Симеоновград се намира на пътя на тировете – античният път Via Diagonalis. Градът е разположен на двата бряга на река Марица в близост до Харманли. Освен това Симеоновград е един от първите градове в България с железопътна гара.
Според Уикипедия построените от барон Хирш между 1870 и 1875 година железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград – Белово, открита на 18 – 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) – Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Тоест Симеоновград е първата разпределителна гара в България.
В наши дни значението на жп линията, която минава покрай града не е загубила значението си, въпреки нарасналия пред последните десетилетия поток на тировете от и за Свиленград. Ето защо българските железници ще строят нова, модерна жп линия, която да замести досегашната и да позволи по-бързото придвижване на товарните и на пътническите влакове.
Богатата околност на Симеоновград
Във връзка с този проект по цялата дължина на бъдещото трасе от няколко години се провеждат археологически разкопки. Целта им е да се проучи терена, така че при мащабния нов строеж да не бъде засегнат нито един важен за страната ни паметник на културата. А околностите на Симеоновград имат какво да предложат в тази насока. Северно от някогашното село и настоящ квартал на града – Злати дол, още през 80-те години на ХХ век е проучено възвишението Асара, където е открита късноантична крепост. Археолозите предполагат, че това е известната от изворите Констанция, която е била един от най-големите градове в северните части на провинция Тракия. От разкопките става ясно, че яките крепостни зидове, с дебелина около 3 метра, са издигнати през 4 век, а градът е продължил да съществува до 13 век. Входът на крепостта е от север. При разкопките са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла.
Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.
През 60-те години на 13 в. земите около Симеоновград стават част от Византия, а при Теодор Светослав (1300-1322) отново се връщат в границите на българската държава. Вероятно селищата около река Марица са завладени от турците през 1364 г., когато по заповед на султан Мурад І, неговият пълководец Лала Шахин предприема поход срещу Загра (Стара Загора) и Филибе (Пловдив). Днешния Симеоновград административно е включен първоначално към Одринския санджак , а след 19 в. към Старозагорската и Хасковската каази (Пловдивския санджак). Средновековното селище към квартал Злати дол вероятно е носело името Тръново. Според османските данъчни регистри през 1626 година е наброявало 40-50 домакинства, задължени да плащат данък джизие.
Обект №20
В такава културна среда това лято археолози от НАИМ при БАН проведоха разкопките на Обект № 20 от бъдещото трасе на новата жп линия. Обектът се пада северно от квартал Злати дол, непосредствено до новото гробище на Симеоновград, което е разположено от север. Крепостта Асара е на около километър в северозападна посока, а на 500 м на североизток се намира частично проучена тракийска могила. В дере в западна посока се пада проученото преди 10 години средновековно селище. На това място има селскостопански масиви, а старото корито на Марица е минавало оттам. Тази площ е многократно заливана при прииждането на реката, което е нарушило средновековните пластове. На места се откриват преотложени материали от късната бронзова епоха. Това се дължи на факта, че средновековното селище възниква в близост, и отчасти препокрива останките от праисторическото селище при „Чавдарова чешма” и античното поселение около „Голямата могила.”
По време на разкопките бяха изкопани 70 сондажа. Горният пласт съдържаше разнесени при орането на земята безлични материали от средновековието, античността и праисторията. На около метър дълбочина на едно и също ниво в различните сондажи започнаха да се очертават рехави структури от къщи и ями с фрагменти от мазилки. По керамиката в тях те бяха идентифицирани в Кънобронзовата и Ранножелязната епоха. Структурите са сравнително големи – най-малката е с размери 1,25 на 0,95 м., а най-голямата 2,12 на 0,98 м. за съжаление липсва ясно изразен културен пласт, който да позволи на археолозите да съберат повече информация за структурите.
При разкопките се предполагаше, че ще бъде открита южната периферия на средновековното селище. За съжаление земеделската дейност и разливите на реката са унищожили този пласт и селището не беше открито. Вместо това археолозите откриха нови останки от праисторическо селище.
