Европа е още малка и недостатъчна, трябва ни повече Европа. С това започна представянето си един български евродепутат, докато изреждаше каузите, зад които ще застане в Европейския парламент като едно от 17-те наши лица там. Медиите препратиха посланията и на колегите му към средностатистическия българин. Доколко и какво разбра той от думите, къде искрени и точни, къде-брюкселски клишета, се вижда, когато се броят бюлетините след вота. Но е сигурно, че още се изживяваме като периферия на Съюза и често-като секън хенд територия, която постоянно подозираме, че някой ще прецака.
А то е защото все още приемаме европейската тема като външно, не като вътрешнополитическа. И забравяме, че сме част от общността, крепост на стандарти и култура и пазител на ценности, за която отвън нея мечтаят, без преувеличение, милиони. Защото „какво зависи от нас” е удобна позиция, която провинциално прехвърляме към иначе равноправното си място сред другите европейски държави. Където няма малки и големи, а всички са с равен шанс да застанат зад националната си кауза и да я проектират върху общата европейска карта.
Новоизбраните ни евродепутати могат да го направят, ако съберат куража да говорят в Страсбург и в Брюксел от първо лице. А преди това – зад тях застанат българските институции.
