Времената се променят, и ние се променяме с тях, пише в сайта на Европейския парламент. От предишните европейски избори до днес правилата на играта се промениха. Сега ЕП има по-голяма власт, както да определя политическата посока на Европа, така и във всекидневните решения, които засягат всеки от нас.
Една от най-горещите теми, които предстои на депутатите да финализират през петгодишния си мандат, е тази за подписване на Инвестиционното и търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ. Създаването на огромен пазар, сбор от европейския и американския, е предизвикателство и ще отвори нова страница в развитието и на двете преговарящи страни. През февруари 2013 г. лидери от САЩ и ЕС анонсираха старта на процедурите по преговори по амбициозния проект за трансатлантическа търговия и инвестиции, следвайки последния доклад от Работната група на високо равнище на САЩ и ЕС.
След положителна оценка на Европейската комисия, Европейският съвет одобрява предложението за преговори през юни 2013 г.
Разговорите, водени от ЕС и Търговското представителство на САЩ започват през юли м.г., като шестата част от преговорите се провежда от 14 до 18 юли т.г. в Брюксел. Наблюдателите са все по-скептични за първоначалната времева рамка от 18 до 24 месеца за постигане на договореност.
Идеята на споразумението е да се повиши заетостта и конкурентноспособността, да се опростят и уеднаквят правилата на търговия, да може и трети страни да се включат в споразумението. Нищо по-благородно и прагматично като идея, но което се оказва все по-сложно като изпълнение.
Кои са подводните камъни дотук в преговорите по споразумението? То отваря път за експанзия на добива на шистов газ по метода фракинг в Европа и в САЩ, предупреждават от организацията „Приятели на Земята”. Само за сведение, този метод е забранен във Франция и в България. Германия, Ирландия, Дания, Чехия и други страни временно са го спрели, а в Испания и в Холандия е замразен заради негативната обществена позиция. Забрана за фракинг има и в някои щати в САЩ.
Един от най-горещите спорове е за т.нар. механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава. Специални права биха получили компаниите да обявяват иск за обезщетение в частни съдилища, ако пресметнат, че инвестициите им са намалели в резултат на регулации или политика на държавата. И така,
енергийни корпорации ще завеждат частни дела срещу правителства
А държавите, т.е. ние, данъкоплатците, ще плащаме, въпреки фактите и доказателствата за екологичните щети от метода.
Добрата новина е за широката обществена съпротива от двете страни на Атлантическия океан срещу вредите от фракинга. Това накара ЕК временно да спре обсъждането на тази глава от споразумението.
Въпреки поставянето на успеха на споразумението под съмнение и многото предизвикателства, преговорите между ЕС и САЩ по него продължават с идеята да се създаде най-голямата търговска зона в света.
В основата си търговското споразумение ЕС-САЩ е зона за свободна търговия и режим, благоприятстващ инвестициите – идеята от 60-те години. След края на Студената война Европа отново поема инициативата, но без резултат. В началото на XXI в. Лидерите на Германия и на САЩ Меркел и Буш започнаха отново, а сега е четвъртият голям опит. Непрозрачността на преговорите търпи голяма критика, но целта е – премахване на митата. Това може да доведе до два проблема – митническите и немитническите тарифи. Митата в световната търговия са вече 4% за повечето стоки, с изключение на земеделието. Големият проблем са т.нар. регулации, административни пречки, стандарти.
ЕС и САЩ споделят две различни философии
по този въпрос. ЕП призова за повече прозрачност при преговорите. Европейските граждани трябва да бъдат по-добре информирани за напредъка в преговорите между ЕС и САЩ за Трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ), според членове на ЕП от всички политически групи в дебати по темата. Евродепутати от най-големите политически групи отбелязаха, че споразумението може да се отрази положително на икономическия растеж и да доведе до увеличаване на работните места в ЕС, но много техни колеги се опасявят, че споразумението може да се отрази неблагоприятно, както на стандартите на ЕС в здравеопазването, така и на социалната сфера и на опазването на околната среда. Чуха се и притеснения във връзка с включения механизъм за защита на инвеститорите, който дава право на корпорациите да съдят държави, позовавайки се на клаузата за уреждане на спорове между инвеститор и държава. Европейският комисар по търговията Карелде Гухт твърди, обаче, че преговорите няма да доведат до понижаване на европейските стандарти, а до „намаляване на бюрокрацията“. Той се ангажира, че ЕК ще се опита да направи преговорния процес „по-прозрачен“ и ще настоява Съветът да позволи на широката общественост да се информира за случващото се в рамките на неговия преговорен мандат.
Парламентът трябва да бъде част от преговорите със САЩ, предупредиха депутатите в резолюция, в една от последните сесии на предишния ЕП. Тогава те подкрепиха силно началото на преговорите, но заявиха очакванията си, например, за отварянето на пазара за обществени поръчки в САЩ и запазването на предпазните механизми за европейския пазар на аудиовизуални и културни услуги. Този документ е и приносът на ЕП за преговорния мандат.
Ползите от такова амбициозно и широкообхватно споразумение би донесло необходимата подкрепа за икономиката на ЕС на ниска цена, според част от депутатите тогава.
„Тази резолюция сега трябва да бъде взета под внимание от Съвета и Комисията, тъй като парламентът ще даде одобрението си само,
ако има добър резултат за нашите бизнеси, служители и граждани
прозвуча тогава в пленарна зала.
Освен че дадоха своята подкрепа за започването на преговорите (с 460 гласа „за“, 105 „против“ и 28 „въздържал се“), депутатите припомниха на преговарящите, че трябва да изпълнят задължението си и да държат парламента „непосредствено и напълно информиран“ във всички фази на преговорите. Те подчертаха, че каквото и споразумение да се постигне при преговорите, то няма да влезе в сила, без съгласието на парламента и че неговото мнение следва да бъде взето предвид във всички етапи.
Приоритетите на парламента: премахване на рестрикциите
Депутатите очакват да има споразумение, което да отвори нови възможности за компаниите от ЕС, особено малките и средните предприятия.Те очакват от ЕК, например, да изиска пълен достъп до пазарите на обществени поръчки на САЩ и премахване на досегашните рестрикции за доставчици на морски и въздушни услуги в САЩ, особено по отношение на собствеността на чужди авиокомпании и доставчиците на финансови услуги.
Докато преговорите ще се фокусират върху разлики между законите и стандартите между двете страни, най-голямата преграда пред трансатлантическата търговия, депутатите обърнаха внимание на ценностите на ЕС, които трябва да бъдат защитавани по време на преговорите.
В тези ценности се включват добре установените от европейския законодател предпазни механизми по отношение на безопасността на храните, като например в областта на генно-модифицираните организми и клонирането, интелектуалната собственост като основен стълб на икономиката на знанието в ЕС, системата за географската индикация на произхода на ЕС, както и „високото ниво на защита на личните данни“. Депутатите настояха и на приоритетите на ЕС в заетостта и опазването на околната среда.
Изключение за културните и аудиовизуални услуги
С отделно гласуване, депутатите предложиха изключване на културните и аудиовизуалните услуги, включително и предлаганите онлайн, от преговорния мандат, да да се защитят културното и езиковото разнообразие в страните от ЕС.
Предистория
В съвместен опит да съживят икономиката от двете страни на Атлантическия океан, лидерите на ЕС и САЩ обявиха в началото на 2013 г., че ще търсят начини за постигането на широкообхватно икономическо споразумение, което да позволи да се максимизират ползите от икономическото сътрудничество.
Досегашните анализи на въздействието дават основание да се смята, че свободната търговия със САЩ може да доведе до увеличаване на БВП на ЕС с 0,5%, което отговаря на 545 евро на година за всяко 4-членно семейство в ЕС.
