Народе???? Така беше написал Апостола в онези мрачни години, когато беше тръгнал „да сее народната свяст”, но беше срещал не само възторжени очи и разпалена вяра в свободата, а и тежко, потискащо, убийствено робско мълчание. И още по-страшното – тичане в конака, да се обади, че по империята броди размирник.
Варварино???? Така ни се иска да извикаме днес, при новината, че някакви неизвестни, наричащи се българи, са обрали не кварталната бакалия или дори някой МОЛ, а самият Паметник на свободата на връх Шипка. И то дни след онзи паметен 11 август 1877 година, третият, решителният ден, когато топящите се опълченски дружини отчаяно бранят върха и неизгрялата още свобода на България „с камъни и дървье”, дори с телата на мъртвите си другари, та „турците тръпнат, друг път не видели, в едно да се бият живи и умрели”.
И какво са откраднали? Ордени и други отличия и военни знаци, дадени на храбрите защитници на върха заради тяхната пролята кръв. Едва ли варваринът или варварите, проникнали в музея на паметника, са помислили за това.
Но все някога трябва да са ходили на училище. Поне в началните класове. Ако не са прочели, поне трябва да са чули безсмъртните стихове на Вазов от одата му „Опълченците на Шипка”. И това не ги е спряло да посегнат на светините, които имали, според специалистите, повече историческа, отколкото нумизматична стойност. И то навръх 80-годишнината от тържественото осветяване на паметника.
След кражбата тръгнаха не особено ефективни спорове кой, защо, как не е опазил светинята на историческия връх. Полицията, казват, била снела охраната от паметника, само няколко дни преди посегателството, защото светинята на върха не била „обект от стратегическо значение”.
Но и без полиция, там имало СОТ на монумента и на всяка витрина, имало и охранителна фирма. Като се знае в какви времена живеем – съвсем полезни мерки.
Без национален нихилизъм – но що за народ сме, който вместо да се гордее с миналото си, все гледа да открадне материалното от него, да го продаде,за едни пусти пари. Така можем да стигнем и до Андрешковското оправдание – от немотия, господине. Но достатъчно ли е това обяснение?
Как пък мемориалите на Вашингтон, на Линкълн, на Джеферсън в столицата на САЩ не бъкат от полиция, но никой не си е и помислил, камо ли да си позволи, да открадне едно камъче от тях или да ги „украси” със самодейни рисунки. Във военното гробище Арлингтън, край Вашингтон, има само караул от морска пехота, която в определени часове отдава военни почести, но няма охранителни функции. Но никой, от безкрайната върволица американци и чужденци, не си е и помислил да посегне на мемориала, събрал почитта на американската нация към загиналите й воини.
С какво сме по различни от американците?
От другите народи по света, които също свято тачат историята си, особено паметта на загиналите си воини? Едва ли нещо ни различава толкова силно, че да ни определя като генетични варвари. Тогава? Да не би пък някъде, във въртележките на времената, на всякакви исторически, политически и обществени промени, да сме изгубили връзката с корените, с началото, със светостта на предците ни? И ако други събития и паметници са били спорадично, според историческата и политическата конюнктура, под едни или други удари, паметникът на Шипка е безспорен!
Помня как през септември 1981 година, в чест на 1300-годишнината на България, на него беше запален Вечният огън, който беше пренесен с военни почести през цялата страна, за да гори и днес пред Паметника на незнайния войн в столицата. На Шипка някога ни водеха от училище – не просто на екскурзия, а на поклонение. И този връх с паметника на него остана завинаги в нас.
Не, не сме нация от нихилисти. Защото на всеки Трети март, в сняг, вихрушки и виелици, на същия връх се изкачват хиляди българи, които никой не е организирал и не е завел под строй или с платени автобуси. Тогава? Явно посегналите на светините в музея са част от някакво безпросветно малцинство, за което Шипка не е свещен връх, а обект за престъпни посегателства.
Това са просто варвари. Едва ли подлежащи на превъзпитание, колкото и хуманни помисли да има обществото ни към такива като тях. И те заслужават, при залавянето им, не само определеното в закона наказание. А народно порицание! Както навремето са водили през селото посегналите на чуждото с табелка „Крадец” на шията, така и тези да бъдат преведени през цяла България. С табела на вратовете, на която да пише „Варварин”. Грубо ли ви звучи, добри хора?
