Страниците на в. „Българска армия” са място за дискусии на различни гледни точки, стига аргументите да не са плод на черно-бели емоции, а на ясни и убедителни аргументи. В условията на демократични ценности не можем да очакваме, че всички читатели ще гласуват с 99,99% за едно и също мнение, дори и най-правилното, но няма да откажем място за становища, които в своето противопоставяне ни дават възможност да погледнем върху един и същи проблем многостранно и задълбочено. Такъв обществен дебат не само в армейския вестник, но и в немалко от останалите медии, предизвика съдбата на паметника „13 века България” пред НДК. Ето едно писмо, адресирано освен до редакцията – и до министъра на отбраната, и до всички медии, чийто автор Георги Стаменов, член на Съюза на ВВНВУ, ШЗО и РВГ, очевидно е убеден, че е най-правилното. Редакцията ще е изпълнила задачата си, ако се появят и други гледни точки, които да прибавят нови щрихи от досега изложените становища.
Георги Стаменов, член на Съюза на ВВНВУ, ШЗО и РВГ: Разрушението на лъжепаметника е възмездие
В рубрика „Позиция“ във в. „Българска армия“- от 15 август, 2014 г. се сблъскваме, с меко казано, странна позиция на автора на „Голгота за знаков паметник“ Лъчезар Лозанов. Драматично приповдигнатия тон в защита на отдавна отхвърления от гражданското общество „паметник“, издигнат в края на 70-те години за ознаменуване на „1300 години България“ е нелогичен. Нито България е на 1300 години, нито „знаковият паметник” е паметник и неслучайно, още от самото откриване бе осмян с нецензурното определение, с което е известен и досега сред гражданите на София…
„Паметникът“ се саморазруши и днес ни дава възможност за възмездие над вандализма, извършен от управлявалата „в името на народа”” антинародна партия! Разрушеният в края на 70-те години Мемориал в памет на загиналите в Балканските войни и Първата световна война в двора на казармите на І-ви и VІ-ти полк, е подменен с посредствено творение от бетон с мъчителна скулптурна композиция.
…Разрушението и подмяната на Паметните стени с „паметник“, спорен и като задание, и като реализация е незаконно и престъпно деяние на един тоталитарен режим. Според официално приетото от Европейската общност, подписано и от българската делегация, Решение в Прага през 2008 година – комунистическите режими в Източна Европа са обявени единодушно за незаконни и престъпни!
Пълното разрушение, справедливо постигнало лъжепаметника е възмездие за светотатството спрямо паметта и историческото ни наследство. Срамно и позорно е вестник, представящ се за лице и продължител на достойните традиции на Българската армия, да предоставя пространство на явно; напълно незапознат автор с историята на създаването на „паметника в чест на 1300 години България”!
Цялото нещастие от „позицията“ на този „автор“ струи и от неумело приведените факти от историята на съвременното модерно изкуство, от което е видно, че понятието му е бутафорно. Натрапчивата демонстрация на познания в тази област са маниерни и смущаващи, още повече използвани като факт в подкрепа на едно доказано пластично недоразумение. Гаврата с паметта на „Геройски загинали за свободата и обединението на българския народ“ (надпис на една от сринатите Паметни стени) е брутална с разрушението им, но и благодарение на псевдожурналистическите драскачи, защитаващи подмяната на Мемориала с фалшификат. Заблудителна е псевдогражданската позиция, защитаваща едно злодеяние на тоталитарната комунистическа власт. И в един ред от „позицията“ на автора не е споменато нищо за това срамно събитие, за подмяната от края на 70-те години на XX век!
Вестникът на Българската армия е длъжен да заяви ясно отношението си по повод възстановяването на Паметните стени пред НДК на мястото, където са били съградени от благодарните потомци през 1934 г. В навечерието на 80-годишнината от построяването на Мемориала в двора на казармите на Първи и Шести полк (точно 130 години от създаването им) и 100 години от началото на Първата световна война, възстановяването му трябва да бъде изключително важна и отговорна позиция на вестника!
Паметта за героичните подвизи на българските воини на бойното поле, загинали за свободата на своите братя в Македония и Тракия, във войните за национално обединение, ни задължава да се борим да бъде възстановен паметникът, посветен на техния подвиг.
Другата гледна точка – къде да бъде Пантеонът
В писмото си г-н Стаменов ме громи за позиция, която не е моя. Не съм споменал за Мемориала на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотен полк, защото не това беше темата. А ми се иска и повече – да бъде изграден „Националният пантеон”, който е с по-богат контекст на идеята. За него има готов проект от 24 години. През 1989 г. го създава колектив, воден от арх. Атанас Агура. Работата продължава арх. Станислав Константинов, с професорите Борис Гондов – автор на скулптурната композиция и Тодор Варджиев – за шрифта на буквите. Трите стени на Мемориала се възстановяват в оригиналните си размери 21Х11 м. и се вписват в 3 естествени хълма в парка във формата на буквата П. През 2001 г. идеята е реанимирана от Съюза на ВНВУ, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство и Сдружението за възстановяване на войнишките паметници. Столичната община отпуска 10 дка зад музея „Земята и хората”, а на 6 май Емма Москова и Бойко Ноев, тогавашния министър на отбраната, с първа копка вграждат на мястото малка паметна плоча. С времето цената скача от 2,1 млн. – на 3 млн. и проектът отлежава, въпреки че през 2001 г. Столичният общински съвет учредява безвъзмездно право на строеж. На МО му липсват достатъчно пари в бюджета.
Спорът не е дали да има Пантеон, а на кое място да бъде.
А то е натоварено със символно значение. Премахването на Мемориала е грешка – той не е включен още тогава в тъканта на архитектурния комплекс и парк НДК. Но грешката не може да бъде изтрита с нова. Мемориалът изисква място за паради, което е извън всекидневните функции на парка. Не споря дали мястото му е точно на паметника „13 века България” или, както твърдят друга група очевидци – при сферичните скулптори и фонтаните на НДК. Важно е, че има още едно символно място в близост, което е натоварено с не по-малко историческа памет – Гарнизонното стрелбище.
Ако „Националният пантеон” се свърже функционално с него и мястото заработи като мемориален парк – самата му функция няма да е „вмъкната” и пришита в парковата среда на НДК.
Ако Пантеонът трябваше да е на мястото на паметника, то още при проектирането на започващата сега реконструкция на парка трябваше да се впише с проект, а не сега да се кърпи в движение.
В дебата г-н Стаменов е подменил и друга теза – посланието на паметника не е социализъм, а апотеоз на националната ни 13-вековна история. Странно е патриот да твърди, че България не е на 1300 години. Какво ли казват историците? Рушенето на изкуство не може да е „възмездие”. Познат ни е такъв ентусиаст – Херострат. Авторът – проф. Валентин Старчев също е от ощетените. Творбата му не е построена качествено, замисълът още в началото не е изпълнен докрай – осакатена творба.
Трудно е днес да бъде оценявана естетическата стойност на полуразрушен паметник. Старчев е в колектива, разработил комплекса на НДК. Удивително нецивилизовано е да се правят проекти за преустройството на творбата му без да участва авторът. Това е съдба на художествено произведение. Гласове от фейсбук мрежата, от допитване, от общински съветници и политически емисари настояват как да стане. И почти не се чува гласът на професионалните гилдии – скулптури, художници, архитекти. Ами щом на толкова много разнообразни професии им е ясно как се правят паметници, да пратим художниците тогава да карат бойни самолети. Аз обаче ще продължавам да твърдя, че паметникът пред НДК е сред най-добрите в София, въпреки че му липсва видимост и добра ориентация в посоките.
И корекцията му трябва да я правят скулптори и архитекти, а не екзалтираното патриотично чувство, колкото и искрено да е то. Ако смесим политика с изкуство, ще трябва да изхвърлим и Молиер, и Бах от учебниците. Поръчките им са идвали от двореца.
Лъчезар Лозанов
