Крайният резултат (от срещата в Уелс – б. р.), който демонстрира и сплотеността на Алианса, все пак показа и различията, с които страните отидоха на тази среща. Те не успяха да защитят справедливото искане на САЩ за 2% военен бюджет от БВП на всяка страна до 2020 г. Удължиха този срок до 10 години и не го облякоха в задължително изискване, а остана препоръчително за всяка държава.
Това за България не е добре, защото военните очакваха този политически натиск върху българските политици с намерението най-после да проумеят, че ние се нуждаем от средства за модернизиране на нашата армия. Друг резултат, който също отразява известни различия на страните е, че постоянното дислоциране на военни формирования в източноевропейските страни не се прие. Възприе се идеята за ново острие на силите за бързо реагиране в състав около 4-5 хил. души. Третият момент, който показва търсенето и намирането на компромис е, че независимо от пълното прекратяване на сътрудничеството с Русия, не бе ревизиран основополагащият документ НАТО – Русия от 2007 г. и това стана благодарение на въздействието на Германия. САЩ не можа да прокара 100% своите предложения, което показва, че като че ли ролята на САЩ в НАТО вече не е така тотална, както беше досега.
* Из интервю по БНР на, директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов
