Всички се обединиха около факта, че от разширяването НАТО става по-силна и това създава много по-големи възможности за справяне с предизвикателствата, пред които сме изправени в последно време. Това заяви министърът на външните работи Даниел Митов в интервю за Военния телевизионен канал по време на Срещата на върха на НАТО в Уелс. Отчетено беше, каза Митов, че политиката на разширяване винаги е била стимул за утвърждаване на демократични ценности, за реализиране на демократични преходи и за засилване на стабилността, както в региона, така и в съседни на Алианса държави. Отбелязано беше от не малко участници и това, че политиката на разширяване трябва да се съобразява с националния избор на съответната държава. Всяка нация има правото да избере към каква конфигурация за сигурност да се присъедини, какъв геополитически избор да направи и към какъв ценностен клуб да принадлежи и не трябва трета страна да пречи на този процес или да налага вето.
Алиансът укрепва границите си
В заключителния документ на Срещата на върха на НАТО в Уелс, лидерите на страните членки заявяват, че в източните части на Северноатлантическия съюз присъствието на военновъздушни, сухопътни и военноморски сили продължава на ротационен принцип. В рамките на Силите за отговор на НАТО (NRF) се създава Обединена оперативна група с повишена готовност (VJTF). Тя ще може да се развръща само за няколко дни в отговор на предизвикателствата, особено по границите на НАТО. Готовността й ще се проверява с внезапни учения. В състава на групата ще има сухопътни, военноморски, военновъздушни и специални формирования. Освен това НАТО ще усили постоянните си военноморски сили с цел получаване на повече информация за морската обстановка и за провеждане на учения.
Алиансът ще предприеме всички мерки за отговор на заплаха от хибридна война. Лидерите приветстваха и създаването на Центъра за върхови постижения в стратегическите комуникации на НАТО в Латвия.
Това и от наша страна сме го казали, този принцип е безкрайно важен, допълни външният министър. По думите му бил е отчетен солидният напредък на Черна гора и Грузия, отбелязан е бил и приносът им в мисиите на Алианса и те са били подкрепени да довършат реформите, свързани с присъединяването.
Босна и Херцеговина също е била окуражена да продължи реформите, но там пътят ще е по-дълъг. В Македония процесът тече от доста време, водят се разговори, но там остават проблемите с името, както и с добросъседските отношения, които трябва да бъдат решени.
Що се отнася до Украйна, министър Митов отбеляза, че на срещата всички държави са се обявили в защита на териториалната цялост на страната. Оформило се е ясно становището, че действията на Русия в последно време създават недоверие. За да се възстанови поне отчасти това доверие тя трябва да седне на масата за преговори и да започне процес на намаляване на конфликта.
Замразените конфликти по границите на НАТО са проблем, посочи Митов. На срещата ясно и категорично било изразено становището, че единството на Алианса трябва не само да се демонстрира, но и да се засили повече от всякога.
Това се отнася и за трансатлантическата връзка. Тя трябва да се демонстрира и да става все по-силна, особено в този труден момент, когато имаме конфликти не само в Украйна, но в Ирак и Сирия. По този въпрос, каза Даниел Митов, специално подчертах, че Черноморският регион е изключително важен. На практика той е мостът, който свързва геополитически сегашните кризи – затова ние ще настояваме за укрепване на Югоизточния фланг на НАТО.
По отношение на Ирак и Сирия волята на Алианса е групировката „Ислямска държава” да бъде елиминирана не само като присъствие в Ирак, но и да се постигне трайно решение за цялата територия на страната. Вече се знае откъде идва проблемът и е ясно, че това е заплаха, както за Европа и страните членки на НАТО, така и за държавите от региона.
Те започват да си дават сметка за това и мисля, че в Близкия изток ще се оформи коалиция, която ще се концентрира върху борбата срещу „Ислямска държава”, защото тя е заплаха за всички, включително за нашите съюзници отвъд океана, добави българският външен министър.
Той поясни, че конкретни планове засега не са подготвени, но има политическа воля да се разработи стратегия, адресирана към проблема. Преди всичко обаче трябва да знаем, че в лицето на Ирак имаме партньор и правителство, което да работи по цялостните ангажименти за стабилизация на страната, каза той. От там нататък може да се мисли за това каква да бъде стратегията. На въпрос докъде е стигнала подготовката за наша помощ за Ирак, Даниел Митов поясни, че заедно с министъра на отбраната са получили мандат и в ход е изготвянето на разчетите за помощта, която страната ни може да предостави.
Михаил Григоров
