В основите на Базиликата „Света София” – 6 метра под земята и 17 века по-рано
Сигурно тази експозиция е най-интересна през очите на най-малките посетители. Лабиринт, на шест метра под земята, от чиито сенки излизат сцени от историята ни, нашата и на Европа. Дъхът на старата цивилизация, на границата между езичеството и християнството, е оставило следа от 3, 4 до средата на 5 век. Под Базиликата „Света София”, където предимно знатни и заможни сердикийци, са погребвали членовете на фамилиите си, не спира любопитството на наши и чужди посетители.
Ако го разкажем буквално, без романтична украса, това си е музей на място, част от римски некропол, който принадлежи на антична Сердика, вън от укрепената част на града, просто гробни съоръжения под базиликата „Света София”. Истински семейни гробници, зидани тухлени гробове с плоскокаменно покритие с полуцилиндричен свод на фамилни входове, се редуват, по-рядко със саркофази, повече с цистови гробове, каменни, но от отделни каменни плочи, затворени и отгоре с плоча, нещо като кутия. Това е повече видимо за специалистите, а „обикновеният” посетител се чувства като сред декори на филм.
Целият този свят е от времето, когато в началото на 4 в. се издава едиктът за толерантност на император Галерий през 311 г. и през 313 г. Миланския едикт на Лициний и Константин Велики, с които два документа християнството се превръща в една от официалните религии в Римската империя. И християните свободно могат да изповядват вярата си непреследвани и негонени.
С тези документи се свързва и построяването на първите църкви в империята, какъвто е случаят и с некропола. Защото некрополът на Сердика в частта експонирана под Базиликата „Света София”, са запазени основите на три по-ранни църкви, като най-ранната е от началото на 4 в. Като по-малки те се побират под пода на „Света София”. И всяка следваща църква е все по-голяма, втората просто се разширява на същото подово ниво, а третата е над тях около 60 см. по-високо от нивото на предишните. И отгоре е построена Базиликата.
Ако погледнем с очите на неспециалисти, ще се почувстваме попаднали „в друго време”.
Какъв е бил всекидневният живот на сердикийци тогава трудно ще разберем, по-скоро можем да съдим за погребалните им традиции, защото при християнството в гробовете вече липсва богат инвентар. Погребаните са без гробни дарове, хората вярвали, че както са дошли на този свят, така и трябва да си отидат. За тях луксът и пищност приживе не е необходим след смъртта.
На мен лично в експозицията са ми най-интересни подробностите, детайлите, които човек за първи път подминава, разказва Полина Стоянова, археолог в археологическото ниво на Базиликата. Най-важното е, че има последователност във времето-надстроявани са пластове култура в църковното строителство до средата на 5 в., когато спира да се използва некрополът, обяснява тя. Най-гъсто застроената част от него е била и най-желаното място от хората да бъдат погребани. Позволявали са си го членове на по- знатни и по-заможни семейства. Всъщност, сред най-интересните места е стенописваната гробница в некропола от края на 3 и началото на 4 в., както и холограмите, 3D изображения, сред които особено три пръстена от времето на Второто българско царство през 13 в., когато Базиликата е била митрополитска. И под пода й са правени погребения на български боляри, а пръстените – печати са от тези погребения, на част от които са изписани имената на погребаните.
Стенописваната гробница е от прехода към християнството и пази остатъци от по-старите периоди, рисунъкът е по-пищен, богат, с макове като символ на вечността и с геометрични мотиви, които пресъздават дома на покойника в земния му живот. Оригинален е и фрагментът от подовата мозайка на третата църква с геометрични мотиви и камъчета в пет естествени цвята.
На излизане може да си купиш поредицата „Сердика, Средец, София”, луксозно издание по случай 120 години София като столица, страхотен пътеводител на Константин Шалганов с археологическите паметници в София.
Свързани с некропола под Базиликата вече ще останат имената на археолози отпреди сто години, откогато са и разкопките. Вацлав Добруски е първият археолог, австроунгарец по произход, първият директор на тогава Народния музей, сега Национален археологически музей. В края на 19 в. той намира мозайката „Раят”, която е принадлежала на първата църква, пред олтара й. И композицията, и сюжетът е такъв – две кипарисови дървета, в центъра й е пресъздаден купел, първообразът на Светото кръщение, с райски птички и зелени увивни растения, символ на изобилието и спокойствието на рая, какъвто си го представяме.
Оригиналът се съхранява в Археологическия музей, използвана е модерна навремето технология. Богдан Филов също свързва името си с първите по-мащабни археологически проучвания, разкрива над 50 гробни съоръжения и установява плановете на поне две по-ранни църкви, намира и части от мозайките по подовете. Проучванията са от 1910-11 г. От по-ново време са Константин Шалганов и Юниан Мешеков, археолози в Музея за история на София и други техни колеги.
Излизаш „на светло”, в днешния ден, но историята под Базиликата остава като възможност да се върнеш към една история, която е колкото наша, толкова и европейска.
