Хронологията на предизвестената кражба на исторически артефакти и ценности от Паметника на Шипка е ясна. Пръв за проблема алармира директорът на Националния парк музей „Шипка-Бузлуджа“ Данчо Данчев. Той получил писмо от РПУ-Казанлък, с което е уведомен, че заради промени в закона МВР не може повече да плаща разходите за охрана на паметника, защото паметникът на Шипка не бил стратегически обект.
По ирония на съдбата, точно тази година на 23 август честваме 80 години от откриването на Паметника на свободата на историческия връх и 137 години от Шипченската епопея.
Директорът Данчев коментира отношението на държавата като „изключително безотговорно, ако се стигне дотам“. Ние сме в списъка на националните обекти които подлежат на охрана. Сега осемте полицаи там са свалени, а музейните работници сами не могат да се справят с опазването на обекта.
Оттам неведнъж са изчезвали ценни предмети с историческа стойност от метал, а преди години дори бе откраднат обкова на вечния огън, въпреки полицейската охрана.
И само дни след оповестяването на тревожната новина се разбра за липсата на джобен часовник, кокарда от опълченски калпак и 21 ордени и медали, откраднати от експозиционната витрина на паметника.
От МВР-Казанлък побързаха да уточняват, че кражбата е станала в периода от 28 февруари до 11 август, но полицията узнала за нея чак сега, въпреки че експозицията се охранява със СОТ. В музея на паметника имало пет витрини, но точно на ограбената СОТ-ът не е проработил. Процентът системата да не проработи бил едно на хиляда.
Ако изобщо има нещо успокоително в така изредените събития, то е, че служебният министър на културата Мартин Иванов е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи с предложение за сформиране на междуведомствена работна група за решаване на проблемите, свързани с осигуряваната досега от МВР охрана на обекти от национално значение в сферата на културата.
Стигна се дотам, че моят съгражданин, казанлъчанинът Генчо Начев, който нееднократно е заемал позиция по опазването на историческата памет в региона, обяви, че сам със свои приятели може да учреди инициативен комитет, който да поеме финансирането на охраната. „Този паметник е част от родовата памет на нацията“, коментира той и допълни, че явно „тази държавата е за напускане, щом не обръща внимание на такива светини“.
Допълнението, което направи споменатият вече директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ Данчо Данчев, давайки пример със съдбата на паметника на Бузлуджа, който е разграбен от двайсетина години.
Ако Паметникът на свободата на Шипка бъде застигнат от същата съдба, това би бил грях на цялото ни поколение пред нашите наследници.
Построяват паметника по идея на Петко Славейков
За пръв път идеята за изграждане на паметник на връх Свети Никола, който да въплъти в себе си всенародната признателност към подвига на опълченци и руси, загинали в Освободителната война, е издигната от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Предложението е направено на заседание, проведено на 13 април 1879 г. от народните представители Стефан Берон и Петко Славейков.
През следващите няколко десетилетия тази идея е подета и популяризирана от редица дружества и организации.
През 1882 г. новосформираното в Пловдив Българско опълченско дружество записва в чл. 1. на своя устав: „Да се въздигне памятник за спомен на загиналите опълченци за Освобождението на българския народ”. На 5 ноември 1883 г. настоятелството на същото дружество отпечатва Възвание към българския народ, с което призовава всеки да осъзнае необходимостта от увековечаване паметта на героите и да изпълни своя дълг, като подпомогне с каквото може изграждането на този паметник.
Като цел номер едно това дело е записано и в проектоустава на Българските опълченски дружества в Източна Румелия, изработен на 7 април 1885 г. „Издигането на един общ български паметник” е отбелязано като първостепенна задача в Устава на Централното поборнико-опълченско дружество от 1894 г. и 1899 г.
Но към практическото осъществяване на идеята се пристъпва години по-късно, когато през 1920 г., когато на конгреса на Централното поборнико-опълченско дружество се обсъжда възможността за издигане на паметник на шипченските височини.
На 7 август 1921 г. на събрание на Централното поборнико-опълченско дружество е взето официално решение да бъде създаден Комитет за въздигане паметник на възраждането и освобождението на българския народ.
Избрано е Постоянно присъствие – бюро, което изработва устав на Комитета. С Писмо № 3665 от 21.11.1921 г. Уставът официално е утвърден от Министъра на вътрешните работи Александър Радолов.
Комитетът е под покровителството на Царя и има за седалище София. Създадени са негови клонове във всички градове и по-големи села с комисии в състав: кмет, началник на гарнизон, архиерейски наместник, директор или главен учител и председател на местната подофицерска организация. Издаден е Позив съм българския народ.
Към БНБ е открита фондова сметка, в която да се внасят събраните помощи.
Такива постъпват от държавата, от много общини и фирми, от доброволни пожертвования на частни лица, от разпространението на картички и значки.
Светлозар Стоянов
