Истински зъби от динозавър и късче от планетата Марс, са само част от експонатите в Природонаучния музей, който отбеляза своята 125-годишнина. През август той навършва 125 години и по този повод остана отворен в продължение на 125 часа без прекъсване. Инициативата стартира на 19 август в 10.00 ч. и завърши на 24 август. Всяка от вечерите бе посветена на знакова личност от историята на музея и на научната област, в която е работил съответният учен. Любопитни факти за музея разказаха учените, които са част от историята му – доц. д-р Петър Берон, проф. Златозар Боев, доц. Руслан Костов и проф. Д-р Николай Спасов.
Парченцето от червената планета Марс е дарено на музея от Оксфордския университет. Гостите на музея имаха възможност да видят как се описват новооткритите животински видове и дори да станат техни кръстници. По случай годишнината бе открита голяма изложба от фосили и динозаври, която се показва за първи път. Част от останките са от периодите Юра и Креда и са подарени от д-р Уилям Болс от Англия. Голямата изненада за посетителите са първите кости от динозаври, открити в пещерата Лабиринта в България.
От музея бяха подготвили и изненада за малчуганите, които можеха да наблюдават нощни насекоми с „ловилка” и с ултразвуков детектор да „подслушват” прилепите, които живеят в градината до музея. Освен това всеки можеше да участва в творческите работилници и да направи своя уникална тениска или торбичка със следи на диви животни и да научи как се разпознават следи от чакал, вълк, глиган, елен или заек.
„В началото княз Фердинанд на това място, в една малка сграда е представил една малка природонаучна сбирка”, разказа специално за в. „Българска армия” директорът на музея проф. Д-р Николай Спасов и допълни: „Настоящата сграда е построена от цар Борис ІІI през 30-те години, специално за Музея, като Царски природонаучен музей в системата на Царските научни институти. През 1947г. при реорганизацията на институтите нашият музей става институт към БАН, а впоследствие идва един момент, в който музеят става отдел към Зоологическия институт и може би това е най-голямата редукция на музея. До ден днешен площта му не е възстановена, каквато е била в началото. Един от големите ни проблеми е, че не ни достигат зали за експонати, за да можем да развиваме нашата експозиция”, обясни проф. д-р Спасов.
„Това, което липсва на нашата наука като цяло, липсва и на нас. Парите, които държавата отделя за наука, са жалки. Бих казал това е позорно, защото държава, която не влага средства в науката си, едва ли ще има бъдеще”, каза в заключение директорът на музея.
Светлозар Стоянов
