Важно е да се оценят вторичните рискове, които генерира променената среда за сигурност, които не бяха видими досега. Надявам се, че НАТО ще обърне по-голямо внимание на оценката на рисковете, свързани с тези съпътстващи процеси и с новите им субекти. Политическата среда и „религиозният ренесанс“ генерират вторични рискове. А 2014-а е година на сериозно пречупване в геополитически и геостратегически план.
Създаването на „Ислямската държава” прави коренно различни процесите, които през последните 10 г. бяха наблюдавани, но изненадаха и самите анализатори. Затова всички очакват, че работата на Срещата на върха в Уелс ще бъде на нивото на предизвикателствата, променящи хоризонта на геополитическото развитие. Мултиполярният свят прави труден балансът между новите субекти на рискове, новите регионални и локални центрове. Балансирането им може да окаже новата стратегическа мисия на НАТО.
В момента има три политически модела, които се борят за доверието на арабските, на ислямските държави и на мюсюлманите в света. Но нито един от тях не е близък до Европа. Нито Иран, нито Саудитска Арабия, нито Турция са политическите модели, които биха приближили тези страни до Европа.
Тази специфика на средата за сигурност означава устойчивост и изисква съвсем друг подход и отговор. И не само от България, но и от Европа. Това по принцип е европейски, а не е само български проблем.
Съществени за средата за сигурност са отношенията между армията и гражданското общество. Българската армия в социологическите изследвания формално съществува с високо доверие, но истината е, че гражданското общество не стои зад армията. А авторитетът и доверието към българския офицер е елемент на националната ни сигурност.
Затова съм удовлетворен, че министър Шаламанов поставя тази тема. Необходимо е да се осъзнае, че армията не е „черна дупка“, в което потъват нашите пари. За мен това е приоритет, а не участие в кампания за популяризиране на „Визия 2020“. Потребностите на армията стимулира технологичните иновации, а това е от изключително значение за местното и регионалното развитие, включително по отношение на пригранични и територии с деградирала социална инфраструктура.
Като политическо предизвикателство „Визия 2020“ наистина предефинира ролята на Българската армия в икономически контекст. Армията е изключително силен фактор за развитието на страната. А това означава, че
Българската армия трябва да получи средствата, които биха могли да й позволят да постигне своите цели.
Средата за сигурност се променя трайно. Става дума за „Доктрината Путин”, развита в Руската федерация като „Доктрина на суверенната демокрация”. А в същото време Русия няма възможност да разширява границите си нито на Изток, нито на Юг. Остават Украйна и Беларус. Което означава, че не става дума за конкретен конфликт или ситуация, а за трайна промяна в средата за сигурност. Това изисква и ново дефиниране и ниво на способностите в цялата сфера на сигурността.
Когато говорим за стратегия, говорим за хоризонт от 30-50 г. напред. А „2020“ е хоризонтът на Европейския съюз, на тези 7-годишни планове за развитие. Това не е стратегия. Склонен съм да възприема необходимостта от този документ като отговор на променящата се среда на сигурност.
България отговаря на това не с документи, приети преди години, а с перспективен поглед в каква посока да развиваме българските способности в тази среда. Няма колизия между „Визията…“ и Стратегията за национална сигурност на Р. България. И трябва да се върви не само към бюджетно, но и към секторно финансиране.
