„Беглик таш” се намира на около 4 километра северно от Приморско. Разстоянието е малко, пътят е удобен за автомобили, но обикновено летовниците предпочитат да отидат до местността, когато времето е облачно и не е подходящо за плаж. А да се посети „Беглик таш” е истинско предизвикателство и който е направил това, дълго ще мисли за видяното и по-скоро…за преживяното.
Но какво представлява „Беглик таш”? Най-лесното обяснение но и най-наивното, е, че това е природен феномен – струпване на огромни камъни с чудновати форми. А в такива случаи човешкото въображение е безгранично. Фантазиите могат да стигнат до космически площадки на извънземни пришълци в миналото. Иначе, как са пренесени тези многотонни скали? Какви мощни съоръжения са използвани за тази цел? А някои от големите камъни дори са прецизно нарязани и предполагат мистични обяснения.
Но археолозите вече са дали своето становище, че „Беглик таш” не е феномен на природата. И не е бил пригоден с човешка намеса за ритуали, а е специално построен. Остават въпроси, като как е станало това чудо и какви модерни машини са използвани. Но както обикновено, въпросите са много повече от отговорите.
Мнението на учени е, че „Беглик таш” съществува още от 14-ия век преди Христа. От 2-рия век преди Христа до началото на 4-и век след Христа е главно светилище на тракийското племе „скирмиани”. Те са населявали крайбрежието на Странджа и са считани за най-древните металурзи на Тракия. Мегалитното светилище (мегалит от гръцки – голям камък) е свързано с най-древния култ към богинята Майка и бога Слънце, както и към фазите на брака им. Макар, че чешкият учен Константин Иречек още през 1884 г. проучва района на Приморско, а неговият сънародник археологът Карел Шкорпил с брат си Херман са посещавали „Беглик таш” през 1922 и 1930 г., светилището става известно през 2003 г. Тогава са извършени археологически проучвания от екип на Бургаския музей с ръководител Цоня Дражева.
Но какво означава наименованието „Беглик таш”? Известно е, че на турски таш е камък, а беглик е данък върху добитъка. Излиза, че преводът е „Данъчен камък”. Но дали е така? Има предположения, че името може да се преведе и като „Укрепление с камъни”.
За това, че светилището е използвано за ритуали дълго време, личи и от намерените тук монети, глинени съдове, оръжия, каменни оръдия на труда и др.
Както и на други светилища, и на „Беглик таш” има каменен трон, където е било мястото на великия тракийски жрец. Той и жрицата са пресъздавали единението между бога Слънце и майката Природа в брачното ложе – равен жертвеник с форма на легло, На камъни около него са издълбани улеи, по които са преминавали ритуални течности, вероятно използвани за обреди. Но не са намерени кости от животни и се предполага, че подобни жертвоприношения не са правени, а по-скоро са разигравани някакви мистерии.
Ясно е очертан и т.н. астрономически часовник. Той се състои от 16 плоски кръгли камъни. Те са подредени така, че разделят деня на части в зависимост от осветяването на слънцето. На върха на друг камък, най-високият от всички, е издълбана „божествена стъпка”. Такава е изрязана и на срещуположната скална тераса.
На истинско изпитание са подложени тези от посетителите, които искат да се проврат през десетметрова цепнатина, ориентирана точно на север-юг. Счита се, че тези камъни създават силно енергийно поле, което е най-силно по средата. А преминалите през тясната цепнатина вече са се отърсили от всякакъв негативизъм.
За силата на енергийното поле на „Беглик таш”, често е цитиран радиостезистът Тенчо Колев. Според него на това светилище се кръстосват мощни космически сили.
Те се най-силни в деня на есенното равноденствие – 22 септември.
„Беглик таш” често е сравняван със „Стоунхендж” – загадъчната каменна постройка в Англия. Между тях има общи неща, като теорията за контакти на древните хора с космически пришълци. Издълбаните стъпки в камъните ги има и на двете места. Може би съществуват и други прилики. Голямата разлика е, че „Стоунхендж” е световно известно явление, което все повече набира популярност. Вероятно това може да стане и с „Беглик таш”.
Цончо Драгански
