– Г-н Тошев, очаквате ли сега преди изборите, партиите да говорят повече и по темите на националната сигурност, и конкретно-на отбраната?
– В предизборната платформа, която ГЕРБ ще представи за конкретните неща, които ще свършим в следващия редовен кабинет, ще има ясно разписани двайсетина теми, свързани с редовната армия, с организационните структури на министерството на отбраната и с ангажиментите към българския военнопромишлен комплекс, което е задължително. Много спешно трябва да решим въпроса и в трите вида въоръжени сили с извеждането на военноморския флот от летаргията. Трябва да въведем това, което имаме, в нормална форма. Трябва да мислим за авиацията ни, да вземем окончателно решение какви изтребители да закупим, защото е явно, че МиГ-овете не могат да продължават да бъдат алтернатива на нов изтребител. А в Сухопътни войски проблемите за решаване са много. На практика, освен двете бригади, които участват в мисии, в останалата част на формированието проблемите с резервните части, с гумите, акумулаторите са изключително тежки. И за това не са виновни военните. То идва от липсата на тези 60 млн.лв., които първоначално бяха отнети (бюджетът на МО за 2014 г. беше намален с толкова в сравнение с този за 2013 г.), от недоизплатените средства от националния бюджет към министерството, а сега и с резерва от 5%, който се задържа, ще стигнем до 200 млн. Това е фатално, защото не се реже от издръжката, а от бойната подготовка и от капиталовите средства. И армията ни на практика е поставена в положение да не може да води нормална подготовка и да поддържа нормална бойна готовност.
– Всъщност, изграждането на граничните заграждения от структурите на армията, падна основно върху ресурса на МО.
– Аз бях на границата с мои колеги и видях строителството на заграждението във финалния му етап. Офицерите, които пряко ръководеха изграждането му, дори се засегнаха, след като на практика направихме инспекция на цялото защитно съоръжение. Но ние им казахме, че атаката не е срещу тях. Това дори не е атака. Те са дори герои, макар и в мирно време. Въпросите са съвсем други- кой каза армията да изгражда граничното съоръжение, защо армията и имаше ли наистина смисъл тя да го изгражда. Някой в МВР прави проект, вижда, че това е кауза пердута и че е надскочил собствените си възможности, и прехвърля задачата на армията. А в системата на Българската армия служат дисциплинирани хора, с отговорност, казаха „Слушам” и изпълниха задачата перфектно. Само че засега загубата на армията от това ще бъде над 1,5 млн.лв., а според мен-до два милиона. Защото техниката, която работи там, и на практика е с изчерпан ресурс, никой няма да я поддържа. Не са изплащани дори режийните. А да не говорим, че хората, които повече от половин година работиха там, имат съвсем други професионални задачи и отговорности. Т.е. въпросите със заграждението са няколко. Първо, армията ни няма отговорности в граничната зона, там отговорности има МВР чрез Гранична полиция. Второ, защо бившият вътрешен министър Йовчев първоначално заяви разходи от 3,6 млн., които достигнаха 9,6 млн.лв., километрите на заграждението от 24 станаха 30 км, т.е. цената се вдигна поне двойно. И трето, кой ще възстанови загубите на армията. Командирите могат да понесат огромна наказателна отговорност за неизправността на прибраната техника. А тя е с изчерпан ресурс…
– В същото време, армията ни „запушва дупки” при всяка екстремна ситуация, като наводненията през това лято.
– Два дена бях в района на последното наводнение в Северозападна България. Там всички специалисти работеха перфектно, но пак възниква въпросът защо нашите ръководни кадри-от кмет на населено място, кмет на община до министрите нямат понятие как се действа в такава бедствена ситуация.
– Това поставя ли въпроса за възстановяване на „Гражданска защита” като формирование към МО или да се дадат допълнително средства в бюджета по отбрана за такива случаи?
– Трябва да има и подобна структура, която да обучава и хората, и да помага на различните специалисти да работят в екип. Бедствията, които ни атакуват от няколко години, ескалират. В никакъв случай, обаче, да не се създава структура, каквато беше в предишния кабинет на Орешарски, както и отделно министерство, защото при тази схема се вземат едни пари, без да се постига реален успех. При всички положения това трябва да е военизирана структура, която да може да понася отговорности и тежести в продължение на часове, дни и седмици, както и да се знае, грубо казано, кой какво прави, да има дисциплина. В Мизия видяхме едни прекрасни специалисти-от Червения кръст, от Противопожарна безопасност и защита на населението, военните с екипа си от Военномедицинска академия, които нямаше кой да обедини в усилията им. И само професионализмът им „сглоби” действията им в екип и ги направи ефективни. А общините Мизия, Оряхово, Лом задължително имат план за действия при бедствия и аварии, които са на няколко степени и задействат автоматично спасителни мероприятия. Но не видяхме такова нещо. Това означава, че хората, които вземат пари, за да поддържат тези планове и структурите на общините в готовност, не знаят какво да правят. И те не са виновни. Защото тези планове са служели може би само, за да минат през проверките на висшестоящите институции. Водата в Мизия не можеше да бъде спряна, но щетите можеха да бъдат минимизирани с една по-стройна превантивна организация, защото за водната вълна се е знаело от два дни. Казвам го с опита на човек, който професионално е свързан с армията, и от вече 40 г. знам как се действа, когато има и когато няма организация. Специално искам да отбележа, че ВМА, чийто екип участва в спасителните работи в Мизия, е от малкото извън спорни институции. Бих я нарекъл институция, която е конвертируема. Специалистите й доказаха, че могат да работят успешно при всякаква обстановка-от военна през кризисна и при бедствия и аварии и вътре в страната. Не искам да правя паралел между ВМА и „Пирогов”, но трябва да се знае, че ВМА не е „Пирогов”, нито обратното. Когато се налага, могат да си помагат, без да се дублират. Обаче, както държавата обръща внимание на „Пирогов”, така трябва да се обърне и към ВМА, първо-организационно. Който и да я ръководи, услугите на спешната й помощ ще я дърпат финансово надолу, защото извършва дейност, която държавата не може да разплаща. И независимо дали в мисии ще участва Карловската или някоя друга бригада, ВМА е с висок авторитет в очите на НАТО. Там специалистите й имат действително висок авторитет. И ако в началото общественото мнение ни смяташе за „перачи” и санитари на Алианса, сега ние сме сред военните медици, които, образно казано, поддържат здравето на НАТО при външни мисии. При това не в мраморните и климатизирани коридори на ВМА, а при полеви и бойни условия.
– Очаквате ли промяна в приоритетите на НАТО след срещата на върха през есента в Уелс и в навечерието на изтеглянето на Алианса от Афганистан?
– Това са сложни въпроси, защото след украинската криза, се оказа, че не само не сме готови да реагираме в тази част на Европа, но нямаме готовност дори информационно да захраним системата на НАТО с актуална информация. А светът не се е укротил, Русия не се е демократизирала, Китай все още не е разбрал колко е силен. И затова трябва да се балансира. Да, всички знаем, че преди да е военен, НАТО е политически блок. Но политиката е силна, когато зад нея има силна армия. А политикът е силен, когато зад гърба му има добър боксьор. Независимо от разходите, които направихме по повод участието си в мисии, ефектът от това не може да се измери в пари. Важен е опитът и капацитетът, който натрупваме и по-високите възможности на кадрите ни, които те после реализират при завръщането си. Ние трябва да помислим да осигурим и добрата професионална перспектива на такива кадри. Това са реалните обстреляни, помирисали дима и чули гърма, както се казва. Чуват се мнения-какво ни интересуват Ирак и Афганистан. Напротив, трябва да ни интересуват, защото те не са чак толкова далече. Освен това, нямаме достатъчно подготвени кадри, а и Крим е близо, и Газа, и Бейрут, и Сирия… А и атентатът в Сарафово също ни е обица на ухото, с тежка и незараснала травма.
Росица Цонева
