ситуации, като тази във Варна. България все още остава единствената страна в ЕС, която няма такъв модул и може да се ползва опита на развитите страни.
Критичен в изказването си бе контраадмирал о.з. Петър Странчевски от Асоциация на възпитаниците на морско училище. Съвременните въоръжени конфликти се ръководят от резервисти и ако трябва да бъдем още по-точни, тези конфликти са граждански войни. Контраадмирал о.з. Странчевски призова онези, от които зависят управленските решения, да се поучат от случващото се в Украйна.
