Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е бивш премиер на Дания. Официално той встъпи в длъжност на 1 август 2009 г., като мандатът му трябваше да приключи през 2013 г. Военните министри на Алианса взеха решение през 2012 г. да удължат мандата на Расмусен докато тече мироопазващата мисия на НАТО в Афганистан ISAF.
Но не всичко започна по мед и масло за Расмусен.
Официално кандидатурата му беше издигната на срещата на върха на НАТО в германския град Баден Баден в началото на април 2009 г. Тогава против нея се обяви Турция, заради скандала с карикатурите на пророка Мохамед, публикувани в датски вестник. Расмусен, тогава премиер на страната, защити публикациите. Мюсюлманите по света посрещнаха на нож карикатурите, както постъпват при подобни случаи и сега.
Анкара се отказа от възраженията си след очевидно ексцентричната намеса на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, който дори накара германския канцлер Ангела Меркел да го чака на червения килим докато говори по телефона. Впоследствие стана ясно, че Берлускони е убеждавал турските политици да подкрепят кандидатурата на датчанина и така на 4 април 2009 г. на срещата на Върха на НАТО в Страсбург Андерс Фрог Расмусен е избран за следващия генерален секретар на Алианса.
Йенс Столтенберг – от Уелс накъде?
Срещата на върха на НАТО е Уелс е последната за датчанина Андерс фог Расмусен. В началото на следващия месец (1 октомври) алиансът минава под цивилното ръководство на норвежеца Йенс Столтенберг. Той ще е 13-ият поред генерален секретар и поема Северноатлантическия пакт в изключително деликатна ситуация за военната организация.
НАТО е изправен пред ново предизвикателство в Европа, а именно растящото напрежение между Запада и Русия, след анексирането на Кримския полуостров от Москва и най-вече активната подкрепа на Кремъл към проруските сепаратисти в Източна Украйна. Не по-маловажна за НАТО е задълбочаващата се политическата криза в Афганистан, след неубедителните президентски избори в страната и то в момент, когато алиансът е на път да изтегли военни си контингенти след 13 годишна военна кампания.
Много преди да бъде назначен за генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като премиер на Норвегия, има активна политическа позиция по изброените предизвикателства. По време на неговото управление скандинавската страна изпраща допълнително войски в Афганистан, както и самолети за налагането на зона, забранена за полети над Либия. През 2013 г. външният министър от кабинета на Столтенберг заявява, че правителството е успяло тайно да договори началото на предварителни мирни преговори между талибаните и централната власт в Кабул, които за малко да прераснат в директен диалог между враждуващите страни за намиране на политическо решение на конфликта.
Като премиер на Норвегия Столтенберг е един от защитниците на идеята за по-тясно сътрудничество между НАТО и Русия – позиция, която даде основание на политическите анализатори да зададат въпроса – това ли е най-подходящият човек за поста, в контекста на последните събития в Източна Украйна. 13 –ят генерален секретар на НАТО категорично заяви, че руското участие в конфликта е недопустимо.
Все пак 55 годишният норвежец е известен със способността си да намери консенсус , между спорещите страни, както и с уменията да води трудни преговори. При създалата се напрегната обстановка в Европа това може да се окаже голям плюс за пакта. Не на последно място под ръководството на Столтенберг НАТО трябва да завърши започнатото през мандата на Расмусен преструктуриране на алианса и превръщането в добре смазана военна машина и то във времена на тежки бюджетни съкращения в отделните страни-членки.
Официалното встъпване на датчанина в длъжност съвпадна с решението на страните членки от НАТО да подсилят военните си контингенти в Афганистан. През 2009 г. войната в азиатската държава изглеждаше безконечна. Талибаните увеличиха драстично нападенията срещу централна власт и коалиционните войски, а новите афганистански сили за сигурност не можеха дори да си представят, че съвсем скоро ще поемат в собствени си ръце сигурността на страната.
Под ръководството на Расмусен НАТО изгради стратегия, с която се видя краят на военната операция на Алианса в Афганистан. Местните сили за сигурност са укрепнали и със самочувствие и от средата на 2013 г., вече сами гарантират сигурността в страната. Техните коалиционни партньори имат изцяло подържаща роля, а в края на годината официално ще обявят край на военната си операция ИСАФ.
Втората година от мандата на 12-я генерален секретар на НАТО бе белязана с приемането на новата стратегическа концепция на Алиаса за следващите десет години.
Тя бе приета в Лисабон през 2010 г., навръх 60-годишната от създаването на НАТО и може да се обобщи така: „Изграждане на противоракетен щит на територията на Европа, преструктурирането на командните структури на алианса и изграждане на интелигента отбрана”.
Две години от тогава натовският щит вече функционира в германската база „Рамщайн” и покрива територията на България. Той беше официално открит през 2012 г. на срещата на върха на НАТО в Чикаго. Започнаха и структурни реформи, които имат единствена цел да превърнат Алианса в добре смазана военна машина. Или както самият Расмусен определя същността на интелигентната отбрана – дойде време да режем сланини, не мускули”.
В третата година на своя мандат Расмусен поведе НАТО в една от най-успешните военни кампании на Алианса, като подкрепи революцията в Либия срещу режима на Муамар Кадафи. Операция „Обединен защитник” завърши шест месеца по-късно, като през това време Алиансът не изпрати и един войник в африканската държава. Година след края на операцията Либия вече има ново следвоенно правителството и независимо от трудностите, страната пое по пътя на демокрацията.
В края на мандата си Андерс Фрог Расмусен се сблъсква с не по-малко сериозни предизвикателства. НАТО беше на косъм да се включи в гражданската война в Сирия, след като Турция активира чл. 4 от устава на Алианса, заради влошаващата се ситуация по общата им граница.
За да тушират заплахата от сирийска ракетна атака по територията на Турция, НАТО реши проблема с разполагането на противоракетни батареи „Пейтриът”.
Последните месеци в мандата на Расмусен са белязани с украинската криза, в частност – решението на Русия да анексира Кримския полуостров.
Действията на Москва алармираха новите страни членки на НАТО по източната европейска граница на Алианса в Европа, които видяха в това заплаха за националната си сигурност.
Официално мандатът Андерс Фог Расмусен приключи на 31 юли 2014 г., но той ще остане начело на НАТО до 4 септември, когато неговото място ще поеме бившия премиер на Норвегия Йенс Столтенберг.
Красимир Белчев
