Неизвестен факт е, че ловешката крепост е отговаряла на стратегическото разбиране за фортификацията векове преди фон Клаузевиц да напише: „Между най-важните пътища се избира за укрепяване преимуществено или най-прекия, водещ към сърцето на държавата, или този, който би облекчил враже нахлуване”.
Първите крепости били постоянни укрепления около градовете с конкретна дефанзивна задача – да прикриват всичко във вътрешността, не повече. Дори с тази пасивна функция, като влияели върху прилежащите райони, съдбата им все повече определяла тази на държавата. Затова били обект и цел на военните кампании, а в концепцията за водене на боя акцентът върху превземането им все по-често измествал стремежа за унищожаването на врага в пряк сблъсък.
Посоченото намерило отражение в нови инженерни и военнотехнически решения. На втори план останали логистичното осигуряване, постоянното убежище на слабите и разбитите отряди, защитата на населението около нея и консолидацията на масовата съпротива. Започнали да разглеждат крепостите като критично важни за изхода от войната, а строежът и използването им се подчинило на единен стратегически замисъл. Първата промяна била в избора на мястото за строеж – подбирали го така, че крепостите да са брънка от стратегическа отбранителна система. Тя пък определила новата им активната функция като база и убежище на отрядите за нападение.
Издигната на северния изход на древния път през Троянския проход, крепостта Хисаря стратегически контролирала комуникациите в радиус от 30 км. – до днешните Плевен и Троян и 1/3 от прехода до столицата. Била е опорен стълб на Старопланинската отбранителна система, защитаващ Централна Стара планина, прилежащия район на Дунавската равнина, а от запад – столицата Велико Търново.
Хисаря е уникална и като локализация, рационално използване на релефа и фортификация. Не е съградена на прилежащия към противника склон, а е „изтеглена” далеч от него, което решава редица задачи. Пред отбраняващите се изправяли не свежите, а изтощените след тежкия планински преход войски на врага. Отпадали и трудните за поддръжка разтеглени комуникации и проблемите при поход за сваляне на обсада. Крепостта в края на планински проход принуждава настъпващия или да търси обход, или да я обсади и превземе. Обходният път, ако има такъв, трябва да е далеч от нея – извън обсега на обстрела от стените и нападенията на базираните в нея отряди, но винаги се губи време, материален и физически ресурс. Превземането се налага и защото за агресора е недопустим лукс да остави в тила си дори малък вражи отряд, подпомаган от силна крепост.
Ръководените от ст. н. с. Йорданка Чангова (1920-2000) разкопки на Хисаря край Ловеч доказват уникални фортификационни решения в два строителни периода. Защитата на най-уязвимите части е дублирана още от началото. Дебел преграден зид с U-образна кула затваря от запад укреплението върху скалите. Целта била да прегради пътя на врага, преодолял източната фортификация. Малката площ на укреплението изключва то да се ползва за плацдарм. Най-уязвимата част на северната крепостна стена е почти двойно по-дебела от разположения върху скалите източен дял. Главната порта е защитена от надвратна кула и от „изтеглена” на 15-20 метра на север крепостна стена. Последната силно стеснява пространството пред портата и изключва мащабна атака срещу нея. Ако е вярно преданието, че е стигала до 15-20 метра пред U-образната кула на „носа”, тя е била първият отбранителен пояс, а северната стена – вторият. В западната си част крепостта се свързвала в северозападния ъгъл на портата с друга стена в посока север-юг, която слизала по склона на хълма и защитавала пътя към р. Осъм.
При развитието на крепостта в цитадела се изграждат още пояси за защита при проникване в нея. В източното укрепление се оформя замък, за чиято отбрана е издигната втора преградна стена източно от тази с U-образната кула. Съоръжена е с две обърнати на запад кули, в които се влиза откъм замъка. Идеята е брилянтна: проникналият от изток враг трябва да преодолява три отбранителни пояса – крепостната стена, новата и старата преградни стени. При нахлуване през главната порта, за да превземе замъка, врагът трябвало да преодолее стария преграден зид и да води бой в тясното пространство между него и новия. Югоизточно от портата била построена църквата-гробница № 5. Със западната си стена тя ограничава пространството точно зад портата, а с южната – главната улица, като ги свежда до тесен пасаж. За да стигне до замъка, нахлулият враг би се изложил на едновременните атаки на бранителите на военните сгради от двете страни на портата, на замъка и на комплекса на Митрополията – обричащи го на почти гарантиран крах.
Анализът на местоположението на Ловешката крепост и на откритите при разкопките данни за фортификацията й доказва изключително високото ниво на стратегическо мислене на средновековните българи, проявено при изграждането на крепостта и преобразуването й в цитадела на средновековния град
Полк. д-р Милко Василев
