ДАНС трябва да се върне отново в състоянието си да функционира като чисто контраразузнавателна, а не като полицейска служба. Това заяви наскоро депутатът Веселин Вучков, заместник-министър на вътрешните работи по времето, когато начело на МВР беше Цветан Цветанов. С това ясно беше подсказано, че отново има намерения, а може би вече и готови законови разработки, с които пред ДАНС да се изправят изпитанията на нови реформи.
Това става само година, след като една от първите задачи, които си постави мнозинството в миналия парламент, беше да „прекрои” тотално законите за ДАНС и за МВР. Тогава народните представители почти светкавично извадиха ГДБОП – Главна дирекция за борба с организираната престъпност от МВР и я ситуираха като част от ДАНС, под названието ПОП – противодействие на организираната престъпност. Чуха се гласове, че по този начин се получава смесване на контраразузнавателните задачи и функции на ДАНС с чисто полицейските, които изпълнява ГДБОП. Ответният аргумент беше, че по този начин именно се ликвидира дублирането на звена и функции, които съществували едновременно и в двете специални служби.
С вливането на ГДБОП в ДАНС за специализираната агенция започна да се чува все повече. Отбелязваха се нейни успехи в
битката с трафика на наркотици
и на хора. Започна да се споменава и за редица удари, съвместно с митниците, срещу контрабандата. А най-голямо признание специализираната агенция получи за спасени от износ изключително ценни антики, станали жертва на иманяри и трафиканти на културни ценности. За това председателят на агенцията Владимир Писанчев беше отличен от Министерството на културата.
Това безспорно е така. В отчета си за полугодието ДАНС записа тонове заловени наркотици, десетки спасени от трафик хора, пресечена контрабанда за милиони. Но познавачите на дейността на службите отбелязват, че всичко това е функция на довчерашната служба за борба с организираната престъпност, „инсталирана” в ДАНС по силата на миналогодишните законови промени. Естествено е, че за другите функции и задачи на ДАНС
свързани с контраразузнаването
не може и не бива да се говори публично. Единствената информация в тази насока беше за установената самоличност на атентатора от бургаското летище „Сарафово”. Както и за разкриване на провокаторите спрямо стабилността на банковата система. Всъщност ДАНС се явява наследник на три контраразузнавателни управления от времената преди 1989 година. Със създаването си през 2008 година тя обедини Национална служба „Сигурност”(НСС), до тогава в МВР, Военното контраразузнаване (ВКР), което беше в МО и Финансовото разузнаване. До 1990 година контраразузнаването беше в правомощията на някогашното Второ главно управление. ВКР беше Трето управление в МВР, а икономическото контраразузнаване се координираше от Четвърто управление.
Промените след 1989 година извадиха от МВР редица служби като външното разузнаване и службата за охрана, които преминаха в подчинение на президента и до сега са там, в очакване, вече четвърт век, на свои закони. Следствието пък премина в независимата съдебна система, а затворите – към Министерството на правосъдието. ВКР беше извадено от МВР и преместено в МО. Контраразузнаването в началото стана НСЗК – Национална служба за защита на конституцията, а със закона за МВР от 1991 година – НСС. Според този закон, автор на който беше тогавашният министър на вътрешните работи, видният юрист Христо Данов, службата имаше чисто контраразузнавателни функции. Опит за нейното използване в
преки акции срещу престъпността
беше направен през 1997 година, когато начело на МВР застана Богомил Бонев.
„Родилните мъки” на новосъздадената през 2008 година ДАНС започнаха с историята около разработката „Галерия”. Тогавашната народна представителка Татяна Дончева огласи публично, че е обект, заедно с много други политици и журналисти, в оперативно дело на ДАНС с кодово име „Галерия”. Оказа се, че наистина има такова дело и то е утвърдено от тогавашния заместник-шеф на ДАНС Иван Драшков, тъй като председателят на агенцията Петко Сертов бил в отпуск. А инициативата идвала от станалия по-късно известен като обвиняем № 1 в делото „Октопод” Алексей Петров. На въпросите на обществеността какво прави Алексей Петров в ДАНС беше отговорено, че след като бил „осветен” като секретен офицер от предишната НСС, трябвало да му се намери работа. Прословутото „осветяване” стана, когато се разчу, че тогавашният вътрешен министър Румен Петков се е срещал с известните като „Братя Галеви” дупнишки бизнесмени със съмнителна слава. Срещата станала на столичния басейн „Спартак”, стопанисван тогава от Алексей Петров, който лично уредил срещата. За да излезе от неловката ситуация, Румен Петков заяви, че срещата е била служебна и била организирана от офицера на секретна служба Алексей Петров. Заради това Петков дори беше съден за разгласяване на
секретна информация
До присъда не се стигна, но той беше принуден да подаде оставка. А Алексей Петров се озова в новосъздадената ДАНС. След Петко Сертов в председателския кабинет на ДАНС седна Цветлин Йовчев. Той пък подаде оставка след скандала, станал известен като „Мишо Бирата”. По-късно беше началник на кабинета на президента Плевнелиев и вицепремиер и вътрешен министър в кабинета „Орешарски”. Наследилият го Константин Казаков коректно подаде оставка миналата година, за да даде възможност на новите управляващи да формират екипа си.
Миналогодишните законови реформи, които бяха едни от първите, приети от парламента, промениха и начина за избор на председател на ДАНС. Народните представители записаха в закона, че той вече не се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет, а се избира от парламента. Дори успяха да поставят на този пост Делян Пеевски, който подаде оставка само денонощие след избора под натиска на масовите спонтанни протести.
Сега начело на специалната агенция, с петгодишен мандат, е Владимир Писанчев. На него явно ще се падне да посрещне предизвикателствата на новите реформи, които май се задават на хоризонта на бъдещия парламент.
Добромир Пелов
