Неотдавна в Бургас в зала „Георги Баев” на Морското казино беше представена поетичната книга „Философия и две врабчета” на испанският писател Хуан Антонио Берниер. Ден преди това обаче негов рецитал с раздаване на авгографи се състоя на софийския фест „София диша”, където лично столичната градоначалничка Йорданка Фъндъкова удостои с вниманието си испанския поет.
Изданието на сборника е двуезично, а преводът от испански е на Лиляна Табакова. Берниер е работил 2 години като преподавател по испански език в езиковата гимназия „Г.С. Раковски” в Бургас. След това преподава в СУ „Св. Св. Климент Охридски”. Сега отново преподава, но в родната си Кордоба.
„Философията и две врабчета” не е първата книга за Хуан Антонио Берниер. Още на 22 години той издава „La costa de los sueños” („Брегът на сънищата”), и още две книги, сред които „Así procede el pájaro” („Така прави птичката”). За нея през 2005 година получава наградата за поезия „Критично око” на Националното радио на Испания. Негови стихове са включени от Хесус Мунарис в престижния сборник „Двадесет и пет млади испански поети” и в още две антологии – от Луис Антонио де Вийена в „Логиката на Орфей” и от Хавиер Лостале в „Съвременният свят, поетите на Кордоба в XXI век”. Заедно с Рада Панчовска и Лиляна Табакова участва при подбора и превода на испански за антологията „Сияйна тишина. Осем български поети”, както и в превода на избрани стихотворения от Борис Христов, направен в сътрудничество с Лиляна Табакова.
– Как научихте български?
– На улицата и с помощта на книгите. Никога не съм бил на лекции. Помогна ми фактът, че съм женен за българка – Мария. Имаме син, испано-българин и вкъщи се говори български всеки ден и аз го слушам постоянно.
– Откога пишете стихове?
– Моите приятели, колеги и различни хора в България ме познават като поет заради медиите, обаче нямаха шанс да четат мои стихотворения. А сега с изданието на „Жанет 45” го имат. Много съм благодарен на издателството. От 20-тина години пиша. Почнах в Кордова, запознах се с няколко поети със сходни интереси. Така започна всичко. Федерико Гарсия Лорка е роден близо до моя град – в Гренада, в Андалусия. Областта има силна поетическа традиция – с влияние не само в Испания, а и в цяла Латинска Америка. Създала е поредица велики поети.
– Имаш ли усещане как поезията ти звучи на двата езика?
– Да. На български ги преведе Лиляна Табакова. Тя е преподавателка в СУ и е една от най-добрите специалисти по испанска филология в България. Аз помогнах, доколкото мога, с превода и съм много доволен от резултата. Мисля че тя даже подобрява качеството на стихотворенията понякога. Не владея и не мога да мисля на български така добре, че да пиша и да се изразявам правилно. Трудно ми е даже на испански. Затова избрах поезията като начин на изразяване.
-Кои са темите, които те вълнуват тук?
– В България се интересувах за всичко. Вдъхновявам се от нещата, които се възприемат чрез сетивата. Наблюдавам и се опитвам да уловя видимите неща с поезията си. Имам стихотворения за България със заглавия “Невски” и “Burgas skyline”. Някои от тях носят повече детайли, свързани с моя опит тук в България.
– Каква е голямата тема на литературата?
– Не вярвам в големите теми. Предпочитам да мисля върху детайлите. Може да се направи сравнение с микроскоп – така разглеждам човека. Това е моята стратегия. Ако искаш да станеш универсален, трябва да говориш и мислиш за незабележимите детайли, за селската традиция, за натуралните, естествени, прости неща. Не толкова за “великите” теми. Добър пример за това е Федерико Гарсия Лорка – пише за Гренада, Кордова – за циганите в Испания, за местните традиции.
– Имаш ли политически и социални мотиви в поезията си?
– Могат да влязат в поезията… Но по диагонала. Дори и политика, но не с директни политически термини и названия, а по индиректен начин да се изразят политическите идеи на поета. В математиката най-късото разстояние между две точки е правата линия. В поезията не е така. В нея е по-добре да заобиколиш и не да го кажеш директно.
– Прилича ли си по нещо животът в България и Испания?
– Едновременно си приличат и са различни. Най-много ме впечатлява начинът по който се запазват традициите у вас. В Испания много от традициите вече са се загубили. Най-вече това се дължи на икономическия растеж и на преселването от селата към градовете. И тук го има, но съм с чувството, че в България традициите се съхраняват много повече. И това ми харесва. Харесва ми и връзката на българите с природата – здрава е, българите ценят контакта си с природата. А в Испания това малко се е загубило.
За да съм честен – това което ме озадачава, е че българите понякога скриват радостта си. Дори и да са радостни, някак си не я изразяват. Ако наблюдаваме хората в градския транспорт или по улицата, отвън изглеждат тъжни, намръщени, мрачни, а в същото време може би са много щастливи, но лицата им изразяват обратното.
– Познаваш ли българска литература?
– Превеждал съм стихове от Никола Вапцаров до най-младите. Превеждам много стихотворения – кратки и от по-лесните, защото дотолкова владея езика.
