Командващият на Съвместното командване на силите (СКС) генерал-лейтенант Атанас Самандов е роден на 17 септември 1955 г. в Гоце Делчев, област Благоевград. През 1977 г. завършва ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново, през 1985 г. – ВА „Г. Ст. Раковски”, а през 1996 г. – Генерал-щабна академия в Русия.
През годините последователно е командир на взвод, рота, батальон, полк, бригада, дивизия. Бил е командир на силите за специални операции, заместник-командващ на Сухопътните войски, командващ на Съвместното оперативно командване (СОК), а от 2011 г. – командващ на СКС. Многократно е награждаван. С указ на президента генерал-лейтенант Самандов се освобождава от длъжността „Командващ на СКС” от 17 септември 2014 г. във връзка с навършване на пределна възраст за притежаваното звание.
– Г-н генерал-лейтенант, кои са най-паметните моменти от службата ви в армията?
– Имам прекарани в армията 41 години и един месец без 4 дни. Може нескромно да прозвучи, но мисля, че са малко офицерите и генералите в БА, които са минали през 14 длъжности. Имах възможността да натрупам много опит, да служа с много подготвени офицери и генерали, от които съм се учил. Получих огромния шанс да създам 61-а механизирана бригада. Когато отидох в нея, тя имаше много малко личен състав и само 17 единици техника.
След две години зад гърба си оставих бригада с 1800 човека личен състав, със 77 БМП-1, с 48 гвоздики, с 18 минохвъргачки и ред командно-щабни машини. Отделно с 360 единици автомобилна техника.
Всичко това стана в кризисните години 1996-98 г., тогава, когато наследих бригада с 48 офицери и 62-а сержанти. Бригада, от която сме изхвърлили 760 самосвала с боклуци. Така започнахме отначало да създаваме навици и традиции, за да бъде 61-а бригада това, което е днес.
Другото, с което се гордея, и мисля, че съм оставил нещо зад гърба си е Трета мотострелкова дивизия. На мен се падна трудната задача да я съкратя. Щатът на една дивизия е 15 200 човека. Представете си каква организация, планировка и контрол трябва да създадеш, за да можеш да сдадеш в определените срокове лятно, зимно облекло и другите видове имущества. Дивизията имаше 186 танка, над 200 артилерийски системи – повече, отколкото сега имат Сухопътните войски.
След това поех Силите за специални операции, които командвах 4 години. Поех ги само на 10 месеца, откакто бяха обявени като такива. Под мое ръководство се изгради полигона „Црънча”.
Тогава се създадоха наставленията за силите за специални операции, програмите за планиране и провеждане на учебния процес, за което съм много благодарен на полковниците Томов, Сирмов и на покойния вече генерал Димитър Димитров.
Като командир на оперативните сили с един щаб от 96 души сме управлявали 12-13 000 човека в наличност с 5 бригади и 2 полка. Тогава се извършваше подготовката за изпращане на батальоните трети, четвърти и пети в Ирак, на взводове по 48 човека за Косово, охранителните взводове за Афганистан, ротата за подготовка и участие в Босна и Херцеговина. Мисля, че като командир съм дал много на армията и съм се справял със задачите си.
– Как оценявате изграждането и състоянието на Съвместното командване на силите?
– Известно е, че СКС заработи от 1 юли 2011 г., като наследник на Съвместното оперативно командване. Мисля, че като командир и на СОК, и на СКС с този личен състав – началник-щабове, заместниците ми и други, с тези началници на отдели, съумяхме да създадем щаб, който може да планира, да организира и да провежда операции по трите мисии. Ние изготвяхме стандартни оперативни процедури и миналата година на командно-щабното учение „Щит 2013” бяхме сертифицирани по първата мисия на БА. Да не дърпаме дявола за опашката, но за тези 5 години, в които съм начело на тези командвания, имаме само трима ранени в мисиите на българските контингенти зад граница.
Според мен, съществува отлична планировка и организация на участието в тези операции, на оперативния контрол, който се извършва над националните командири, на тяхната висока отговорност, на доверието, с което се отнасям към тях и на отговорността, с която те ми отвръщат. Когато към един човек подходиш отговорно и му имаш доверие, той също ти отвръща по този начин.
Смятам че в армията в последните години обаче има голямо настойничество над командирите и в резултат те не могат да проявят инициатива и творчество. Много често хора, според мен с недостатъчни воински познания, се опитват да отнемат функциите на генералитета, на офицерите, едва ли не те пряко да управляват войсковите формирования.
Според мен това е много погрешно. Цивилното ръководство е за това – да определя политиките на МО, да контролира бюджета, който се отпуска на министерството. Строителството на въоръжените сили, тяхната дейност и подготовка са дело на генералитета и офицерите.
– Какво ще отнесете със себе си от СКС – в пряк и преносен смисъл?
– Отнесох някой и друг плакет, подарен ми от наши коалиционни партньори, от командирите на отделни формирования и т. н. Това е материалното. Ще отнеса със себе си увереността, че оставям щаб, който може да планира, организира и провежда операции по трите мисии – високоподготвени офицери, участвали в мисии, били в международни щабове, създали са стандартни оперативни процедури, пречупени през специфичните условия в БА.
Добре е да се разбере, че армията е жив организъм. Нека когато се създаде една структура и покаже, че може да работи, тя да се надгражда, а не да се създават нови структури.
Светът не започва и топлата вода не се открива от всеки следващ, който идва. В тези 41 години служба, които имам, се смениха 15 министри на отбраната. Само за последните 23 години са 14. Нали разбирате, че ако всичко беше нормално, би трябвало да бъдат само шестима.
Така че, нека да се приемат едни основни направления за развитие на БА. От там нататък всеки следващ, който идва, да спазва тези основни жалони, репери, без да се правят отклонения.
– Имали ли сте моменти, когато е трябвало да отстоявате настойчиво мнението си пред ръководството на МО?
– Много пъти съм влизал в диалог, в който съм се стремял с факти и професионализъм да покажа необходимостта дадената структура да я има и да изпълнява определени функции. Все още съм под пагон и не би било нормално да давам оценка на началниците на отбраната. Но смятам, че много от тях нямаха необходимия опит да бъдат такива. Тук ще спра.
– В каква посока трябва да се развива СКС?
– СКС в момента е на мястото си. То е на оперативно ниво. Този щаб управлява БА. Подчинени са му трите вида въоръжени сили. От там се получава и съвместимостта. В съвремения бой участват трите вида въоръжени сили.
Що се касае до Щаба на отбраната, той е интегриран щаб в МО. Неговото поле е на стратегическо ниво. Той трябва да подпомага министъра на отбраната в дейността му да изгражда политики, да координира дейностите с НАТО, с други силови структури и, към настоящия момент – с 16-те министерства в България. Останалата дейност е работа на СКС.
Ако слезем по-надолу, видовете въоръжени сили е добре да ги има като традиция, но какво представляват те? Знаете от Бялата книга колко е личният състав на Сухопътните войски – колкото една мотострелкова дивизия. На ВВС – колкото е една дивизия „ВВС”, тип „ПВО”. И не по-голям е на ВМС.
Тук нещата ясно може да станат така: дивизия „СВ” на тактическо ниво, командвана от двузвезден генерал със заместник и началник-щаб – еднозвездни генерали, и двете бригади. Дивизия „ПВО и ВВС” с две бригади – ПВО и ВВС. И, разбира се, дивизия флот („ВМС”). Всичко това отива на тактическо ниво. Това е лично мое виждане и убеждение.
Просто – царят е гол. България има армия колкото един корпус.
А що се отнася до СКС – имам колеги, които ще ме заместят. Има си Щаб на отбраната, има колеги от видовете въоръжени сили – те ще анализират тези неща, ще излезе предложението. Вижданията си по въпроса съм казал още при подготовката на Бялата книга през 2010 г., а също и при прегледа на структурите на въоръжените сили през настоящата 2014 г., когато се в генералитета се обсъждаше бъдещето на СКС. Съотношението беше 10 към 1 в полза на това да има СКС.
– На прага сте на ново начало. С какво ще се заемете като си тръгнете от строя?
– Не съм мислил конкретно. Най-напред две седмици ще си почина. Нямам намерение да се занимавам с политика в никакъв случай! Ако някой е оценил моя практически опит и познания, и ми предложи да работя за националната сигурност и отбраната на страната, бих работил. Но в политически партии да влизам – нямам такива намерения.
България е една. Тя е на всички българи, не е на политическите партии. Всички трябва да имаме еднаква отговорност за националната сигурност в тази сложна геополитическа ситуация, в която се намираме – военнополитическа и икономическа.
Държавата в мен е вложила много инвестиции за обучение, дала ми е възможност да практикувам управление и ако бъда поканен – с най-голямо удоволствие бих се отзовал. Офицерът си остава офицер. Има такава професия – да обичаш родината.
Аз обичам офицерската професия! Ако се върна назад във времето, пак бих тръгнал по този път, макар че не е никак лесен. По-трудно е да воюваш с началници, отколкото с противник (през смях – б. р.).
Андрей Рангелов
