По професия 41-годишният Боян Петров е зоолог в Националния природонаучен музей. Въпреки умората и рисковете, на всеки един от тези върхове, той не пропуска да се снима с флага на Природонаучния музей и да популяризира неговата емблема.
– Г-н Петров, само хоби ли е алпинизмът за Вас?
-Алпинизмът не ми е хоби, просто стана част от професията ми. Чрез алпинизма аз стигам до обектите, които изследвам в професията си, стигам до дълбоките пещери и високопланински животни. За да влезеш в пропасти и пещери, трябва да имаш умения. Алпинизмът ми даде техническите умения да достигна до тези места. Физическата подготовка е само ключовият фактор, с който тръгвам към върховете. Не спирам да тренирам, често ме питат как влизам във форма. Вижте, аз не излизам от форма. Абсолютно готов съм на всякакви натоварвания. Тренирам на Копитото и Княжевец, всяка сутрин между 6 и 8 сутринта, после отивам на работа. Всеки един връх е всъщност подплатен с много месеци предварителна работа, подготовка, проучване, нагласа за това, че отивам на точно този връх. К2 може да смаже всяка една психика и много от алпинистите, които бяхме там, се отказаха от върха, защото психически не го схванаха, не го издържаха.
– Кои по-известни върхове сте покорил?
-Аз съм изкачил от осемхилядниците К2, Броудпик, Гашербрум 1, Гашербрум 2 и Катчендзьонга. Досега Катчендзьонга нямаше българско изкачване. Този сезон аз успях да изкача 3 осемхилядника, оказа се, че е световен рекорд за бързо качване между К2 и Броудпик. Предишното най-добро изкачване беше 14 дни, аз го направих за 8 дни. В пъти го съкратих, почти наполовина направих бързината на изкачването. Обаче ако ме питаш как го направих и аз не знам как.
– Да се върнем на К2. Доколкото съм запознат, той е спряган за един от най-трудните за изкачване върхове, въпреки че е по-нисък от Еверест.
-Самият факт, че Еверест е покоряван от над 7 000 човека, а К2 само от 330 говори прекрасно за това, как К2 е наистина един от най-трудните. Може би конкурент му е само Катчендзьонга. И видях, че К2 е през цялото време денивелация, през цялото време си на предните зъби на котките и единственото равно място на този връх е самият връх. Той няма площадки, заравнявания, плата и т.н. К2 наистина е много труден, там не ходят клиенти с малък опит, предвождани от шерпи. Там ходят готови, подготвени алпинисти, които са си поставили за цел, че К2 трябва да бъде изкачен. От тях около 50 % успяват, останалите – не. Това е върхът, който е на второ място след Анапурна по смъртност сред осемхилядниците, където всеки трети загива. На К2 мисля, че е всеки четвърти.
– А във вашата алпинистка кариера това ли беше най-трудното изкачване?
-Катчендзьонга беше най-трудното ми изкачване, защото К2 го познавах от 2005 г. Тогава с Дойчин Боянов направихме първи опит да го изкачим, но времето беше много лошо, „прозорците” от хубаво време бяха много къси, затова пък сега като отидохме, имаше по-дълги „прозорци” и аз случих абсолютен късмет.
– Алпинизмът е скъпо занимание. Как се финансирате?
-Цялата подготовка я водим за своя сметка и за сметка на алпинистките клубове. Аз съм председател на клуб „Вертикален свят” и там имаме финансиране от българската федерация по катерене и алпинизъм, но то бе абсолютно минимално. Проектът К2 беше подкрепен почти на 100 % от Министерството на младежта и спорта, за което сме много благодарни. Все пак алпинизмът има някакво социално значение, не случайно изкачването на Еверест през 1984 г. стана събитие на миналия век в класацията, която БНТ направи. Дори Световното по футбол от 1994 г. беше класирано на второ място. Изкачването на Еверест даде на народа усещането за някакъв героизъм, как човека се бори с природата и успява да я надмогне.
– А Вие самият не планирате ли изкачване на Еверест?
-Еверест не ме привлича. Може би ще отида и там, но не е тръпка, всичко там са опънати въжета и върволица от хора. Досега нито едно мое изкачване не е било с кислород или с помощта на шерпи. Всичко сами си правим. На тази експедиция тръгвах сам, с една 16-килограмова раница. И отдолу нагоре, и обратно. През цялото време сам.
-Освен алпинист, Вие преди всичко сте зоолог…
-Аз съм зоолог и винаги, при всяка една експедиция донасям научен материал, дори и да остана без връх. Защото 50 % от експедициите оставаме без покорени върхове. Но винаги се връщам с научен материал.
– А направихте ли някакво научно откритие този сезон, някакви нови видове?
-Да, имам три нови за науката вида от високата част на Каракорум, над 5000 метра – три вида, които са кръстени на мое име. Една стоножка, един паяк и една дървеница. Оказа се, че височинни зоолози няма. На практика аз изследвам горната граница на живота. Тези видове са много ценни находки за науката, но са останали неизвестни досега, тъй като не могат да прекосят ледниковата граница, а живеят в едни ограничени, ужасно малки „оазиси” в подножието на върховете. Науката ги нарича ендемити.
Светлозар Стоянов
