Четирима учени от цял свят ще обединят усилията си, за да „разчетат” знаците, които са оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая. Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастраномът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са част от международнaта експедиция, която ще изследва следите от тази цивилизацията, населявала нашите земи преди траките, в района на източните Родопи.
От Фондация „Кредо Бонум” уточняват, че в Родопите се намират каменни светилища и обсерватории, загадъчни като Стоунхендж във Великобритания и по-стари от египетските пирамиди. За някои това може да звучи невероятно, но преди 8000 години земите ни са обитавали хора с необикновени познания за Космоса и звездите. Изключителна цивилизация, която не е познавала оръжието, и която в един миг просто изчезва без следа.
Археоастрономът Робърт Бовал (роден в Египет, но с белгийско потекло), е автор на редица бестселъри, сред които „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман” и т.н. Той е станал световно популярен с революционната си теория за корелацията между пирамидите в платото Гиза и трите звезди в „пояса” на съзвездието Орион. Именно неговата теория е дала тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти, съвременното разбиране за тяхното значение и не на последно място, разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.
По време на краткия си престой в България миналата година Робърт Бовал е посетил някои от нашите праисторическите обекти, които са събудили сериозен интерес у него, допълват от фондацията. Той е изказал предположение, че българските светилища може да са по-древни от египетските, а това би могло да обърне цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация.
Вторият член на екипа е геологът д-р Робърт Шок, който е автор на шокиращата (и до момента трудно оборима) теория за възрастта на Сфинкса. Именно той доказва, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са следствие от дългогодишното действие на „свирепи водни потоци и обилни дъждове“, а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказват една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа, а оттам и до т.нар. в египетскта религия „Зеп тепи“, или Първото време. От 1984г. насам д-р Шок е преподавател в Бостънския университет.
Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи е третият член на екипа. Брофи насочва вниманието си към загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременните методи в компютърния анализ д-р Брофи стига до заключението, че един метър от мащаба на светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни „звездни двойници“ в небето. Не по-малко интересен се е оказал и релефът под светилището, скрит под 4–метров пласт пясък. Той представлява изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Томас Брофи отново възниква въпросът: как жителите на Земята 8 500 години пр. Хр.(и дори по–рано) са знаели как изглежда Млечния път от галактическия полюс, а и защо са им били нужни такива наблюдения?
Българският член на екипа е проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН. Тя от 25 години изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа, в началото на 2007 г. проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да твърди, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. След мистериозното изчезване на тези праотци, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват траките. На тях археологията и досега приписва почти всичко древно, открито в България.
Беланташ
Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ). Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“. Според друга теория името Белинташ се превежда като „камъкът на войната”, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез.
На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Тук се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.
Скално светилище „Харман кая”
Уникалното скално изсечено светилище е разположено на невисоко плато. Най-ранните археологически материали се отнасят към късноенеолитната епоха, а най-късните – от I – II в. н.е. В скалата до входа на неголяма пещера, са издълбани трапецовидни ниши с южно изложение. Из околностите площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала. Предполага се, че част от естествената релефна структура на обекта е използвана за астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите годишни цикли -част от ритуалните практики свързани с култа към Бога – Слънце.
На около 500 м. западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
Татул
На по-малко от километър от с.Татул, Момчилградско се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала – брекчия във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище.
