През 1989 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” със специалност „Радиолокация за ВМС”, а през 1995 г. – специалност „Корабоводене за ВМС”. Обучава се в САЩ в Щабния колеж на ВМС в Нюпорт през 1998 г., в Щабния колеж на Съвместните въоръжени сили в Норфолк през 1999 г. и в Командния колеж на ВМС в Нюпорт в периода 2007 – 2008 г. Има 25 г. служба във ВМС. От 2009 г. е в Щаба на флота и последователно е началник на отдел „Подготовка и използване на силите”, помощник на началника на ВМС по подготовката и началник на щаба на ВМС. От 2011 до 2014 г. е командир на военноморска база – ВМС. От 30 юни 2014 г. е началник на Военна академия „Г.С. Раковски”.
Владее английски, френски, немски и руски език. Семеен, с две деца.
-Господин контраадмирал, как оценявате за себе си преминаването от командния мостик на бойния кораб на командния мостик на военната наука?
-За мен това е естествена трансформация, тъй като военното дело се дели на практика и теория. Има ли пропаст между практиката и теорията последиците са фатални за военното дело като цяло и най-вече за изпълнението на ангажиментите на Въоръжените сили. Защото те трябва да защитават държавността и да са верен страж на родината.
Новата ми длъжност е академична преди всичко и аз осъзнавам, че това е предизвикателство, но от друга страна опита, който съм придобил до момента като командир на оперативно и на тактическо ниво, ще ми помогне да формулирам и да изградя необходимия мост между теорията и практиката, което би довело до положителни резултати. От друга страна, фактът, че съм завършил три военни колежа в САЩ и съм участвал в група за изследване на въпросите по сигурността в стратегическото и оперативното развитие на военните ръководители ще ми помогне също да обогатя с това, което знам и мога дейността на академията. Очевидно е, че академичността е желан и необходим фактор в нейната работа. Независимо от това трябва да знаем, че основната цел, при научно и академично развитие на теорията във Военната академия, е да предоставим необходимите способности като обучение и образование на хората, които работят в областта на отбраната. Имам предвид военнослужещите и цивилните, заети в областта на националната сигурност и са наши студенти и випускници.
-Новите приоритети на академията по обучението и подготовката на офицерите са във фарватера на най-новите европейски и световни тенденции в областта на военната наука. Какви са най-важните неща, които ще поставят академичното военно обучение на курса на високото развитие и просперитета в подготовката на българските офицери в интерес на Въоръжените сили на България?
-Промяната на предизвикателствата пред сигурността в глобален мащаб не е еднократно явление. Това е непрекъснат процес и трябва да свикнем с мисълта, че единственото сигурно нещо е, че няма сигурност във военнополитическата и стратегическата обстановка. Затова адаптивността е номер едно и трябва да я развиваме като способност в нашите, както военни, така и цивилни експерти, работещи в областта на отбраната и сигурността. Пътят на постигането на необходимите нива в националната и колективната система за сигурност формулирах в трите приоритета, които изложих при приемането на поста като началник на академията. На първа място е академията да гарантира качествено образование в интерес на националната и колективна отбрана и сигурност. На второ място е гарантирането на научната дейност в интерес на отбраната на страната. И третият приоритет е екипността.
-Какво можете да кажете по отношение на тези три приоритета?
-По отношение на първия приоритет очевидно е, че образованието, което трябва да дава академията под формата на магистърски и докторски програми, и повишаване на квалификацията на военнослужещи и цивилни, трябва да върви в посока, която отговаря на високите изисквания на съвременността. Изключително важно е да бъдат преподавани най-новите уроци от съвременните военни конфликти, да се изучават най-новите постановки и модели на съществуващите кризи в областта на сигурността, които са изключително иновативни и изискват, както специфични познания, така и огромна обща култура, която да бъде фокусирана в иновативността и гъвкавостта при вземането на решения.
Вторият приоритет се отнася до научната дейност в интерес на военното дело. Това е дейността, която се извършва при изследванията и разработките на различни постановки, и създаването на концептуални документи. Тази научна дейност трябва да обслужва необходимостта от теоретически и от практически постановки. Всички разработки в научната дейност да бъдат приложими непосредствено в действащата система за национална сигурност и отбранителни способности на страната.
Третият приоритет за екипността не е точно в обхвата на академичната дейност, но е важно всичко да се прави в екип. Отмина времето, когато съдбата на нациите се решаваше от енциклопедични личности. В момента работим в състояние, в което екипността, добрият състав около даден ръководител е решаващ за успеха на едно начинание. Дори и да се направи добра концепция ако няма добър екип тя не може да се реализира както трябва.
-Кои са основните събития, които влияят практически на повишаването на качеството и ефективността на обучението и подготовката?
-В това отношение академията има значителен напредък и предимство пред останалите висши учебни заведения, тъй като значителна част от дейността ни излиза извън обучението или по-скоро включва обучението в тях, а тя е свързана с процеса на трансформация на НАТО и ЕС, както и разработване на проекти, свързани с инициативата за Интелигентната отбрана на НАТО и Споделяне на способностите на ЕС. По инициативата за споделяне на способности Военна академия има принос при обучението по английски на три курса. На първо място това е по системата за управление и контрол при използване на въоръжените съюзни сили, на второ място – защитата на населението и инфраструктурата при извънредни ситуации, обучение, което се предлага и на английски. Третото направление е обучение по специалността „Превенции и заличаване на последствията от бедствията”. Такъв пилотен проект вече е реализиран през 2013 г. с български представители.
От друга страна инициативата за военно обучение и подготовка, която е под егидата на ЕС е изключително важна за академията и участваме в нея с наши представители. Те са в работната група на ЕС по военно образование. В това отношение изключително активни са представителите на катедра „Мениджмънт на извънредните ситуации”, както и участието на Центъра за изследване и изграждане на способности на НАТО, който е в състава на академията.
Военната академия има и водеща роля по обучението и подготовката в дисциплината „Управление на кризи и оказване на помощ при бедствия и при операции по прилагане на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС”. Там можем да се похвалим със стандарти, които отговарят на най-новите тенденции и развитие в европейската сигурност.
Освен това искам да обърна внимание, че в тази насока е и приносът ни към инициативите на НАТО и дейността на центъра, който се занимава с повишаване на квалификацията и симулациите с използване и обобщаване на резултатите от участието и опита на българските контингенти в операции на НАТО. Разработват се курсове за квалификация, които прилагат на практика анализирания опит на военните ни контингенти, придобит по време на участието им в операциите на НАТО, в Афганистан, Ирак, в операцията ”Обединен защитник” в Либия и в мироопазващите мисии на ООН.
Трябва да подчертаем и работата на представителите на академията в работната група по разработването на националната информационна система при бедствия и аварии, в която те включват и опита си като преподаватели. Става дума за сертифицираната от ООН система за отговор при бедствия от природен характер.
Наши експерти са участвали и в момента участват в националната програма за превенция за периода 2014 – 2018 г. Участваме и в международното учение за реагиране при бедствия (СИЙСИМ) през 2012 г., както и в международното учение за управление на кризи през май тази година („Викинг”) и през септември отново участваме в планирането и провеждането на международното учение за реагиране при кризи (СИЙСИМ). То отново е компютърно моделирано учение, но в международен план главната му насоченост е за реакция при бедствия и аварии.
-Как навлизат новите технологии в академията? Имам предвид и това, че модерните войни имат съвсем друг облик, разработват се и съвсем нови средства, непознати досега.
-За да се реализира стремежът на академията „да държи пръста си винаги на пулса на времето” и да е в синхрон с изискванията, които са много високи, разнопосочни и разностранни, както и военни и невоенни, но имащи отношение към отбраната и сигурността, ще подчертая още веднъж, че е необходимо да се държи връзка с практиката. Да могат да се анализират резултатите от това, което е направено, а от друга страна да имаме възможност и да предвиждаме ситуации, в които се налага използването на нови технологии, иновативно мислене и критичен анализ. Това едно от направленията, които развиваме и приоритет, поставен пред факултетите и центровете, които са в състава на академията. Трябва да се поддържат близки връзки с видовете въоръжени сили, министерствата, които имат отношение към националната сигурност и опазване на живота и здравето на гражданите. Другият ни стремеж е да планираме нашето обучение да бъде не само в крак с практиката, но и изпреварващо. Защото при подготовката на ръководителите ние трябва да можем да им подскажем какво ги очаква в бъдеще. Те да притежават необходимите знания за придобиване на техники, процедури и тактики, при налагане на нови подходи, както при водене на въоръжен конфликт, така и при реагиране на кризи от граждански характер.
Академията разполага с няколко модерни симулационни системи, с няколко вътрешни мрежи. Залагаме изключително на дистанционното обучение. Академията участва в четири европейски проекта, свързани с образованието. Чрез тези проекти ние се надяваме да развием високите технологии, тъй като не трябва да се забравя, че се действа в условия на сериозни финансови ограничения. Независимо от това всички възможности за сътрудничество трябва да бъдат използвани.
-Какви са възможностите на Военната академия за обмяна на интелектуален опит със сродни институции от НАТО и ЕС, и неправителствени центрове за анализи и прогнози в областта на отбраната и сигурността?
-Бих разделил този въпрос на две части, тъй като едната част е конкретно свързана с връзките ни с така наречените „мислещи общества”. Те са организирани на частен и на институционален принцип. Институционалните общества обикновено са в рамките на учебно заведение или институция, или са отделни институти, както е в САЩ, Германия и Великобритания. Те предоставят възможности за развитие на държавни политики, управленчески методи, а защо не и разработване на бъдещи стратегически концепции и ръководни документи.
От друга страна има неправителствени, частно финансирани организации, които са многобройни и успешно влияят върху политическия живот.
Що се отнася до академията ние сме част от консорциума на военните академии. Институционално сме свързани със сродните учебни заведения, както в Европа, така и в САЩ. Участваме и в асоциацията на военните академии в НАТО, което също ни дава достъп до съответните виждания. Не трябва да се пренебрегва и приносът на цивилните учебни заведения в тази област. Затова един от приоритетите, които виждам за академията, е взаимодействието не само в международен план, но и поддържане на тесни връзки с всички университети и висши учебни заведения, които имат отношение към отбраната и сигурността. Моята амбиция е да осъществим с тях съвместни магистърски програми. Те могат да предоставят възможностите си за гъвкаво гражданско отношение към националната сигурност и отбраната, а от друга страна това ще бъде популяризиране на военната експертиза, която за съжаление в момента е принизена и недооценена. Както се казва „махалото залитна в обратна посока”.
-Как ще коментирате този факт?
-Вярно е, че определящи в областта на сигурността и отбраната са не само военните, но за съжаление в момента вече залагаме само на невоенни, а пренебрегваме ролята на модерните военни институции в областта на отбраната като генератори на уникална експертиза. Тя разполага с уникални методи на планиране и анализи. Военните институции са консервативни по природа, но те трябва да бъдат такива, защото са призвани да продължат да действат успешно в ситуация на остра криза, когато останалите институции, престават да действат. Става дума за ситуации, в които държавността е поставена под въпрос и нормалният начин на действие на гражданското общество е тотално нарушено. Точно тогава военните институции трябва да бъдат опората, която да осигури връщането на държавността и нормалното функциониране на гражданското общество.
За мен консервативността е морал, който носи в себе си непреходни ценности, които гарантират фокусиране върху обществените интереси.
Консервативността не означава закоравялост и невъзможност за промяна. Напротив, необходима е адаптивност и динамичност. Адаптивността е отвореност към гражданските инициативи, бизнес практики и така нататък. Взаимоотношенията ни с гражданските организации и учебните заведения се базира на необходимостта да развиваме адекватност, адаптивност и своевременност при вземането на решения. Мина времето, когато военният конфликт беше работа само на военните, както и когато гражданският проблем, застрашаващ живота на хората, беше проблем само на цивилните. От тук нататък единственият подход, приет и в НАТО, трябва да бъде всеобхватният подход – използването на правителството като цяло и на военната, политическата, икономическата и информационната сила на една държава в интерес на гражданите.
