През тази седмица на Полигон „Шабла” формированията за Противовъздушна отбрана на Българската армия проведоха реални бойни стрелби по имитирани въздушни цели с преносим зенитно-ракетен комплекс(ПЗРК) „Стрела – 2М”. В съвместните бойни стрелби участваха стрелци-зенитчици и стрелци-оператори от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили.
В първия ден на учението стрелците-зенитчици от СВ извършиха над 60 бойни пуска при отлични резултати. Офицер, провеждащ учението беше командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, а общ ръководител на стрелбите – подполковник Георги Гатев, началник на сектор „Подготовка на формированията за ПВО” в Командването на Сухопътните войски. Ръководители на стрелбите с ПЗРК „Стрела – 2М” на формированията за ПВО на ВВС и ВМС бяха подполковник Александър Ячовски и капитан I ранг Кирил Вълчанов.
Тазгодишното съвместно учение на Шабла с реални бойни стрелби, макар и да не беше толкова мащабно и вихрено, както в предишните години по нищо не отстъпваше от останалите като изисквания за организация, дислокация на хора, техника и въоръжение и охраната на района на учението по суша, въздух и море. Не отстъпваше и по противопожарно и медицинско осигуряване.
В командния пункт на полигона са разположени планшетите, върху които се нанасят координатите на всички обекти, летящи над зоната на учението. Планшетистките обясняват, че трафикът във въздушното пространство не се различава принципно от този по пътищата и магистралите. Всички летателни средства в небето следват точно маршрут, зададен и контролиран от ръководителите на въздушното движение. На планшетите се нанасят в реално време всички обекти, летящи над района. Информацията идва от мястото за наблюдение и контрол на въздушното пространство, отдалечено на стотици километри от зоната на стрелбите.
На полигона, зад огневата позиция, стрелците-зенитчици се снаряжават ритмично и последователно, след което се отправят към изходния рубеж. Всеки преносим зенитно-ракетен комплекс получава пусково и наземно, еднократно захранващо устройство. На позицията е доставен тренажор, на който стрелците могат да потренират още малко преди да застанат на линията за стрелба по имитираната мишена. Мишената представлява осветителна мина, която се изстрелва от минохвъргачка.
След изстрелването на определената височина мишената се самозапалва и започва да се спуска бавно надолу, висяща на малък парашут. Щом засвети мишената стрелецът я прихваща чрез датчика, монтиран на главата на ракетата. Датчикът улавя топлинното излъчване от мишената. Веднъж прехваната, целта много трудно може да се изплъзне от поразяващата среща с ракетата. След прихващането стрелецът извършва пуск, като отчита и евентуалното отклонение на мишената, предизвикано от вятъра. Стартовият двигател извежда ракетата на боен курс, за части от секундата тя увисва във въздуха и след това в резултат на мощността на маршовия двигател се устремява към мишената.
„Стрела -2М” изстрелва ракетата със скорост до 260 метра в секунда, има „таван” до 2 000 метра и далекобойност до 4 200 метра. Презареждането на преносимия зенитно-ракетен комплекс може да става само в заводски условия.
Първият ден на учението премина при прекрасни метеорологични условия, планираните задачи бяха изпълнени.
След като заглъхна и последният гръм на стартов ракетен двигател, лекият вятър върна шума на лятото и морето над полигона.
Михаил Григоров
