Криптата излъчва тишина с особено усещане за духа и достойнството на очите, които те гледат през четвъртитите късове дърво. Понякога наранено, но дървото тук е преминало през стотици години с лица, ореоли, страдания, победи и вглеждания в натрупаното у теб самия.
За нас Криптата означава потапяне сред необятния свят на духа и проникновението в човека, в метафизиката, където и вярващи, и невярващи могат да намерят импулси за хармония със света и времето. През следващата година предстоят ярки събития, свързани с основаването на Музея за християнско изкуство, създаден преди 50 години в подземието на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Криптата никога не е била използвана за гробница на високопоставени в йерархията духовни лица.
В документи до 1964 г., помещението се описва като недовършено мазе с боклуци в груб строеж. С указ за създаване на музей държавата само първоначално влага 500 000 лв. за ремонта. Музеят се открива през 1965 г. Още през 1963 г. радетел за създаването на музея е тогавашният директор на НХГ Николай Шмиргела.
Инициатор е и на първата изложба с български икони зад граница в парижката галерия „Шарпентие”.
Колекцията в Криптата наброява около 1500 произведения, а основната й част идва от Националния археологически институт с Музей при БАН. Експонатите в колекцията принадлежат на повече от 10 институции от цялата страна. НМХИ е едно от най-посещаваните места в София. Там идват делегации, които пристигат в България, начело с президенти и други висшестоящи политици или известни културни дейци.
Основната изложба, посветена на 50 годишнината й, ще представи няколко от най-оригиналните и представителни произведения на християнската култура в България. Те понастоящем не се намират в музея, но бележат основните моменти от българската история и култура. Акцент е и международната научна конференция с най-изтъкнатите византолози от цял свят.
Втората изложба, която е акцент в честванията, е по-екзотична – на етиопското християнско изкуство, датиращо между 18-19 в. непознато у нас. Музеят съхранява неголяма, но много оригинална колекция от негови произведения.
За своя 50-годишен юбилей музеят е започнал заснемането на рекламен клип, който ще се излъчва в софийското метро и на големи екрани в страната. Ще се създаде отделна интернет страница. Каталог ще представя богатата колекция на Криптата. Такова издание досега не е изработвано не е само по финансови причини, а поради временните договори с институции, предоставили произведения на Криптата.
Криптата съхранява прекрасни и слабо познати творби на средновековните и възрожденски зографи.
За България – традиционно православна държава от IХ век до днес – подобен музей на иконите не само хвърля определена светлина върху ценностните ориентации на народа ни, но показва развоя на неговите естетическите възгледи и принципи.
Криптата е уникална. В световната практика иконите се показват сред други експонати от Средновековието, например, в Музея за византийското изкуство в Солун, в Музея на Македония в Скопие или в Националния музей на Букурещ. И в Атина те са част от експозицията на Музея за раннохристиянско и византийско изкуство наред с частните сбирки от икони на фамилиите Бенаки, Канелопулос или Ловердос. В сравнение с тях, както и с колекциите икони на гръцките острови Корфу, Зинктос и др., Криптата представя най-голям брой и най-разнообразни по хронология и типология паметници.
Криптата е важен научен център. Блестят имена на специалисти сред които е ст.н.с. д-р Георги Геров, с широка международна известност. Уредници работят в сътрудничество с изследователите от Института за изкуствознание при БАН – публикуват изследванията си върху единични или група експонати, разработват проекти за нови изложби.
Въпреки трудностите, Криптата попълва колекция си. Придобити са превъзходни, неизвестни, големи по размер и редки по художествените си качества икони. Дарения – от Вера Недкова, Добри Лещаров и други са закупени със средства от галерията – икони, които в противен случай биха били изнесени извън България. НХГ е с най-доброто реставраторско ателие в България.
Ръководител е Петър Попов – един от най-образованите и квалифицирани реставратори в екип с редки специалисти – Петър Попов, Тодор Бръчков, Росица Пенева, Екатерина Коруджиева-Ангелова, Александър Пенев и Дана Дечева. Благодарение на усилията им днес виждаме „Разпятие” от ХIV в. от Несебър, „Св. Георги на трон” – ХVI в. от Пловдив, „Св. 40 мъченици” – краят на ХVI в., вероятно от светогорски майстор, „Разпятие”, началото на ХV в. от Несебър, „Св. Богородица Одигитрия с пророци” – началото на ХVII в. от Несебър и „Христос Пантократор” – втората половина на ХIХ в. от Гигинския манастир.
В средните векове някои икони се обявяват за държавно-религиозни символи, своеобразни паладиуми, даряващи защита и покровителство както на цяла империя (Византия) или царство (България), така и на отделен град, манастир или род. Носят предания за извършените от тях чудеса и специфични ритуали, които са извън рамките на обикновеното богослужебно последование. Но дори извън църковно-богослужебния контекст, иконите пазят посланията си, а специфичното сакрално пространство в Криптата на „Божия храм” създава необходимите предпоставки за тяхното възможно най-адекватно възприемане.
Сериозна заплаха за бъдещето на иконите извън Криптата са условията, при които се съхраняват голяма част от тези култови обекти в запустяващи провинциални църкви и манастири, вечният недостиг на средства за консервация и реставрация, липсата на надеждно хранилище. Извършеното от сътрудниците на музея е своеобразна културно-спасителна акция.
В колекцията на Криптата днес се съхраняват и още около 300 произведения от обновената експозиция, а други 50 са в изложбата „Радостта от молитвата”.
От създаването си досега, НМХИ е организатор и участник в 18 големи международни изложби, посветени на средновековното културно наследство на България. Париж, Рим, Лондон, Брюксел, Ню Йорк и Женева са само част от световните столици на културата, до които българските икони и дърворезби са достигнали.
Лъчезар Лозанов
