Брегът на Шабла е различен. Безкраен, полупуст, извит като гигантски лък, чийто противополжен край се губи някъде далече на север. На този бряг, накъдето и да се обърнеш, виждаш хоризонт. Обграден си от хоризонт, от пространство и небеса.
На този бряг, на север от фара на Шабла, се намира един малък семеен туристически комплекс „Лазур”. Негови стопани са Полина и Михаил Калчеви. Това не е само малко предприятие за поддържане на семейния бюджет, защото семейството се разраства, а един оазис на приятелство, традиция, уют и нови идеи. Всяка година военните медии идват тук, за да отразяват стрелбите на полигона „Шабла”. Всяка година тук се провежда най-голямото учение на Българската армия с участието на трите вида въоръжени сили – Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили.
И всяка година в „Лазур” има нещо ново, направено в сградата или по двора, особено на двора. Тази година изненадата е малка отделна обител, обърната към морето – да се усамотяват в нея писатели и поети и да се вдъхновяват от могъщите изгреви и изтънчената безкрайност на хоризонта, и синьо-зелените нюанси на морето.
Най-много тук се прави за децата. Този двор е шарена детска площадка и постепенно добива приказен вид. Малчуганите се чувстватна нея добре, а родителите са спокойни, защото играят пред очите им, докато се наслаждават на лятното спокойствие и безгрижие, което им е липсвало цяла година в големия град.
На това място се развива спортна и социална дейност. От 10 години в комплекса се провеждат състезания по петанк. Интересът към тази игра, чиято родина е Франция, нараства непрекъснато. Идват състезатели от Европа и страната. Гостувал е френският посланик, идвали са дори децата от дома за сираци „Свети Николай” на отец Иван от Нови Хан. Тази година тук гостуваха петдесет бесарабски българчета от Украйна по проект за взаимен обмен, реализиран от община Шабла. През деня децата ходеха на плаж и играеха по двора, а вечер започваха песните и танците, най-вече българските хора. Тези деца владеят ритмите перфектно – от Дунавското хоро през Дикоилиевото до Дайчовото, ако щете и до ръченицата, и правото хоро. С една дума цяло лято тук кипи пълноценен живот, не е само една мързелива почивка.
Тази година не виждаме само местните рибари. Други лета идваха да си пият бирата тук и да говорят за риболов. Сега дейността им е почти замряла – няма риба, както обясни нашият домакин. Риба няма, защото популацията на делфините в морето е нараснала много, а те ядат огромни количества риба всеки ден, измерващи се със стотици тонове. Въпреки че няма рибари и рибата в морето е малко, ненадминатата рибена чорба на нашата домакиня е налице и това е достатъчно животът да изглежда прекрасен. По небето няма нито едно облаче, слънцето е огряло всичко, морето блести, а вятърът се забавлява да роши короните на все още зелените дървета край брега.
През зимата идват ловците. Оттук минава Виа Понтика. Настъпва времето за лова на патиците. Патици обаче не винаги има. Когато студът е голям, а тук е родината на студа и на вятъра, птиците не долитат или идват малко. Тогава ловците оставят пушките, сядат край голямата маса до камината и, наслаждавайки се на вкусните гозби и на отбраните питиета на стопаните, се отдават на ловни спомени. А спомените на ловците са като любовните – винаги много украсени и далеч от истината, затова пък интересни и това им придава елемент на художественост. По тази причина разказите за ловджийски и любовни приключения могат да се причислят към духовното общение. Така е през зимата.
Сега обаче е лято и ние ще тръгнем на юг от „Лазур”, за да стигнем до фара на Шабла. Този фар, собственост на Военноморските сили е пуснат в експлоатация през 1857 г. Строен е по времето на султан Абдул Меджид, управлявал в периода 1839 – 1861 г. Това е най-старият и най-висок фар по нашето крайбрежие – кулата е 32 метра. Основата е квадрат със страна 8, 8, височина 10 и дебелина 1,5 метра. Най-високата точка на фара е позлатеният връх на гръмоотвода. Височината на основата е близо 8 метра. Върху нея се крепи 17 метрова кула, а върху кулата е поставено фенерното отделение с оптиката.
През 1901 г. кулата на фара е пострадала от земетресение със сила 7,2 по Рихтер. Затова е стегната цялата със стоманена конструкция. Около този фар също има нови неща. Има вече табла, които ни информират за направените в последните години археологически разкопки. Открити бяха останките на Карийската крепост. Тази крепост датира от периода на късната античност през V – IV век пр. Хр. до VI век сл. Хр.
Ето какво пише пратеникът на римския император Адриан през 131 г. сл. Хр. Флавий Ариан в доклада си до императора след края на пътуването си по бреговете на Черно море: „От Томис (Констанца) до града Калатис (Мангалия), гдето има пристанище за кораби, има триста стадии – 53, 28 километра. От тук до Карийското пристанище има сто и осемдесет стадии – 31, 768 километра. Страната около това пристанище се казва Кария. От Карийското пристанище до Тетрисиада (нос Калиакра) има сто и двадесет стадии – 21, 312 километра”.
Около Карийското пристанище има и селище, което в античността се е идентифицирало с него. В рамките на селището е издигнато и укрепление. Археолозите считат, че пристанището е от изкуствен произход. То представлява правоъгълен басейн с дължина 280 метра и ширина 120 метра. От изток, запад и юг е оградено с високи каменни насипи – вълноломи. В средата на вълноломите има входове към пристанището. Така изглежда пристанището по описанието на Карел Шкорпил. Според неговите записки това пристанищно укрепление е имало военно-охранителни функции като наблюдение и контрол на морския трафик в района, събиране на разузнавателна информация, контрол на търговията и осъществяване на имперската данъчна и митническа политика.
В антични времена земите, върху които се простира днес България, имат изключителна важност за мореплаването. По това време Карийската крепост и пристанището са на черноморския път от Каварна към Мангалия, защото един от основните маршрути за бърза връзка с река Дунав, а оттам и за Централна Европа, минава от Босфора през Черно море.
До фара на Шабла има фигурална композиция, включваща антични и модерни елементи като прави и обърнати пирамиди, древни колони и черно-бели шахматни квадрати по проект, реализиран от общината. Има проект и за възстановяване на моста, който ще стане неразделна част от сушата.
Така е на Шабла. Накъдето и да се обърнеш – древност. Така е и по цялата българска земя. И само слънцето, което всяка заран изплува от морските дълбини, е свидетел на всичко станало тук и по другите места.
Михаил Григоров
