За нас участието във финалната фаза на Втората световна война през 1944-1945 година на страната на Съюзниците е като подвига на опълченците на Шипка. Това може да се стори някому крайно мнение, но както в тридневните боеве на Старопланинския връх младото българско Опълчение доказва, че „таз свобода не ни е дар”, така с подвизите си, с пролятата си кръв и с победите си при Страцин, Стражин, Куманово, Драва и на още много места, армията ни измива неблагоприятното петно от участието на България в сферата на Оста през 1941-1944 година.
Обстановката в света през 1941 година е изключително сложна. Армиите на Хитлеристка Германия са господари почти на цяла Европа. Могъщата Франция, победителка в първата световна война, рухва за седмици и попада под нацистка окупация. Завладени са Белгия, Дания, Норвегия. Полша е паднала под германска окупация още след първите дни на войната, започнала на 1 септември 1939 година.
Към пролетта на 1941 година в сферата на Оста Рим-Берлин-Токио вече са присъединени Унгария на адмирал Хорти и Румъния на маршал Анотонеску. Италианските войски са отблъснати от гръцката армия при опита им за десант от Средиземно море по гръцките архипелази и търсят съдействието на немската армия. А нейният път може да бъде само през България. Югославия приема пакта на Оста, но извършен там преврат променя нещата и западните ни съседи са готови за отпор срещу нацистките войски.
България пази неутралитет до последния момент, но немските дивизии вече са на Дунава в Румъния. Пред риска от кръвопролитни и разрушителни сражения на наша територия цар Борис Трети приема подписването на Тристранния пакт. То става от наша страна на 1 март 1941 година, като подписите си под него слагат министър-председателят Богдан Филов и външният министър Иван Попов.
Промените в хода на войната изправят към края на лятото на 1944 година страната ни пред нови политически и военни изпитания. Правителството на Константин Муравиев, дошло на власт на 2 септември 1944 година и заменило това на Иван Багрянов, търси пътища за излизане от съюза с Германия. Колкото и парадоксално да звучи, през цялото време до тогава България не е скъсала дипломатическите си отношение със Съветския съюз, както е направила това през декември 1941 година със САЩ и Великобритания, на които е обявила „символичната война”.
На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на Царство България и войските му навлизат на наша територия. Правителството на Муравиев е имало намерение на същата дата да скъса отношенията с Германия и да й обяви война, но военният министър генерал Иван Маринов изтъква редица обстоятелства, поради които този акт се отлага и става факт чак при новото правителство на Отечествения фронт, дошло на власт на 9 септември 1944 година. Така България влиза във войната срещу Германия на страната на Съюзниците, като генерал Маринов е назначен за главнокомандващ на трите български армии, започнали войната срещу немците. Това са Първа, Втора и Четвърта армии, като Трета е оставена в стратегически резерв. Първите бойни действия са още на самия 9 септември при Кула и Видин.
Участието на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на месеца. Пред Българската армия, като част от силите на съветския Трети Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от германските армии от Гърция по долините на реките Морава и Вардар. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция. Разгромена е елитната СС дивизия „Принц Ойген” и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция. Овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.
В нея, в сраженията при Страцин и Стражин на 18 октомври, с особен героизъм се отличава Парашутната дружина.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия под командването на генерал Владимир Стойчев, като армията е в пряко разпореждане на Трети украински фронт на маршал Толбухин. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между Българската армия и немските войски в района на река Драва. Германските войски атакуват реката и успяват да изградят предмостие пред фронта на нашите войски, но напредването им е спряно с ожесточени и кръвопролитни боеве от нашата армия, сред която особено се отличава 31-ви Силистренски полк.
От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур, където се провежда Мурската операция. Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до средата на май 1945 година. Капитулацията на Германия на 9 май 1945 година заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен.
Така, с кръвта и победите на Българската армия, страната ни през май 1945 година записва името си сред победителите над нацистка Германия. Друг е въпросът какви са решенията на Парижкия мирен договор от 1947 година….
Добромир Пелов
