Днешните военни историци признават, че вестникът е най-достоверният и подробен източник за техните изследвания и трудове
На 14 септември 1944 г. излиза първият брой на вестник „Народна войска”. Този вестник за войската и народа е славният продължител на вестник „Военни известия”, създаден през 1892 г. от подполковник Радко Димитриев и на вестник „Народна отбрана”, който го заменя на 24 март 1919 г.
„Народна отбрана” тръгва като независим военен ежедневник. Създава се Военноиздателския фонд за военните издания, временно е назначена комисия, която да ръководи дейността, начело с видния военен историк по това време полковник Александър Ганчев. Тези действия на военното министерство и на щаба на армията показват, че са анализирани новите реалности и е отчетено, че армията се нуждае от нов вид печатен орган, който сериозно да я защитава от многобройните нападки и клевети, които тогава се появяват в цивилната преса. В болшинството си тя е крайно партийна. За да защитят преди всичко собствения си интерес, управляващите партии решават да обвинят армията за трите национални катастрофи след войните, в които войската ни показва чудеса от героизъм и които политиците губят позорно на масата на преговорите.
Вестник „Народна отбрана” застава твърдо зад офицерството и войската, и посочва истинските виновници за катастрофите още в първия си брой. Той настоява, че за да има „надеждна, народна отбрана”, самата армия трябва да бъде защитена.
Историята на вестника на Министерството на отбраната, започнала с „Военни известия” и „Народна отбрана” продължава с „Народна войска” към края на Втората световна война, като тогава той вече е ежедневник и продължава като „Народна армия” и „Българска армия”.
Тези 70 години от 14 септември 1944 г. насам са част от 122-годишната история на вестник „Българска армия” и са свързани главно с участието на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война и отразяването му на страниците на изданието. Това е най-старият военен вестник в Европа.
На страниците на този вестник, преминал през три епохи, единствено може да се проследи сложният и бурен път на Българската армия, която няма загубена битка и пленено знаме в новата си история. От страниците на вестника могат да се научат и детайли от ежедневието на българския войник. Днешните военни историци признават, че вестникът е най-достоверният и подробен източник за техните изследвания и трудове. В същото време той е верният и страстен защитник на честта и достойнството на българския воин, верен поддръжник на бойния дух на армията и разпространител на модерните идеи и тенденции в развитието на армията, в резултат на пълноправното членство на България в НАТО и Европейския съюз.
В екипа на вестник „Народна войска” през септември 1944-а са Стойне Кръстев и Милко Григоров, като Кръстев е главен редактор. След два месеца за главен редактор на вестника е назначен поетът Веселин Андреев. Кръстев и Григоров следват бойния път на Първа българска армия в заключителната фаза на войната и отразяват събитията. Първоначално вестникът се печата в печатниците на вестниците „Утро” и „Дневник”. Главата на вестника е нарисувана от художника Борис Ангелушев.
„Народна войска” от април 1948 г. става орган на Българската армия, а от 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на народната отбрана, което от 1990 г. е Министерство на отбраната.
На 30 април 1952 г. заглавието „Народна войска” е променено на „Народна армия”, който излиза до 1992 г. От 27 май 1992 г. вестникът носи заглавие „Българска армия”.
В края на Втората световна война вестникът се изпраща редовно на фронта до войниците и офицерите от Първа българска армия.
В заключителната фаза на войната участват и български поети и писатели като Павел Вежинов, Валери Петров, Александър Геров, Иван Мартинов, Радой Ралин, които сътрудничат на военния печат. Радой Ралин обичаше да разказва приживе случка от деня, в който тръгва от вкъщи да гарата в София, за да отиде на фронта. По пътя го среща възрастен човек и като разбира къде отива му предлага да го изпрати до влака като до там му носи куфарчето. След войната Радой разбира, че неговият изпращач е бил големият български поет Атанас Далчев.
След войната Парижкият мирен договор отново налага ограничения върху българската армия и главно върху бойната авиация. Забраняват ни да имаме и военновъздушно училище. Независимо от това армията започва да се развива, да набира сили, да се превъоръжава и модернизира. Започва епохата на Студената война. Започва усвояването на реактивната бойна авиация. Това е епохата на „Народна армия”, който излиза в големи тиражи и достига до всички поделения в страната, има го и на свободна продажба.
След промените в началото на 90-те години вече като „Българска армия” вестникът остава верен на основните си принципи и характер. След 2000 г. е приет в Асоциацията на европейските военни печатни издания (EMPA) на 28-я конгрес на организацията, която има повече от 30 годишна история и обединява военни печатни издания от 26 страни.
Както обича да казва големият български родолюбец и приятел на вестника проф. Иван Дреников: „Българската армия е една и не трябва да я делим на царска, социалистическа или натовска, защото през всички времена и епохи тя защитава едни и същи ценности – свободата на българския народ, неприкосновеността на границите на България и чистотата на родното небе. По тази причина и вестникът на Българската армия е един.
Михаил Григоров
