Актуалната среда за сигурност е много сериозно променена в сравнение с отчетеното през 2010 г. в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. Това каза министърът на отбраната Велизар Шаламанов при откриването на учебната година във Военната академия „Георги Ст. Раковски”. Той представи пред присъстващите необходимостта от визия и национална програма „България в НАТО и европейската отбрана 2020”.
Интегритетът е на първо място
По отношение на ценностите, правилата и модела за управление на проектите приехме, че интегритетът трябва да бъде поставен на първо място, изтъкна министър Шалманов. Това, което говорим – това правим и това, което правим – това говорим, обясни той. „Считам че това е изключително важно и съжалявам, че включително хора в униформа не взимат отношение, мълчат, когато са на най-високи позиции, а след това критикуват своите министри и се впускат в политическата кариера, без да са имали достойнството, когато са носили пагон, да поставят въпросите професионално. Това за мен не е интегритет. Интегритет е точно обратното”, обяви той.
Като други ценности министърът посочи високото качество на работата, поставянето на ангажимента към институцията над личните ползи и интереси, фанатичната дисциплина, както и продуктивността за постигането на конкретни резултати в строго планирани срокове и в обхвата на заявеното ниво на амбиция.
В Бялата книга има констатации, че няма реални рискове за отбраната и сигурността на страната и не се очертават такива в краткосрочен и средносрочен план, заяви министърът. По думите му сега тази среда е сериозно променена. Това налага преоценка от наша страна и адекватно реагиране в сферата на планирането на отбраната, изтъкна Шаламанов.
Аргументирайки необходимостта от визията и програмата той посочи, че изтича срокът на действащи планиращи документи.
„Сериозно закъснение има в завършването на прегледа на силите, който трябваше да е приключил през юни. Констатирано е лошо управление на инвестициите в отбраната и липса на развитие на бойни способности. През последните години страната ни е инвестирала над 2 млрд. лв., а резултатите са крайно ограничени по отношение на реалните бойни способности като бойни самолети, боеспособни кораби, бойни машини за Сухопътните войски и друго въоръжение. Постиженията са практически трудно забележими. Това е сериозно предизвикателство”, обясни министърът.
Независимо, че в Бялата книга парламентът ясно е посочил разходи за отбраната годишно от 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и поне 15 на сто от тях за инвестиции в отбраната, ние сме в ситуация, когато разходите за отбрана са 1,3 на сто от БВП, а разходите за инвестиции са 4-5 на сто, заяви той. Това е недопустимо, след като има решение на Народното събрание, ангажимент на служебното правителство е да посочи пътя за излизане от тази ситуация, категоричен беше Шаламанов.
Той съобщи, че въпросите с променената среда за сигурност и финансирането на отбраната ще бъдат в центъра на вниманието по време на срещата на върха на НАТО в Уелс.
В приетите приоритети и задачи на служебното правителство много ясно е посочена неговата амбиция да изготви и приеме национална програма „България в НАТО и европейската отбрана 2020”, която да дефинира механизма за увеличаване на разходите за отбрана с цел достигане на 2 на сто от БВП до 2020 г., изтъкна Шаламанов. По думите му от тези средства не по-малко от 15-20 на сто трябва да са за инвестиции и 1,5 на сто – за научни изследвания.
Министърът на отбраната направи аналогия със ситуацията през 1999 г., когато за кратко време беше разработен План 2004, армията беше реформирана и България стана член на алианса. Това, което не беше постигнато тогава е следващата стъпка – за модернизация на преструктурираната Българска армия, заяви Шаламанов.
Визията е основа за национална програма
Визията „България в НАТО и европейската отбрана 2020” след срещата на върха на алианса в Уелс ще стане основа за разработка на национална програма, обясни министър Шаламанов. Документът ще се базира на ускорено завършване на прегледа на силите, преглед на ангажиментите за способностите в рамките на НАТО, определяне на ресурсите по години, решително усъвършенстване на процесите за придобиване и поддръжка на способности.
От МО ще бъдат изведени несвойствени дейности, които консумират ценен ресурс от военния бюджет, посочи Шаламанов. Имам предвид управление на имоти, управление на излишъците от различни видове имущества, въоръжение и техника, допълни той.
По думите му пътната карта на правителството включва и дефиниране на основните проекти, като тези от тях, които са над 100 млн. лв. ще бъдат представени в бъдещия парламент. Според министъра проблемът с модернизацията е в това, че за последните 15 години нито едно правителство не е могло да извърви пътя до внасянето на проекта в Народното събрание. Силно съм мотивиран това да се случи, сподели Шаламанов.
Приоритетите, които служебното правителство поддържа и внася в бъдещото Народно събрание ще бъдат представени и на среща на Индустриалния форум на 9 и 10 октомври. Заради усложнената среда за сигурност България ще търси общо финансиране по ключови проекти за въздушно и морско наблюдение, както и за свързването на българските полигони в мрежата от подобни обекти за учения на НАТО и ЕС.
По думите на Шаламанов, на срещата на министрите на отбраната от Югоизточна Европа на 14-16 октомври в Подгорица, страната ни ще предложи трансформирането на процеса на срещи на министрите на отбраната и сътрудничество в Черно море в един по-модерен, ориентиран към резултати, механизъм за военно сътрудничество, по подобие на това на страните от Скандинавския полуостров.
Най-важното, което ми се иска да постигнем е оптимизъм и мотивация за промяна, нека да докажем, че добрите резултати са възможни в България, ние не сме сами, изтъкна министър Шаламанов.
„България така и не успя за последните 15 години да изработи единен план за модернизация на БА. Сглобяваха се списъци с проекти без ясно финансиране и приоритет. В резултат – над 2 млрд. лв. от българския данъкоплатец бяха похарчени и България купи хеликоптери на по-високи цени от Албания, с по-ниски способности, заяви транспортни самолети и след това намали бройката. Получи на политическа цена фрегати и други бойни кораби, за които не беше предвидена поддръжка
В резултат тяхната бойна ефективност в момента е силно намаляла. Така и не е преодоляна 100-процентовата зависимост от Русия по отношение на способността на нашата изтребително-щурмова авиация, зенитно-ракетни войски и радиотехнически войски”, каза министърът.
Това са все въпроси, които са се натрупвали през годините, но считаме, че е възможно да бъде решени професионално, в тясно взаимодействие с нашите съюзници, при активно използване на агенциите на НАТО и ЕС и в партньорство с нашата индустрия, обобщи той.
Андрей Рангелов
