Анализът на ситуацията в Близкия Изток е много динамичен, буквално всеки ден има нови събития в региона. Ситуацията е взривоопасна и е предизвикателство не само във вътрешно политически и в регионален план, но и в световен мащаб. Факт е, че американският президент Барак Обама призова за създаване на международна коалиция срещу терористичната организация „Ислямска държава” (досега ИДИЛ). Той има готовността да разреши на военните да започнат удари срещу „Ислямска държава” в Сирия.
Никой през миналата година не предполагаше, че ще се създаде ситуация, която да предизвика Барак Обама да се върне в Близкия Изток. Не със Сухопътна армия, макар американски командоси, Делтафорс, в началото на юли да са търсили, за да освободят заложниците, включително обезглавения наскоро Джеймс Фоули, в околностите на град Рака. Тогава за пръв път от 2011 г. американски войници са влезли в престрелка с ислямисти.
В момента „Ислямска държава” контролира по-голямата част от иракски Сунитистан, защото сунитите в голямата си част подкрепят джихадистите. Терористичната организация контролира и все по-големи територии в Сирия. Падането на военновъздушната база Тапка, в близост до Рака, е голямата заявка на „Ислямска държава“, че бойците й имат намерение да вървят на Запад, което ще преобърне коренно войната в региона. В тази посока се намира и руската военна база. Тази победа променя все повече географията на „Ислямска държава“. Това вече не е банда, не е просто милиция, а
организация със самочувствието на армия
И опонентите им трябва да бъдат много добре организирани, за да спрат тази армия. Полевият командир, водил атаката срещу Тапка, е таджик. В Таджикистан също имаше гражданска война. Военният план за завземането е бил подготвен на три езика. Става въпрос за многонационална компания с боен опит от Афганистан, Ирак, Чечня и Босна, която включва и много бивши военни. Сред чеченците има бивши съветски военнослужещи и служили в Монголия. И ако не се обърне внимание, бойците на „Ислямска държава“ ще стигнат до Средиземно море и Турция ще бъде изолирана от Сирия. Затова няма как Турция да няма своя съответен отговор на тази заплаха.
А в Турция ситуацията също е сложна, пластовете там се разместват, образно казано. След като Ердоган беше избран за президент, и все още досегашният външен министър Давутоглу не е приел министър-председателския пост, вече най-голямото предизвикателство в страната е кой ще заеме поста на външен министър. Защото личността на този пост ще отговори на въпроса каква политика ще води страната в бъдеще. Очаква се това да бъде Фидан Хакан-
Сегашният шеф на турското разузнаване МИТ
Той водеше преговорите с кюрдите, който организира „Флотилията на свободата“. Много близък на новия президент, с интересна биография, без да е дипломат от кариерата. Ако Хакан стане външен министър, а той е силната кандидатура, това означава, че Турция ще отъждествява външната си политика преди всичко с националната сигурност. Това означава много силен ангажимент на Анкара в Сирия и в Ирак и че Турция ще защити националните си интереси в региона. И ако тези интереси съвпаднат с тези на НАТО, тогава ще действа и съвместно с Алианса.
А в Близкия Изток Турция ще действа, както и досега, без пряка намеса, чрез отделни ислямистки милиции, сред общо 600-те в региона. Тя работеше досега много добре с фронта Нусра, конкурентите на ИДИЛ. Снабдяваше Нусра с оръжие и финанси, осигуряваше логистика и разузнаване. Бойци на Нусра се лекуват в турски болници. Тези милиции са всъщност външнополитически инструменти на Турция, чрез които и в бъдеще Анкара ще прилага интересите си във външната политика.
„Ислямска държава“ преобърна геополитическите реалности в самия Близък Изток. Пред САЩ има голяма въпросителна как да се преборят с тази терористична организация, без да стъпи крак на американски войник на арабска земя. Очевидно е, че формулата е да има местна дееспособна сухопътна армия. Армията на Ал Малики беше неефективна, тя беше конфесионална.
Другата формула е да бъдат привлечени сунитските племена. Тя заработи при превземането на язовира на Мосул, където кюрди и сунитски племена под въздушната защита на американските удари успяха да изтласкат ислямистите. Задейства се много тежка американска дипломация. В Оман се срещнаха помощник на Джо Байдън и външният министър на Иран, за да щрихират евентуално взаимодействие в борбата срещу ислямистите. Явно САЩ са готови на сътрудничество с Иран. Очевидно в сухопътната подкрепа с армия Техеран ще играе някаква роля чрез ядрото шийти в региона. Затова ключ към успеха срещу джихадистите от „Ислямска държава“ е
да бъдат привлечени сунитските племена
В това време Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ предлагат на държавите от Арабската лига да обединят усилията си срещу „Ислямска държава“. Военните победи на ИДИЛ преструктурираха картата на самата сирийска въоръжена съпротива, като основният опонент вече не е сирийският режим, а „Ислямска държава“. Това са саудитско спонсорираните милиции, които са препятствието в момента пред джихадистите да стигнат до Средиземно море. Нусра се е активизирала и срещу сирийския режим, и срещу ИДИЛ. На този етап за страните около Саудитска Арабия битката срещу ИДИЛ е приоритет, а противоречията с Иран и Сирия са на второ място. Доказва го и посещението на иранския заместник външен министър в Рияд по темата за сигурността на региона, което е безпрецедентно в отношенията Иран-Саудитска Арабия. Защото заплахата ИДИЛ, въплъщение на силата на сунитския екстремизъм, ще потопи всички. В нея има наслагване на Ал Кайда, поддръжници на Саддам Хюсеин и части от разпусната иракска армия, плюс
наемниците от Европа
и въобще тези извън арабския свят, които се оказаха силно ядро. Тези пластове са добре синхронизирани и гарантират военния успех на ИДИЛ. Затова и предизвикателството пред Европа е огромно, а и пред целия цивилизован свят.
Великобритания беше потресена от това, че главни действащи лица в армията на ИДИЛ са британски граждани. Това изважда на светло отново темата за невъзможността за интеграция на мюсюлманите в западния свят. Саркози казваше „Не на фереджето, да на ислямските инвестиции“. Но с инвестициите идват и фереджето, и екстремистите. Главата на Англиканската църква призна провала на политиката на мултикултурализъм. Проблемът е в голямата колизия между правата и свободите на хората, икономическите интереси и от другата страна – националната сигурност на държавите с големи емигрантски потоци. Когато приемаш такива хора, които идват и с инвестиции, ти носиш и рисковете.
Самият ЕС има стратегия за борба с тероризма, а руският външен министър Лавров призовава да забравим омразата и да се обединим срещу ислямизма. Отговорът на Европа трябва обаче да е по-бърз и ефективен, защото муджахидините не отиват в Америка, те идват към нея…Това е гангрената, на която западноевропейските общества трябва да се противопоставят, защото второ и трето поколение емигранти в тях вече не се интегрират. Говорят местния език без акцент, но и самите общества в западните страни не ги приемат. И затова, дори и богати, емигрантите там си остават част от гетото. И този въпрос за Европа повдига експанзията на джихадистите от „Ислямска държава“.
Росица Цонева
