От 1 до 6 септември у нас се проведе 40-ят з/р.еек Световен конгрес на Международната комисия по военна история – организация на ЮНЕСКО. В нея членуват 40 национални комисии от цял свят. По този повод в България бяха пристигнали около 150 авторитетни военни историци – генерали, офицери, професори. Представител от българска страна беше Председателят на БНКВИ (Българска национална комисия по военна история) – проф. Димитър Минчев.
През 2012 г. за първи път в 75-годишната история на Международната комисия по военна история (ICMH) България беше домакин на неин конгрес в София. Сегашният форум се проведе във Варна. Заедно с академичните дебати, беше предложена интересна културна програма
Конгресът беше посветен на 100-годишнината от началото на Първата световна война.
В поредния ден от юбилейния конгрес по военна история, след академичната програма делегатите бяха поканени от българските си домакини във военния почивен дом във „Флагман“. Там настроението „подгряваше“ оркестърът на Военноморските сили. Румяна Митева, мениджър по културните въпроси на Българската национална комисия по военна история се опасяваше, че всеки момент ще плисне дъжд. Но това не снижи градуса на настроението на делегатите, още повече, че предният ден бяха посетили Несебър, посрещнал ги беше лично кметът на града, и впечатленията бяха още пресни.
Представителите на руските военни историци бяха изкачили Шипка и между другите впечатления споделиха, че на историческия връх, попил кръвта на руски и български воини, е започнало военното ни сътрудничество от новото време. Проф. Пьотър Акулшин, д-р ист.н., от Рязанския държавен университет „С. Есенин“ смята, че военната история ни учи, че цената за войните, справедливи или несправедливи, я плащат винаги обикновените хора. И че опитът от Първата световна война е много поучителен. Как да се направи така, че уроците на миналото да помагат, а не да пречат? Отговорът е задача на военните историци, според проф. Акулшин.
Дъждът все пак плисна, официалния ред се наруши, и сред присъстващите, събрани под „козирката“ до старото дърво на дансинга, се мяркаха началникът на Военна академия „Г.С.Раковски“ контраадмирал Митко Петев и капитан първи ранг Боян Медникаров, началник на Военноморското училище. За прощалната вечер очакваха и комодор Димитър Ангелов, заместник командир на Военноморските сили. През деня делегатите се бяха запознали с обучението във Военноморското училище, присъстваха на часове там и впечатленията обобщиха в краткото: имате модерно обучение и прекрасна база.
Сред най-търсените събеседници от колегите си военни историци беше проф. д-р Масимо де Леонардис, вицепрезидент на Международната комисия за военна история, професор по история на международните отношения, директор на департамент за политически науки, Католически университет „Дел Сакро Куоре“ в Милано. (С него публикуваме блиц-интервю).
– Г-н Леонардис, коя тема на конгреса по военна история обедини специалистите и коя ги раздели?
– Ние сме професионални военни историци, така че може би сме разделени от различни интерпретации, но не и от националистични подбуди. Всеки обича страната си, ние ценим това, но не сме разделени поради това. За Балканите доминираща тема е Османската империя, и то не в добър смисъл. Западняците също не приемат положително този период, за разлика от турските ни колеги. В работата ни нямаше теми, които предизвикват драстични разделения, защото разсъждаваме от научна гледна точка. Всички са единни, че Първата световна война е трагедия за цяла Европа – и за губещите, и за победителите.
– Обединени ли са историците по отношение на ролята на Първата световна война?
– Малко или много да. Има обединение около факта, че Европа се променя след Първата световна война и промяната е в негативен аспект. Може би сме разделени по причината за началото на войната и за това какви са били възможностите около началото й.
– Дали ситуацията тогава и сега е близка в това, че никой не е очаквал война?
– Не мисля, че може да направим подобно сравнение. Първо, защото историята не се повтаря по същия начин. Второ – заради това, че настроенията и мненията на правителствата в Европа са много променени. През 1914 г. войната се е считала за нещо съвсем нормално и закономерно. Днес нещата не са същите. Има оказване на военен натиск, но не реални военни действия. Ситуацията от 1914 г., според някои учени, е по-сравнима със ситуацията в Далечния Изток, където отказът от война не е толкова изявен, както е в Европа.
– Можете ли да диагностицирате ситуацията в света днес, с мъдростта на военен историк?
– Ако преди 20 години можехме да мечтаем за свят, в който военната сила е нещо от миналото и международните институции биха гарантирали световния мир – това днес е утопия. Известният британски историк Мартин Хауърд пише преди близо 40 години – никоя международна система не може да съществува без военна сила. Смятам, че трябва да признаем – наличието на военна сила не означава водене на война, а гаранция за сигурността. Проблемът е, че в миналото имаше много редовна войска, сега има нерегулирани субекти, каквито са терористичните организации и др. Те са проблемът, не редовните армии.
– Военните историци професионално гледат в миналото, но може ли да прогнозирате, как светът ще се справи с предизвикателството на „Ислямска държава“?
– В миналото е имало голяма ислямска военна сила – Османската империя. В момента няма ислямска държава, която да представлява заплаха, но има заплаха от екстремисти от ислямския свят, в това е проблемът. За разлика от редовната армия те представляват заплаха като хора, които не приемат основните разбирания и принципи на нашата цивилизация.
– Може ли да се каже, че отговорът за сигурността на държавите днес не е национален, а в партньорството, в сътрудничеството?
– Никоя държава, и със сигурност никоя европейска държава, не може да се справи самостоятелно със сигурността си. Имаме нужда от международни организации, от сътрудничество. От гледна точка на държавите, това спестява и средства.
България е член на Международната комисия по военна история от 25 г. и за пръв път през 2012 г. у нас се проведе 38-ят конгрес на организацията. Тогава се реши, че България има база и капацитет. Бяха одобрени резултатите от домакинството ни и се реши юбилейният 40-и конгрес, посветен на Първата световна война, да се проведе в България. Идеята беше точно в балканска страна да се направи конгресът по повод стогодишнината.
Работата на тази организация се основава на официалната военна историография, която се гарантира от военноисторическите служби в армиите на отделните нации. У нас това е секция “Военно исторически изследвания“ във Военната академия и се обляга на работата на военните историци там. Първоначално международната комисия е искала да направи конгреса в Сараево, където е извършен атентатът, но изискванията на тази аудитория е не само научно, Нужна е и база, за да се посрещне тази група от почти 150 души – генерали, офицери, професори и академици от цял свят. Нивото предполага и запознаване с културата и историята на съответния народ.
Ние се представихме добре през 2012 г. В София – с богата историческа програма, затова днес сме във Варна. При посещението във Военноморското училище пред делегати от 32 страни бяха демонстрирани не само техниката и залите, но и че имаме напреднала армия, с възможности в обучението.
В обсъжданията за изводите от Първата световна война е имало и сблъсък между различните участници, но чак до пренаписването на историята й няма да се стигне. Ние, военните историци, понякога завоалираме някои неща, попрескачаме, но не е било одобрено от колегите й изказването на гръцката представителка, която непрекъснато е подчертавала, че през войната сме се били българи с българи.
Академичната програма предизвика особен интерес сред колегите военни историци. Заслуга за това имат главно проф.Йордан Баев и проф. Тодор Петров.
Росица Цонева
