– Г-н капитан трети ранг, какви бяха основните прояви на оркестъра на ВМС през годината?
– Участваме във всички военни ритуали и церемонии, както във Варна – в седалището на ВМС, така и из цялата страна.
Основно за нас е участието ни по крайбрежието в гарнизоните Бургас и Варна. Тази година два пъти свирихме в София – по случай Деня на храбростта и Празника на Българската армия – 6 май и за празника на Националната гвардейска част.
– Имате ли изяви в чужбина, маестро?
– Поради това, че нашият оркестър на 28 февруари навърши 130 години, имахме покани за две участия, които не успяхме да реализираме – в Монако и в Германия. Надявам се до края на годината да участваме във фестивала на военните оркестри във Франция.
– Каква е оценката ви за подготовката на музикантите?
– Професионалната подготовка на оркестрантите е на високо ниво. Всички са подбирани с конкурс. Завършили са минимум средно музикално училище или музикална академия, което е още по-добре за професионалното ниво на един оркестрант.
– Какви хора идват да свирят в оркестъра?
– Оркестрантите основно са старшини с военноморско звание. Нашият оркестър е, така да се каже, разнороден. Състои се не само от местни музиканти, а и от хора, дошли от всички краища на България.
– Предимно военни маршове ли изпълнявате или имате и репертоар от други музикални жанрове?
– Основното са военните маршове. Но отдаваме голямо значение и на класическата музика, а също и на съвременната – поп, фолклор и джазова музика.
– Как самите музиканти възприемат различните жанрове и преминаването от маршове към по-забавна музика?
– С ентусиазъм. Духовият оркестър е универсален като структура. Пригоден е да изпълнява всякакъв вид разнородна музика и няма проблем за оркестрантите.
– Как ви приема публиката, г-н Трифонов?
– Много добре. Така беше по време на проявите за Деня на флота, когато имахме концерт на площад „Антон Новак” във Варна. Публиката ни приема радушно. Всички много ни се радват. Иние даваме всичко от себе си, за да зарадваме почитателите си, особено по големи празници, каквото беше неотдавна честването на 135-годишнината от създаването на Военно-морските сили.
– Какви са перспективите пред оркестъра? Ще се попълва ли с още музиканти? Извършва ли се обновяване на инструментите, един вид – превъоръжаване?
– „Превъоръжаването” започна преди няколко години. Оркестърът, както всички сродни военни оркестри в България са с недобра материална база. През 2007 г. получихме голяма подкрепа от община Варна и от приятели на оркестъра. Те ни помогнаха и закупихме духови инструменти от висок клас – от най-добрите марки в света. Очакваме попълнение от още инструменти. Като личен състав – надявам се, имам виждане в близката година за допълнителни щатни длъжности и нови попълнения. Но това не зависи само от мен.
– В репертоара ви доминира ли музиката, свързана с морето?
– Наистина имаме и морски песни в репертоара си. Но те не са преобладаваща част. Имаме много богата програма и голям музикален архив.
– Какви творби бихте искали повече да изпълнявате?
– Каквото кажа аз – това се свири, по принцип. Съобразяваме се най-вече с публиката и с поводите, по които имаме участия. Така определяме конкретния репертоар за дадено концертно участие. Определено любимо произведение нямаме. Но през годината имаме по 50-60 нови произведения. Преди години в правилника, който регламентираше нашата дейност, беше определено да разучаваме до три нови произведения годишно. Това е абсолютно недопустимо при нас.
– Съвременната популярна музика ли е по-трудна за изпълнение или класическата?
– Мога да кажа, че класическата музика е най-трудна. Тя затова е и класическа, защото е непреходна. Познава се от широк кръг хора, така че трябва да бъде абсолютно точно изпълнена.
– Има ли в редиците на оркестъра композитори, които сами пишат музика?
– Композицията е сложна наука. При нас има само опити. Аз самият имам някои работи, но съм много самокритичен.
Имам няколко лични композиции от времето, когато се обучавах. Основно се занимавам с аранжименти. В България е много трудно доставянето на нотен материал, особено за духов оркестър. Това са скъпоструващи неща, свързани с авторски права. Затова всичко подготвям сам, което отнема страшно много време.
– Един музикант в свободното си време пак с музика ли се занимава?
– Лично аз – пак с музика. Не ми достига времето да се занимавам със служебната дейност. Използвам всяка минута, за да подготвям следващи нови неща, които да влязат в репертоара на оркестъра. Но като цяло, всеки си има някакви хобита, оркестрантите – също.
– Кои са вашите идоли в музиката?
– Изпълнителите са много. От класическата музика идоли са Бетовен, Вагнер, Чайковски. Мога да изброя още десетки. А от съвременната музика – всеки слуша някакъв вид от нея и има определени предпочитания.
– Какво е най-важното за един музикант, за да спечели уважението на публиката?
– За да бъде добър музикантът, трябват труд и постоянство. Както е казал Моцарт – „Един ден ако не свиря, разбирам аз. Два дни ако не свиря – разбира съседът. Три дни ако не свиря – всички разбират”.
Нивото трябва да се поддържа постоянно и ежедневно. Това важи и за изпълнението на оркестъра. Прекъснем ли, макар и за седмица, ако, примерно – някой е в отпуска, след това започваме отначало.
Андрей Рангелов
