Те са толкова жестоки, че извършеното от Ал Кайда и талибаните бледнее.
Към момента вече контролират регион в Ирак и Сирия, който е значително по-голям от Ливан и Йордания, взети заедно. Мразят не само друговерците. Брутално и целенасочено избиват и своите хора от друг клон на исляма – шиитите. Изкарват си го и на жените.
Кои са те?
Първоначално наричаха организацията си Ислямска държава в Ирак и Леванта, но скоро се прекръстиха само на Ислямска държава. Западът ги нарича ИДИЛ, на английски ISIL (L от Левант) или ISIS (последното S от Сирия). Към момента владеят огромни пространства в североизточна Сирия и западен и северен Ирак. Претендират, обаче, за целите територии на двете страни, както и за тези на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай). Арабски вестник, пък съобщи, че терористите имат претенции и към Кувейт. Вестник „Ас Саусана” се позовава на лидера на групировката.
Наскоро обявиха, че планират за завладеят и Европа, като започнат от Испания. Зарекоха се да поведат завоевателен поход към Рим и призоваха мюсюлманите първоначално да започнат масово да имигрират натам.
На завладяната от тях територия има петролни полета и язовири. Техен е ключовият иракски град Мосул. Това вече ги прави доста богати. Може би дори по-богати, отколкото остават самите Сирия и Ирак без тези територии. Към 2014 година Ислямската държава е отлъчена от Ал Кайда и към юни 2014 разполага с активи от над $ 2 млрд.
Откъде идват
Ислямската държава води началото си от различни терористични групировки, възникнали в Ирак, след войната от 2003 година, най-вече от Ал Кайда в Ирак (АКИ), тогава водена от Абу Мусаб Ал Заркауи, пише Уикипедия. Бруталното насилие на АКИ и опитите да разпалят религиозен конфликт между сунити и шиити бяха прекратени с елиминирането на Ал Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказваха неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“, но въпреки това тя остава сравнително слаба. Нарастващото политическа изолация на сунитите и избухването на гражданската война в съседна Сирия допринасоха за увеличаването на влиянието на групировката.
ИДИЛ прониква в Сирия като част от въоръжената опозиция срещу правителството на Башар ал-Асад заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийският клон на Ал Кайда), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки. През 2013 групировката се преименува отново на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладява сирийския град Ар Ракка.
Кой е Халифът им?
Ислямска държава си има и лидер. Това е Абу Бакр ал Багдади, който нарича себе си „халиф на всички мюсюлмани”. Има си лична страница в една от социалните мрежи.
Смята се, че Ал Багдади е роден близо до иракския град Самара през 1971 година. Различни медии предполагат, че е бил духовно лице в джамията Имам Ахмад ибн Ханбал в Самара, някъде около времето на американската инвазия в Ирак през 2003 година. Има докторска степен по ислямски науки от Университета по ислямски науки в багдадския квартал Аджамия.
Ал Багдади избягва да привлича вниманието в името на оцеляването и затова за него се знае малко. В досието му във ФБР има снимка на як, мургав мъж с късо подстригана коса. Наградата за главата му е $10 млн. и това означава, че който и да го е пуснал на свобода преди четири години, сега има много да съжалява. Снимката е направена по време на задържането на Абу Бакр в американския пленнически лагер „Bucca“ в Южен Ирак. Това е единствената известна фотография на новия лидер на Ал Кайда в Ирак и Сирия.
Брутално насилие
Абу Бакр ал Багдади явно е много умен мъж. Защото успя да превърне няколко терористични клетки, стигнали точката си на изчезване, в най-опасната военизирана групировка в света. Това, че е умен явно не го прави емоционално стабилен. Като се имат предвид действията му на завладените територии, може да се заключи, че човекът е откровен психопат.
В редиците на ИДИЛ се бият джихадисти от цял свят, които налагат контрол над завладените територии чрез репресии и издевателства като бичуване, разпъване на кръст, показни екзекуции и масови обезглавявания, включително на деца. По сведения на правозащитни организации, при финансираната от кувейтски граждани офанзива на опозицията в мухафаза Латакия ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра извършват масови убийства и изнасилвания на 200 или повече цивилни, а при офанзивата в северен Ирак през юни 2014 ИДИЛ организира масови екзекуции на над 1700 шиити.
Наскоро стана ясно, че жените, живеещи на негова територия, трябва да преминат през генитално обрязване. Обичай, разпространен основно на територията на някои общности в Северна Африка, изключително болезнен, опасен за живота и здравето и в крайна сметка – осакатяващ.
В интернет пък се появиха смразяващи кадри как бойците целенасочено, на конвейер избиват стотици мъже. Мъжете вървят в колонка с ръце на главата, а после безропотно лягат по лице пред един „палач”, който ги убива с изстрел. Оказва се, че подобни клиповете с убийства и обезглавявания имам силата на активна пропаганда. В редиците им се включват хиляди доброволци от ислямските държави, но също и стотици европейски граждани.
Настъплението на ислямистите породи бежанска вълна – бягат предимно християни, които по този начин се опитват да избегнат насилствена ислямизация или плащането на извънредни данъци. По данни на ООН, 200 000 души са прокудени от родните им места.
Каква е целта им?
Малко или много целта на терористите вече е постигната – те вече си имат държава. Според СиЕнЕн, първоначално групировката се финансира от заплахи и рекет на шофьори и малки бизнесмени, както и от банкови обири и обири на бижутерски магазини. Това вече не им се налага. Със завладяването на градове като Мосул, те могат да използват кешът от местните банкови клонове, както и да вземат бойна екипировка от завзетите военни бази и полицейски участъци.
Успехът на движението се дължи на различни фактори. Един от тях е, че успяват да привличат на своя страна сунитите в Ирак, тъй като те се чувстват изолирани от политическия живот в страната, доминиран от шиитите. Освен това, внимателно и с уважение се отнасят към старейшините в завадените територии, нещо, което лидерът на Ал Кайда в Ирак – Заркауи не правеше, а това му се отрази зле. На този етап, особено при превземането на Мосул, иракската армия показа, че не може да спре терористите. Иракската армия се предаде без бой. Кюрдските милиции също трудно се противопоставят на ИДИЛ. При кюрдската контраофанзива преди дни, иракските ВВС помагаха от въздуха. Въпросът е, че дори да спрат настъплението им, това няма да помогне на систематично избиваните в контролираните от терористите територии хора, смята Райнер Золих в коментар за „Дойче веле”.
Може ли да се направи нещо? Вероятно да, ако светът се намеси. Намесата обаче трябва да е не политическа, а военна. Подходящ пример за това са сунитските кланове от Източна Сирия, които се отрекоха от „Ислямска държава“ и междувременно, заедно със силите на Асад, се борят срещу терористичната организация, смята Золих.
Боряна Радева
