Да бъде изградено защитно съоръжение по цялата ни граница с Турция, към която се насочва основният имигрантски поток. Това е идея на вътрешното министерство с автор неговия главен секретар Светлозар Лазаров. Той се позовава на добрия опит от построяването на повече от 30 километра ограда в най-уязвимия участък на тази граница, през който миналото лято преминаха големи групи, представящи се за бежанци от размирна Сирия.
Когато попаднаха в нашите гранични поделения, се оказа, че сред прииждащите вълни от нелегални имигранти, наред с хората от наистина бедстваща Сирия, са се озовали и много от други държави, които трудно биха получили бежански статут, защото се явяват чисто икономически имигранти. В голямата си част търсещи не толкова спасение на живота си, а път през България към страните от Западна Европа.
Така напълнихме имиграционните центрове и се наехме с нелеката задача да бъдем своеобразен санитарен пояс за партньорите ни от ЕС, защото като страна, охраняваща външната граница на съюза, наше задължение е да пазим пределите му от незаконни имигранти.
Неизвестно защо, почти през цялото минало лято нашите гранични полицаи бяха доведени до изтощение от преследване на прииждащи към нашите предели групи имигранти, но не върнаха почти никого на съседна Турция, откъдето те влизаха. Чак когато положението заплаши да стане неудържимо и потоците от имигранти да прелеят извън центровете и специално разкритите за тях лагери, граничната ни полиция се активизира и започна да пресича опитите за нелегално преминаване на границата. Тогава започна и изграждането на защитното съоръжение в един от най-уязвимите участъци на границата, където, поради пресечения релеф на терена, имигрантите не можеха да бъдат засичани с технически уреди и бяха разкривани чак, когато вече са на наша територия. Благодарение на специалистите от Сухопътни войски, преградното съоръжение беше изградено в ударни срокове и висококачествено, като затвори пробойната в рисковото място на границата.
Целта на имигрантите не е България, казваха специалистите. Това се потвърди и от многобройните опити за нелегално напускане на нашата страна от същите тези имигранти, потърсили убежище у нас. Много от тях бяха заловени на границите ни със Сърбия и с Румъния, поели пак нелегално към обетованите страни от Западна Европа. Че това е целта им потвърждава и един от последните случаи на заловени имигранти, но този път – в Черно море, близо до Варна, а не на турската граница. В открадната в Турция десетместна вехта яхта се бяха натъпкали над 60 човека, които бяха на косъм от смъртта поради глад и изтощение.
Представиха се главно за афганистанци. Специалисти от Гранична полиция казаха, че те са влезли в нашите териториални води с единствената цел да бъдат заловени от нашите граничари и след това да искат път на Запад. Някой им казал, че стъпят ли веднъж на територията на държава от ЕС, пътят им към цялата територия на Съюза е открит, което е откровена заблуда, защото вече имаме много случаи на върнати от западни страни у нас имигранти, които са поели към тях от наша територия.
Съществува опасност и от навлизане на терористи, имплантирани в имигрантските вълни, предупреждават от специалните служби, което прави охраната на границите още по-актуална. За първи път в своята история граничната ни охрана има такова съоръжение, като изграденото от специалистите от Сухопътни войски. Спомените за някогашните „мрежи” не могат да се сравнят с изграденото сега, за което има намерение да бъде продължено по цялата бразда с Турция.
От създаването си през 1887 година, граничната ни охрана преминава през много етапи. Първоначално тя е Погранична стража, формирана от поделения, офицери, фелдфебели и войници от армията. Пази само с жива сила браздата. През 1947 година се създава Гранична милиция, която по-късно е трансформирана в Гранични войски, които, в различни етапи от своето развитие, са били подчинени на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи.
По времето на Студената война се възприема съветския модел за охрана на границата, с гранични отряди и подчинени застави, които за цялата ни граница бяха над триста. Бяха отцепени гранични зони, затворени за цивилното население, а прословутият кльон не беше преградно, а сигнално съоръжение, при задействането на което се вдигаха по тревога заставите, охраняващи периметъра. На южната граница бяха изградени и маскирани минни полета със забранените вече противопехотни мини, датиращи от 50-те години на миналия век.
Веднага след демократичните промени започна реорганизацията на граничната ни охрана. Още през 1992 година беше сключено междуправителствено споразумение между Германия и България, което ни осигури голяма финансова и материална подкрепа за реорганизацията на граничната ни охрана.
Започна преминаването от съветския тип охрана към натовския и европейския. Остарелите кльонове бяха премахнати, а минните полета – деактивирани. През 1997-98 година се премина от наборен войнишки състав към професионална Гранична полиция. Която разчиташе вече на модерна транспортна, сигнална и визуална техника, осигурена с помощта на ЕС и най-вече на Германия. Граничните полоси бяха покрити с мобилни екипи, които държаха под контрол определения им периметър, независимо от атмосферните условия или от това дали е ден или нощ, благодарение на съвременната техника за наблюдение. Въпреки това се оказа, че при един засилен имиграционен натиск тази организация на охрана може и да се окаже недостатъчна. Така се стигна до построеното от армията защитно съоръжение. Чието продължение предстои сега. Такива са намеренията на вътрешното министерство, подкрепени от премиера проф. Георги Близнашки. Според разчетите на МВР, покриването на цялата граница с Турция с такова съоръжение може да струва около 40 милиона лева.
За едни скъпо, за други – нормално. Но то ще реши кардинално въпроса с пресичането на имигрантските набези и ще ги насочи към граничните пунктове, където подлежат на пълна проверка. А и ще освободи както жива сила на МВР, което сега командирова по границата полицаи от вътрешността на страната, така и финансови средства за издръжката на тези полицаи.
Добромир Пелов
