Като темперамент изглеждат напълно различни, но деликатно говорещият нов премиер на Турция и предшественикът му – новият президент Ердоган, споделят обща визия за Турция, основана на решимостта да й върнат предишната слава.
Назначаването на Давутоглу потвърждава виждането, че Ердоган не се кани да отстъпи управлението след като стана президент. Самият Давутоглу, теоретик в областта на външна политика, преди да стане външен министър, години наред бе задкулисен правителствен съветник. Според Шабан Кардаш от Центъра за Близкоизточни стратегически проучвания, 55-годишният сунит помогна за формиране на визия на Партията на справедливостта и развитието, съчетаваща национализма с ислямизма и идеологическия подход във външната и вътрешната политика – „Давутоглу предлага много интересно съчетание от идеология и реализъм. Идеализъм не означава само ислямизъм. Възстановяването на турската и османската идентичност е голям стимул и тук имат доста общо с Ердоган.”
Точно Давутоглу произнесе реч в родния си град Коня, когато Ердоган изгуби гласа си по време на кампанията за местните избори. В нея той обрисува всемогъща Турция, помагаща на потиснатите по света и застанала срещу заговорите и предателствата. Хиляди аплодираха думите му: „Ако всички се обедините и тази нация застане зад нас, никой не може да спре нашия марш. Те няма да могат да ни спрат. Те няма да могат да спуснат турското червено знаме”,
В книгата си „Стратегическа дълбочина” Давутоглу сочи необходимостта Турция да приеме миналото и да възобнови дълго пренебрегвани регионални отношения. Той вижда рецивилизаторска мисия на Турция на региона, който някога е бил люлка на цивилизацията. В думите му се прокрадват и странни исторически тези: „Ще работим ден и нощ, докато поддръжниците на колониализма не се махнат от Близкия изток. Ще запалим голям пламък на хуманност в този регион, който наричат „тресавище”.
Като външнополитически съветник на Ердоган, той играе ключова роля в преговорите между Сирия и Израел. Смятан е за архитект на близките отношения на Турция с палестинската групировка Хамас. Усилията му за изглаждане на отношенията, намират практически израз в „политиката на нулеви проблеми със съседите” когато стана външен министър. Но явната подкрепа за „Мюсюлмански братя” на Мохамед Морси остави Турция без дипломатически връзки с най-голямата арабска нация и скарана с арабските държави в Залива, чиито инвестиции помагат за турския просперитет. Призивите за сваляне на Башар Асад също изглеждат като грешка, защото Асад се задържа здраво, а ислямските бойци представляват растяща опасност. Посоченото е в основата на изразеното от европейски дипломат в Анкара мнение за провал на турската външна политика.
Макар уважаван в ПСР е въпрос дали Давутоглу отговаря на очакванията на твърдото ядро привърженици да поведе партията към по-силно мнозинство, нужно на Ердоган на парламентарните избори, за да промени конституцията и да превърне президентството в изпълнителна власт. Президентът даде да се разбере, че ще упражнява пълните си правомощия на своя нов пост въпреки разпоредбите на действащата конституция. Затова усещането, че премиерът ще се държи „за полата” на Ердоган, остава. В този план Диба Нигар Гьоксел е категорична „Давутоглу няма да попречи на Ердоган да доминира до следващите избори”.
Анализаторите не очакват големи промени в политиката при управлението на Давутоглу, чиито виждания, поне известните на обществеността, съответстват на тези на Ердоган. Сред посочените от Ердоган при номинирането Давутоглу приоритети са новата конституция, напредъкът по кюрдския мирен процес и борбата с „паралелната държава” –етикет, с който Ердоган нарича мрежата на бившия си съюзник, ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен.
Но пътят е трънлив. Икономическият растеж се забавя, хаосът по границата с Ирак и Сирия е голям и изкъсва твърди мерки. Според Гьоксел успехът на Давутоглу ще зависи до голяма степен от ролята, която ще играе – на първа или втора цигулка. „Ако се създаде система за работа с президента до следващите избори или нова конституция, тогава защо не? Но ако е начело на правителството през идните пет години, това е друг въпрос”, казва тя.
Тулай Карадениз, Ройтерс
––––––––––––––––––––––––-
Ердоган смекчава стила, но не и същността си
Язвителната реторика на Ердоган – от заклеймяване на политическите му врагове като „по-лоши от кръвопийци”, до сравняването на действията на Израел в Газа с тези на Хитлер, му спечели предаността на консервативния ислямски електорат. Разпалените речи и откритият популизъм съживиха основните му избиратели и затвърдиха мястото му на най-влиятелния съвременен турски лидер.
Ердоган не крие амбициите си за президентско управление – стъпка, която според критиците му ще концентрира прекалено много власт в ръцете на лидер, който води страната все по-далеч от светските идеали на Ататюрк. Малцина очакват като президент, стилът му на управление да се промени радикално, въпреки изискването на конституцията да се оттегли от партийната политика. Негови сътрудници обаче казват, че той ще покаже нов, по-мек тон. Ерол Олчак, който организира предизборните кампании на управляващата партия от основаването й споделя, че „Силата на имиджа на Ердоган се корени в неговата автентичност. Той ще действа едновременно като държавен глава … и, понеже е избран от хората, ще демонстрира силната си емоционална връзка с тях. Това е новият баланс и ние работим върху стратегии и начини за комуникация”.
Вече са налице признаци за промяна в тона. Обръщайки се към хилядите в нощта на изборната победа, Ердоган явно целеше по-широка аудитория. Той подчерта, че всички граждани са „Тюркийели” – граждани на Турция – рядък термин в публичните му речи като премиер. Пред ликуващите той продължи: „Ние сме децата на един народ. Ние сме хората на Турция, преди да бъдем мюсюлмани, християни, евреи, язиди… алауити, сунити … преди да сме кюрди, араби, лази, грузинци, босненци, черкези, арменци или гърци”. Това контрастира с думите му дни по-рано, когато се обиди на опонентите си, че са го нарекли арменец, с което предизвика недоволството на етническите малцинства и доведе до внасяне на жалба в прокуратурата.
Политическите опоненти на Ердоган се съмняват, че той ще се промени. Депутатът от Народнорепубликанска партия Хуршит Гюнеш каза: „Той използваше пренебрежителен език… само и само да спечели изборите, а после държи помирителна реч… Един истински президент не би трябвало да използва такъв език по време на своята кампания. Когато Ердоган поеме поста, никога няма да е безпристрастен. Той ще бъде президент на определена група и ще говори или действа съобразно своя поляризиращ дух”.
Ердоган победи на президентските избори след една от най-трудните си години като премиер, белязана от антиправителствени демонстрации, корупционен скандал и борбата за власт с превърналият се в „архивраг” бивш съюзник Фетхуллах Гюлен. Конфронтационната му реторика достигна връх по време на протестите през лятото, когато нарече демонстрантите „измет”, противопоставяйки начина им на живот с този на обикновения човек от сърцето на Анадола. Тогава той заяви: „Те казват: ние сме артисти, ние сме писатели, ние имаме пари, нашият глас не е равнопоставен с този на Ахмет или Мехмет в Кайсери. Те пият уиски на Босфора… и презират останалата част от народа”. Това е типичното изграждане на „образа на жертва”, който той постоянно използва, представяйки себе си и симпатизантите си като обект на заговор на чужди сили отвън и на мрежата последователи на Гюлен, отвътре. Последните Ердоган обвинява, че в опита си да завземат лостовете на държавната власт са се внедрили в полицията и съда. Той се закани да продължи битката с тях и като президент, заедно с премиера Давутоглу. Но в речта си след победата на изборите Ердоган призова доскорошните „по-лоши от кръвопийци”, а вече „искрените и чистосърдечни братя” в движението, да се дистанцират от Гюлен. Но, както казва високопоставен представител на собствената му партия „Той не се е променил за една нощ, просто се е настроил към новия пост. От сега насетне ще виждате един различен Ердоган”.
Селин Буджак, Ройтерс
