Намират ли се Западът и Русия в състояние на икономическа война, породена от украинската криза? Това е въпросът, който наблюдателите си задават, след като през този месец Москва отговори на санкциите на САЩ и ЕС и наложи забрана за внос на голяма част от селскостопанската продукция с произход от Евросъюза, Норвегия, Северна Америка и Австралия.
В забранителния списък влизат повечето видове месо, риба, мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци.
Веднага трябва да уточним обаче, че руското ембарго не важи за месни, рибни и плодово-зеленчукови консерви, както и за олио, чай, кафе, шоколад, захар, вино, цигари.
Чисто икономическото значение на санкциите, въведени от Русия, не е голямо. Безпристрастният език на числата ни казва, че нито САЩ и ЕС ще пострадат сериозно, нито пък руснаците ще останат гладни след забраната за внос на някои продоволствени стоки. Американците изнасят за руския пазар храни за едва 1,3 млрд. долара годишно, което е под 1% от техния аграрен експорт и е съпоставимо с износа за миниатюрната Доминиканска република.
Всичките 28 страни от ЕС доставят за Русия продоволствени стоки за 12 млрд. евро на година, като близо половината от тях не попадат под ударите на ембаргото. Дори и да приемем, че цялата оставаща сума от 6 млрд. евро изведнъж ще бъде изтрита от приходите на европейските производители, все пак става дума за малко под 0,05% (пет стотни от процента!) от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС. Такова намаление е равнозначно на това човек, който е получавал заплата от 1000 лева, изведнъж да почне да взема по 999,50 лв. Ясно е, че практически няма да се усети.
Освен това, пазарът за повечето аграрни стоки е глобален. След като са отрязани от Русия, европейските плодове, зеленчуци и месни продукти ще се пренасочат към някой друг пазар, макар че за това е нужно известно време. Дори и да понесат някакви загуби, европейските фермери, които имат изключително силно лоби в Брюксел, ще си издействат компенсации по линия на общата селскостопанска политика на ЕС.
Първият такъв пакет от помощи на стойност 125 милиона евро вече бе одобрен от Еврокомисията и ще бъде раздаден на производителите на плодове и зеленчуци. Санкциите са добър шанс за някои латиноамерикански страни като Бразилия, Аржентина и Уругвай, които и сега са най-големите вносители на месо в Русия, да увеличат още пазарния си дял.
По-интересно е какво ще се случи на вътрешния продоволствен пазар в Русия. Макар че веднага станаха повод за множество шеги и намеци за възраждането на дефицита от съветско време, санкциите са одобрявани от мнозинството руснаци. Ясно е, че те удрят потребителите (практически 100% от населението) и поне на теория ще облагодетелстват местните фермери (каквито са максимум 4-5% от руснаците).
На практика, обаче,
руските производители едва ли ще спечелят нещо
защото срокът на санкциите е само една година, а производственият цикъл както в животновъдството, така и в производството на плодове е по-дълъг. Малко вероятно е някой да инвестира в запълването на освободила се пазарна ниша, която след година може да изчезне. Това обаче не пречи на руската пропаганда да обяви аграрните санкции срещу ЕС и САЩ като изключително важна мярка за защита на родния производител, която е трябвало да бъде наложена отдавна.
Логиката на санкциите, наложени през този месец от Москва, не е толкова икономическа, колкото политическа.
От самото начало на украинската криза Русия се стреми да покаже, че е в силна позиция и няма лесно да се съгласи на отстъпки. Вашингтон и Брюксел от една страна, и Москва от друга, са си приготвили по един списък от възможни санкции и взаимно се заплашват да пристъпят към следващата мярка от този лист в случай на ескалация на конфликта в Украйна. Тази необявена икономическа война все още е с ниска интензивност и Русия е по-слабата страна в нея. Взети заедно, ЕС и САЩ имат около 16 пъти по-голям БВП от руския. Трите основни стоки в експортната листа на Русия са нефт, нефтопродукти и природен газ, като над три четвърти от тях се изнасят в ЕС. На пръв поглед, най-лесният икономически удар срещу Москва може да бъде нанесен, ако европейците престанат да купуват руски петрол и газ. Но нефтът е глобално търгуема стока и Русия лесно би могла да си намери нови клиенти, а спирането на газовите доставки е нежелателно, защото няколко държави от ЕС разчитат почти напълно на внос от „Газпром”.
Затова санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия засега удрят предимно по
финансовия сектор – ахилесовата пета на Москва
Руската икономика е отворена и силно интегрирана в световния пазар и се нуждае от външни заеми, за да функционира нормално. Без достъп до чуждестранно финансиране руските банки и производствени компании ще изпаднат в голямо затруднение. Разбира се, руската държава има солиден финансов резерв, но той не може да бъде влят автоматично в икономиката на страната. Така например Москва държи американски дългови книжа за 132 млрд. долара, но не би могла да ги обърне в реални пари, без да излезе на финансовия пазар, контролиран от Вашингтон. Намалените инвестиции в нефто и газодобивната индустрия няма да се почувстват скоро, но в дългосрочен план (6-7 до 10 г.) това ще доведе до стагнация и дори намаление на производството на енергоресурси. А технологичното ембарго срещу руския петролен сектор на практика ще стопира проучването и експлоатацията на т. нар. „труден” нефт и газ в Арктика и може би в Каспийско море.
Ако се стигне до тотална икономическа война между Русия и Запада, Москва ще пострада много по-силно, но това съвсем не означава, че Кремъл ще капитулира бързо и САЩ и ЕС ще постигнат целите си. Руснаците са свикнали да страдат и техният праг на поносимост на лишения е много по-висок от този на европейците и американците. Най-тревожното е, че взаимните санкции усилват у руското общество синдрома на обсадената крепост и обикновените граждани започват да очакват дори по-радикални действия, отколкото Кремъл е склонен да предприеме. Дори сред експертните кръгове в Русия се шири невероятна наивност за това как функционира световната икономика и за мястото на страната в нея. Мнозинството руснаци искрено вярват, че селскостопанските санкции ще съсипят икономиката на ЕС и ще доведат до промяна на европейската политика по отношение на украинския конфликт.
В месеците на патриотичен подем след анексията на Крим през март
либералната опозиция е тотално смачкана
а неотдавна авторитетната социологическа агенция „Левада” отчете, че рейтингът на Путин е стигнал 87%. Усещането, че Русия е заобиколена от врагове създава търсене за силен и решителен лидер, а кой друг, ако не сегашният президент на страната има такъв имидж? Пътечката, по която трябва да мине Путин, за да се отдалечи от изострянето но конфронтация в Украйна, става все по-тясна. Русия няма икономически и политически потенциал след Крим да анексира и Донецка и Луганска област, но същевременно обществените очаквания принуждават Кремъл да не прекратява подкрепата за бунтовниците в Донбас.
От друга страна, украинското общество също е силно радикализирано и Киев не може да се справи не само със сепаратистите в Донецк и Луганск, но и с групировките на радикалните националисти в останалите региони на страната.
Малко вероятно е в близките седмици да настъпи някаква рязка промяна във военното съотношение на силите в Източна Украйна, която да доведе до край на конфликта. Затова договарянето между Русия и Запада и последващо налагане на взетите решения на Киев и на бунтовниците в Донбас, остава единствената възможност за мир. Но поне засега Москва не е склонна да изостави своите протежета в Донецк , а ЕС и САЩ не биха могли да преглътнат анексията на Крим, която смятат за най-грубото нарушение на международното право в Европа след Втората световна война. Това означава, че боевете в Донбас и меренето на икономически мускули между Русия и Запада ще продължат още дълго.
Д-р Пламен Димитров
Българско геополитическо дружество
