Но не изобщо, а само за тази година. Фестът „София диша” стана в неделя на ул. „Цар Иван Шишман“ и бе посветен на разнообразни култури и традиции от цял свят. В карнавалната бутаница проследихме появата на столичния кмет Йорданка Фъндъкова, която искаше като барометър със сетивата си да усети готовността на публиката за кандидатурата ни като културна столица на Европа и света. На щанда си международната доброволческа организация „Новият Акропол“, основана в Аржентина през 1957 г. от проф. Хорхе Анхел Ливрага, интригуваше публиката с философски и психологически лекции, уъркшопи и ателиета по креативност, с икебана, риторика, изобразително и театрално изкуство.
Танцово сдружение „Софистик Живо”, минало през международни фестивали на Изток, представи фотоизложбата „Тайван – България – една екзотична взаимност” с експозиция за живота и прелестите на това уникално място. Сдружение „Урасенке България” демонстрира пък японска култура и философия в тайните на чаената церемония. Можеха да се видят калиграфия, оригами и кири-е. Гостите слушаха Cinematic Punk Jazz на интернационалната група The Bedlam Club.
Ентусиазирана публика събраха изпълнителите на капоейра в градинката на църквата “Св. Седмочисленици”. С инструменти като старинни лъкове, кратунки и дайрета „capoeira”-та, която означава „висока трева”- бе озвучена под погледи на публика и участници, събрани в кръг. Ритуалът носи името на бразилско бойно изкуство – първоначално практикувано от черните роби в Бразилия. Днес капоейра е разпространена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени. Оттам и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата. На робите в Бразилия било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (господарите си пазели „стоката”). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Коста Щерев, един от музикантите на екзотичния танц ни пояснява:
– Това бойно изкуство се практикува вече в България и винаги се съпровожда от жива музика. Тя пък се казва батерия. В кръга играят двама капойеристи и после се сменят с други двама. Всеки от участниците трябва да свири на инструменти и да играе. В София изкуството е пренесено преди 10 години от алхимиста Валери Иванов, после се появяват нови групи. Има за деца. Въжето – както в каратето има колани, в капуера -въженцата определят степента на владеене. За децата беше организирано първо раздаване на въжета.
В групата още нямаме бразилци, но ги каним. Всяка година се организират семинари в София, събират се капоейра групи и се учим от автентични бразилци. Идват от Европа, Америка и Южна Америка. Билетите директно от Бразилия са доста скъпи. Но бразилци имат групи в Европа и идват немалко.
Любителите на художественото слово можеха да чуят рецитал на групата „Поети без (и с) книги”. Но гвоздеят на музикалното пиршество беше концертът на състава „Purple HAZE” (Jimi Hendrix Tribute band). Това е софийска група с музиканти от 3 поколения: Явор Деспотов (китара), Росен Паскулов (барабани) и Джим Хокинс (вокал и бас китара). Всичките й членове са обладани от музиката на Хендрикс, демонстрират завидно професионално умение при изпълнение на сложните музикални фрази, създадени от експлозивния им музикален идол. Групата-трибют означава отдаване почит към най-добрия рок китарист живял до сега. А публиката в своето съпреживяване нерядко напомняше на онази, която сме гледали по филмите от концертите през втората половина на 60-те години. Това вече значи немалко за атмосферата и бъдещето на феста.
Лъчезар Лозанов
