-Г-н Калфин, колко дълго ще продължи, според вас, украинската криза, която предопределя сега и кризата в отношенията ЕС-Русия?
-Украинската криза ще има различни фази. Не съм сигурен, че тя е стигнала до най-острата си фаза. Като трайно нерешен проблем тя ще продължи дълго. Украйна дълго няма да е спокойна, единна, стабилна. Било заради анексирането на Крим, било заради изострящата се непрекъснато ситуация в Източна Украйна. И там политическите напрежения ще са гарантирани години напред. Международната общност трябва да търси да се спре горещата част, военните действия на конфликта, да се поддържат пътища за диалог и за формиране на съгласие. Но трайното решение още не е обозримо.
-А каква е ситуацията там, независимо дали я гледаме от Брюксел или от Москва?
-Асиметрията в икономическите отношения на ЕС с Русия е факт. На практика Русия е много по-зависима от ЕС, отколкото ЕС от Русия. Взаимната зависимост вече е висока. И това е една съзнателно водена политика от края на Студената война насам, отпреди 1989 г., когато целта на Запада беше да ангажира Русия в сътрудничество, в икономически връзки, да я сложи на масата за преговори, да започне с нея диалог. Това се прави откакто дойде Горбачов в Москва. През трите десетилетия тази политика постигна много тесни връзки на Русия с Европа. И ако за Европа руският газ е около 45% от вноса на газ, за Русия Европа поема над 70% от газовия й износ. Ако за ЕС внесеният руски нефт е около 30% от общия внос, за Москва това е 88% от износа й на нефт. Ако погледнем външнотърговския обмен на Русия, то тя прилича на страна –членка на ЕС. И 65% от износа й е към ЕС, и 55% от вноса й е оттам, икономиката й е интегрирана с ЕС. Пренастройването й на други икономики ще отнеме доста усилия. Чисто руски проблем е, че тя не е технологична, че Русия внася повече технологични стоки и изнася повече суровини. Но според числата, зависимостта на Европа от руски доставки е много по-малка, отколкото приходите на Русия от износ в ЕС. По подобен начин стоят нещата с инвестициите. Европейските инвестиции в Русия са около 190 млрд.евро общо до този момент и това е над 75% от преките чужди инвестиции в Русия, т.е. всеки 3 от 4 евра идват от ЕС. А обратно, руските инвестиции в Европа възлизат на 76 000 евро, абсолютно пренебрежим процент. В продължение на 30 г. усилието да се интегрира руската икономика в Европа е довело до успех. В този смисъл не е нормално и не е сериозно сега да се говори за налагане на икономическо ембарго или нещо подобно.
-Няма ли за пострадат и двете страни?
-Да, Русия ще пострада по-тежко, но и всички ще пострадат. Теоретично Брюксел може да използва доста по-широк инструментариум по отношение на Москва. От началото на украинската криза Русия е загубила около 280 млрд.евро капитализация на регистрираните в Русия фирми на фондовите борси. Това е чиста загуба, защото на практика акциите на руските компании струват толкова по-малко-моментална загуба за руската икономика. Това, което се случва в Украйна и в Крим, ще въвлече руската икономика, която сама има достатъчно проблеми, в огромни разходи, свързани с поддържането на военна готовност в Крим, на инвестиции и т.н. В момента руският бюджет се инвестира от държавния дълг на 9% годишна лихва. Т.е. за руския бизнес лихвата става 15-20% годишно, невъзможна лихва за правене на нормален бизнес. Така че, вече заради кризата в Украйна на практика руската икономика страда в момента.
-Както през Студената война – СССР, принуден да поддържа високи военни стандарти…
-Да, но тогава СССР беше в доста по-изравнени възможности със Запада и тежестите бяха равномерно разпределени. Сега няма Студена война и няма основание за Студена война. Но икономическите инструменти на Запада са много по-силни от тези на Русия. Не е полезно и за двете страни те да влизат в сблъсък едни с други, а да се използват за сътрудничество. Затова не разбирам г-н Йотингер, европейският комисар по енергетика, който казва, че е много притеснен за доставките на нефт през Украйна през зимата. И в същото време спира проекта „Южен поток”, а той е алтернативен път за газ от Русия и то в големи количества. Така че има много възможности от тези икономически инструменти да се търси по-скоро общ интерес и съгласие, което продължава логиката на последните 30 г.
-Т.е.украинската криза осветли някои проблеми в сътрудничеството, които например, идват с разрастването на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР)?
-Кризата само катализира някои процеси и ги пренасочи. ЕС търси лостове и за политическо, и за икономическо въздействие върху Русия. Неизбежно е Русия да потърси алтернативи, защото икономическата й обвързаност с Европа е огромна. Няма нищо лошо да търси по-добро сътрудничество в рамките на БРИКС, нито в рамките на Евразийския съюз. То едва ли е особено перспективно, но никой няма право да спира Русия да прави това, което смята за полезно. Отделен въпрос е, дали ще е по-добре, ако тя се обвърже с пазар като китайския. Защото европейският пазар е скъп и демократичен. Всеки иска да продава на скъп пазар, по пазарни механизми, а не в страна, в която дали ще ти купуват газа или не и на каква цена, се решава в един кабинет… Не мисля, че Китай ще замести ЕС, европейският пазар винаги ще бъде по-атрактивен за руския износ от който и да е друг. „Газпром” има много повече интерес да продава на Европа, отколкото на Китай.
-Ще катализира ли кризата едно по-технологично развитие на руската икономика?
-В Русия отдавна има хора, които разбират, че развитието на руската икономика не е трайно. Тя се развива бързо, но на основата на износ на суровини. Конфликтът в Украйна генерира военни разходи, а Олимпиадата в Сочи беше огромно финансово усилие от 50 млрд.евро. Сега се появяват допълнителни тежести за икономиката и за да я преструктурираш трябват допълнителни инвестиции. Със заеми на 10% лихва годишно това е невъзможно. Но Русия има огромен икономически потенциал. И аз не бих прогнозирал, че я очакват задължително много тежки години. Зависи от това как ще се развият отношенията й със света, включително и с Европа. Ако тя бъде вкарана в спирала на военни и непродуктивни разходи, на икономическа борба с Европа, икономиката й ще изпита огромни сътресения. Това не е добре обаче нито за Русия, нито за Европа.
-В първата линия сме, ако се спре „Южен поток”, затова кои са полезните ни стъпки?
-България има ясно определени интереси, които трябва да защитава в ЕС и Русия, разбира се по европейски правила. По неизвестни за мен причини прехвърлихме преговорите по проекта на ЕК, а това е български интерес, какъвто имат и другите 5 държави. Да, трябва да се адаптират договорите. Но това е наша работа, а не на еврокомисаря, който има други функции като представител на ЕК. На България й липсва последователна, целенасочена, ясна и аргументирана позиция, но и действия. Другото е слабост на политическата позиция и тази слабост си има цена.
-Ще има ли наистина ключово значение за развитието на Европа този мандат на ЕП?
-Това е изключително ключов период за Европа. В него се вижда краят на икономическата криза, но трайните решения не са намерени. На много места се поставя под въпрос самото основание за съществуването на ЕС, което поражда национализъм. Това е период, в който се появяват нови разделения в Европа не само на Изток и Запад, а и между Севера и Юга, разделения на еврозона и страни извън нея. Европа, не само институциите, а страните и гражданите трябва да намерят новия смисъл за себе си в ЕС, който да е изкаран извън емоциите. От най-бедната до най-богатата не може да се справи по-добре, ако е извън ЕС. Той създава допълнителни възможности и допълнителна стойност. И не ЕС е виновен за националните проблеми. Но солидарността между страните тепърва трябва да се изгражда с аргументи. Защо за Германия и Холандия е важно да плащат вноските си в европейския бюджет, защо за Великобритания е важно да стои в ЕС, защо ЕС не трябва да бъде разделен на еврозона и на периферия. Това са дебати, чиито отговори ще определят бъдещето на Европа. В националните общества, и България е тежък пример, се появяват огромни неравенства. Това създава липса на единност, на кохеренност в самите национални общества в ЕС и това се пренася и на европейско равнище. Така че темите за равенството и неравенството-от национален до европейски план, за ножицата, която се отвори при кризата, е приоритетен въпрос. И включва сигурност, икономика и потенциал тези страни да се развиват. При разделени общества потенциалът го няма.
