Упорито и твърдо исках да стана офицер. Това признава с усмивка лейтенант Ваня Орманова от специалност „Навигация”. Тя е отличничката сред курсантите от Випуск 2014 г. на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров” във Варна.
В края на миналата година беше отличена с почетната награда
„Студент на 2013 г.”
удостоявана е и с много други призове. Все за истински заслуги, извоювани в надпревари, състезания, класации по успех.
Преди броени дни на Морската гара във Варна тя получи и лейтенантските си пагони. Така сбъдна мечтата си и стана офицер.
При това беше сред основните участници в дипломирането на курсантите и студентите от Морското училище, и в целия празник за Деня на военния флот. Произнасяше словата отговор от името на колегите си.
Буквално изнесе на гърба си част от товара на тържествата и церемониите – поредните битки, макар и на празничната сцена, спечелени от нея. Нещо обичайно за нея.
Защото на всички в Морското училище е позната като боец.
И естествен лидер сред колегите си
Родена е в близост до Варна. Няма нищо общо с известния от недалечното минало адмирал Орманов.
Към военната професия я насочва баща й, който е бивш пожарникар, служител на МВР. Той ме посъветва, че държавната работа е най-сигурна и аз се огледах, попроучих нещата преди да завърша средно образование, споделя Ваня.
Кандидатства в Морското училище, но малко не й достига да стане курсант. Остава в резервите. Записва се да учи като студент и така изкарва една година.
След това кандидатства отново. Този път успява и става курсант. Така във ВВМУ й се събират общо шест години учене. Те обаче й дават и повече опит, поуки и осмисляне на възможностите, които се откриват пред нея.
А те не са малко. Освен учебният процес и практиките, в училището има и множество други форми за студентски и курсантски изяви, в които
тя отново е начело
Успехите започват заслужено да идват един след друг при упоритото момиче.
През петте години като курсант е била назначавана за командир отначало на отделение, после – за заместник-командир на взвод. През последната година пък е била старшина на рота.
Това е отговорно, трябва да се грижим за хората, за подчинените, за дисциплината, за външния вид и реда, обяснява лейтенант Орманова. Смятам, че съм изпълнила в пълен вид задачите, които са били поставени на мен и на ротата ми, допълва тя. Била е и младши инструктор водолаз. Има и спортни успехи, участвала е в състезания по любимия си спорт – плуване. И паралелно с това учи отлично. Ваня е е един от младите хора във випуска си, които с примера и успехите си
задават стандартите
за обучение на колегите си. Военноморското училище ме подготви за офицерската ми служба, изпълнявам задачите си, каквито и да са те, заявява момичето. По думите й, във ВВМУ е получила солидната основа за своето професионално развитие.
„Едно дърво без корени не може да се развива. В този смисъл Морското училище ми даде корени. С труд, упоритост, амбиции, предполагам, че съм взела на 99 процента всичко, което са ми дали във ВВМУ като знания и опит”, обяснява с благодарност лейтенант Орманова.
Тя хвали училището за постоянното обновяване на учебно-материалната база. В момента се подготвя нов тренажор, особено за нас, навигаторите, тези тренажори са изключително важни, те ни приближават максимално до реалността, споделя Ваня. По думите й там е идеалното място курсантите да се упражняват, да тренират и да бъдат подготвени за службата си по корабите по-нататък.
Като друго
свое любимо кътче
за съсредоточаване върху уроците и за най-ползотворна подготовка за изпити тя посочва катедрата по тактика, където се изучават военни дисциплини. „Там свикнах и ми е било винаги приятно. Преподавателите са там и когато имаш някакъв въпрос или нещо неясно – отиваш, питаш ги, тормозиш ги. Те винаги са ни оказвали помощ. Там атмосферата ми е била най-приятна”, споделя лейтенант Орманова.
Тя има и практика зад граница. Две седмици е плавала на американски военен кораб в Черно море. По думите й дейностите на борда като процедури са почти същите като нашите. Доближаваме се максимално като дисциплина, отговорности, организация на службата, достойни сме за натовски ВМС, изтъква лейтенант Орманова.
Разпределена е да служи на кораб – в четвърти дивизион патрулни кораби в Бургас, като щурман. Смятам, че
ще се развивам във ВМС
ще градя кариера, споделя момичето. А какъв според нея трябва да е военният флот след 10 години? Аз съм далеч от тези работи, малък ми е пагонът, казва. Но все пак допълва отговора си с прогноза: „Предполагам, че трябва да пазим това, което имаме, то да продължава да работи така, както работи и сега, да се усъвършенства, модернизира. Ако може – да имаме повече такива кораби, които са от полза в нашето Черно море, а и извън него”.
Желанието й да следва военната професия въпреки трудностите е непоколебимо. „Толкова се борих да бъда офицер, няма да се отказвам! Трудностите са предизвикателство, не би трябвало да се отказваме”, категорична е лейтенант Орманова.
И повтаря думите, които отправи по време на тържествата за дипломирането към колегите си от следващите випуски на ВВМУ – „Трябва да продължат да се трудят,
да бъдат упорити
да имат голямо търпение, което е много важно, особено в трудните моменти. Важно е да преследват целите си и да бъдат амбициозни, успехът си идва сам”.
Самата тя успешно и отлично заслужи офицерските пагони и признанието да е най-добра сред най-добрите. Сега пред нея са предизвикателствата на кариерата, през които, като опитен навигатор, трябва да намира верния курс. Плаването към бъдещето започва!
Андрей Рангелов