Дни преди срещата на върха на НАТО в Уелс списание „Икономист” публикува статия, в която се признава ключовото й значение за настоящето и бъдещето на Алианса. В статията се отбелязва, че отначало повечето наблюдатели са смятали, че това ще е поредното рутинно събитие на НАТО от подобен характер, но по всичко личи, че това ще бъде най-решаващата среща на върха на Алианса след Втората световна война.
Според изданието агресията на Русия в Украйна придава на срещата историческо значение. Защото тази бързо развила се криза между двете съседни и близки държави, размести тектоничните пластове на сигурността в региона. Освен това заплахи и рискове за сигурността в него идват и по южното направление поради факта, че стабилността в Близкия изток и Северна Африка е дълбоко нарушена. Подобен генератор на нестабилност са и районите, където действа групировката „Ислямска държава”. В същото време НАТО приключва най-дългата си бойна мисия в Афганистан.
„Икономист” смята, че ерата на мисиите далече извън границите на евроатлантическата зона е отминала. Върхът на тези мисии е бил около 2011 г. с операциите в Афганистан, Косово, Либия, Средиземно море и край Африканския рог, в борбата срещу сомалийските пирати. Дошло е време НАТО да гарантира спокойствието най-вече в собствения си евроатлантически дом, защото както отбеляза генералният секретар Расмусен, кризите в сигурността идват от различни посоки, развиват се непредвидимо и се разгръщат на различни фронтове.
Според Расмусен НАТО е отговорна за сигурността и защитата най-вече на народите и териториите на държавите членки. И член 5 от Вашингтонския договор остава като основен и непоклатим стълб на организацията.
Готовността на НАТО за посрещане на всички предизвикателства пред сигурността Расмусен поставя върху главната ос на работата на срещата. Другото важно направление от фундамента на форума е декларирането на трансатлантическата решимост на Алианса.
Мерки, които говорят за повишената готовност на Алианса са взети и досега. В операцията по охрана на въздушното пространство над балтийските държави НАТО изпрати още няколко изтребителя.
През юни президентът Обама посети Полша и оповести, че САЩ ще предоставят пакет за 1 милиард долара за повишаване на интензивността и качеството на ученията, и на обучението в страните членки от Източна Европа.
По време на конференцията на тема „НАТО след срещата на върха в Уелс” в университета в Кардиф, заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу отбеляза, че без съмнение пейзажът на сигурността в Европа се е променил през тази година и промяната не е за добро.
Как ще изглежда този пейзаж след една-две години е трудно да се предскаже. В 65-годишната си история Алиансът непрекъснато трябва да проявява гъвкавост в името на запазването на мира – от времето на военната мощ на Съветския съюз до борбата с талибаните в пустинята на Афганистан и от постигането на стабилност на Балканите до предотвратяването на пиратството в Аденския залив. Според заместник-генералния секретар силата на НАТО е в способността му да се трансформира и да проявява гъвкавост съобразно реалностите, и да се издига до нивото на предизвикателствата, за да ги преодолява.
Срещата в Уелс ще постигне целите си и на първо място готовността, за която както подчерта генералният секретар Расмусен, са необходими ресурси. През последните години инвестициите в отбраната на страните членки са спаднали с 20 процента. Сега е от ключово значение тези инвестиции да достигнат до 2 на сто от БВП на държавите членки, а разходите за модернизация на армията да нараснат до 20 на сто от тях.
Появилите се след 11 септември 2001 г. нови предизвикателства пред сигурността като тероризъм, кибератаки, пиратство и незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици се „обогатиха” за кратко време с едно ново явление, дефинирано от НАТО като „хибридна война”. Хибридната война е военна стратегия, която съчетава конвенционалната война с кибератаки и политически, икономически, социални и информационни тактики за подкопаване на стабилността на чужда територия.
Образно тя се сравнява с „нашествие на малки зелени човечета”, което означава нахлуване на команди от неразпознаваеми военни формирования, които извършват подривни действия не само с военни средства, с цел дестабилизация на набелязания далече преди това район.
В Нюпорт освен 28-те държави членки на НАТО участват и 30 партньорски организации и страни. Укрепването на отношенията със страните партньори главно по посока на оперативната съвместимост е другото ключово условие за преодоляване на предизвикателствата пред мира и сигурността.
Михаил Григоров
