Решението да се издигне на връх Св. Никола (по-късно Столетов, а още по-късно – Шипка) паметник на освободителите е взето с „единодушно вишегласие” от Учредителното събрание в Търново на 13 (25) април 1879 г., председателствано от Петко Каравелов. Идеята пламенно подкрепя и Петко Славейков, който подчертава:
„Предлагам при въздиганието на тоя паметник да приеме участие всичкий Българский народ, защото тоя паметник ще послужи в бъдуще като пътеводна звезда за съединението ни…“
Първоначалното предложение е монументът да бележи Орлово гнездо, където са били разположени позициите на българските опълченци и руския 36-и пехотен Орловски полк под командването на полк. граф Михаил Толстой. Но силно пресеченият терен там се оказва пречка и впоследствие е избрано сегашното място.
Основният камък е положен на върха на 16 август 1922 г., когато на практика започва и всенародната подписка за набирането на средства. Провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. По-късно към тях се присъединява и Кирил Шиваров, автор на лъвската фигура.
На къде да гледа лъвът?
И до днес в Казанлъшко се носят легенди, че навремето избухва дипломатически спор за това, накъде да гледа бронзовият лъв на Паметника.
Една от най-популярните версии твърди, че най-напред той трябвало да бъде обърнат на север. Румънците разтълкували това като лош знак за военна заплаха към страната си – един вид, израз на териториалните претенции на тогавашна България към северната ни съседка.
По същите причини не вървяло лъвът да бъде обърнат на Запад към Сърбия или на юг към Турция или Гърция. Затова били го насочили на изток, откъдето дошли войските на руските освободители.
Според легендата, лъвът да гледа на изток било и изричното желание на строителят на монумента Пеньо Атанасов, което му навлякло гнева на официалните власти, тъй като по онова време на изток бил Съветският съюз. Обявили го за комунист и дори не му изпратили покана за тържеството за откриването и освещаването преди 80 години.
В действителност обаче още идейният проект на паметника на арх. Атанас Донков предвиждал да има обърнат на изток бронзов лъв, дълъг 8 метра. Само че не на настоящото му място над главния вход, а на… върха на Паметника. Всъщност лъвът трябвало да бъде разположен върху пресечена отгоре пирамида.
Зададените пропорции на бронзовия хищник, символ на българския боен дух, били твърде скромни, почти символични и се губели на върха на монумента, чиято цел е да се вижда при ясно време на километри далеч.
Строителите обаче се отказали от тази идея и променили проекта в крачка, поради твърде тривиалния факт, че това не само би оскъпило значително проекта, а щяло да затрудни значително работниците при реализацията на първоначалната идея.
Същинският строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата. Суровите условия пропъдили хората му, работниците се разбягали и изоставили строежа.
Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат като Пеньо Бомбето, защото постоянно носел модната тогава шапка.
През три поредни лета – на 1927, 1928 и 1929 г., кипи усилената строителна дейност. Хората на Пеньо Бомбето издържали тежкото изпитание. Запомнени са някои от техните имена: Кънчо Кавръков от с. Шипка (днес град) бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли скалните късове.
Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година градежът спира. Има мълва, която приписва забавянето на политически и международни усложнения. Според нея по първоначалния проект на върха на пресечената пирамида трябвало да се постави 8-метров бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил вече отлят в Софийския военен арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански по проект на скулптора Кирил Шиваров. Но именно този лъв създал много проблеми – както с пренасянето му, така и с мястото, където да се постави. Мулета и катъри изтеглили лъва до върха. Но докато там умували как да го качат на кулата, румънското правителство изразило протест, че националният ни символ гледа на север. „Това намирисва на териториални претенции!“, отсекли румънците, които през 1913-а заграбили Южна Добруджа.
Една от многобройните трудности, за които по-късно си спомнят участниците в градежа, е, че нямало как да се постави северната кована врата. Пречел вграденият огромен каменен блок, трябвало да се отстрани част от него – над 10 см на ширина. В този случай не се мъчили каменоделци, поканен бил италиански инженер, специалист по взривно дело. Той пробил 7 отвора и поставил дозирано количество експлозив. Контролираният взрив отсякъл излишното с точност до милиметри и вратата влязла на мястото си.
Легендата за тайника
Една от най-големите мистерии през годините, свързани с Паметника на Свободата на връх Свети Никола, е тъй наречения тайник. Той е отбелязан дори върху чертежите, но никъде не фигурира отбелязано, какво точно е било неговото предназначение. Става дума не за стая, а по-скоро за малка ниша на първия етаж, където е разположена костницата.
Наличието на тайници в паметници е често срещано в монументалната архитектура, така че първоначално това не учудва никого. Впоследствие обаче липсата на точна информация става причина около тайника и до ден днешен да витае мистика. Според запознати, той бил направен по идея на цар Борис ІІІ.
Царят е посещавал няколко пъти паметника, като при едно от посещенията си пристигнал с два камиона, натоварени с книжа. Пакетите били увити в насмолена хартия и пренесени в скривалището, а после затворени с плоча и зациментирани пред очите на монарха.
След 1944-а година Държавна сигурност узнава за тайника и една вечер цивилни лица отцепват района, блокират местността и отнасят скритото съдържание. Какво е искал да опази като „скрижали” за българската история и нашата нация Борис ІІІ, никой не се наема да гадае.
На освещаването преди 80 години присъствали цар Борис Трети и тогавашният премиеминистър Кимон Георгиев, както и около 80 опълченци, все още живи по онова време. Близо 100 000 българи се изкачили тогава до върха, за да присъстват на тържествената литургия, отслужена от Старозагорския митрополит Павел.
Светлозар Стоянов
