Виждането ми като кмет на града, и на моя екип, е това, че залагаме на подкрепата за творците, за културата. През последните години успяхме да покажем това и с инвестициите, и със средствата, които отделяме по програмите за финансиране на културни проекти. Неслучайно София се превърна в град на културни и творчески индустрии.
Времената са трудни. Човек не трябва да губи вярата си. Тя е нещо много навътре в човека, трябва да ни съпътства, независимо от предизвикателствата и проблемите. Важно е институциите – не само Столичната община, но и Министерството на културата, и държавата, да създаваме условия.
Творците ни са великолепни, талантливи – те трябва да създават изкуството. Важно е да продължим да увеличаваме бюджета за култура, да подкрепяме талантите, но и да създаваме възможност за конкурентно участие, за да се развива качеството.
Утвърдени творци, като например академик Светлин Русев, трябва да бъдат подкрепени. Той е готов да предостави своя колекция на нашия град. От няколко години търсим подходяща сграда.
Това ще остане за града, така както Дечко Узунов е оставил своята колекция и има общински музей на негово име. В „Зона Култура” не успяхме -помещенията са частни. Но заместник кметът по културата ни търси подобно решение заедно с академик Светлин Русев за най-подходящия вариант, който ще даде най-добрата възможност творбите му да се експонират и да се покажат.
Що се отнася до съдбата на паметника „13 века България” и Мемориала на загиналите във войните, сигурна съм, че архитектите, художниците, скулпторите могат да дадат правилните решения. Неслучайно обявихме конкурс, на който не ние даваме решението. Конкурсът не се прекратява, той ще се финализира.
Друг е въпросът как журито ще оцени самите проекти. Ако случайно се прекрати този конкурс, при всички случаи отново ще се гледат проекти и ще се коментират. Това решение не е лесно, не е бързо и при всички случаи трябва да бъде съвместимо с околното пространство.
Това което ще се случи, трябва да бъде вписано в средата. В журито влизат експерти, професионалисти, съставено е от представители на творчески гилдии, от администрация и общински съветници, както правим винаги. Не бързаме с това решение, ще се съобразим с всички мнения.
Не бих казала, че едното мнение е на хората от улицата, а другото е на професионалистите, защото и на улицата има професионалисти. Нека да изчакаме, да видим решението на журито. А в зависимост от него, ако се наложи ще търсим и друго решение.
Вярно е, че реконструкцията на парка около НДК трябваше да започне с проект, в който е включен паметникът, който е полуразрушен в момента. Но решението не е лесно и трябва да се обсъди много внимателно. Градината е в много лошо състояние и нейният ремонт не търпи отлагане.
Плочите са счупени, тъмна е, няма осветление. На никого не му е приятно да се разхожда, особено вечерно време, в парка на НДК. При положение, че ние успяхме да осигурим средства – една част от тях са европейски, мисля че би било престъпление да бавим ремонта на градината.
Винаги има начин – аз го казвам от опит – нещата да се съчетаят, да се направят на етапи, последователно. Средата ще се реконструира и промени в зависимост от решението. Няма нищо страшно в това, че все още не е взето решение специално за това пространство. Важното е да не спираме, да обсъждаме и да търсим най-доброто решение.
В момента София има какво да покаже като град. Чужденците, които идват го казват непрекъснато. Имам много чуждестранни гости, идваха и по повод празника на София – колеги от други европейски градове.
И те оценяват това което виждат – уникалния подземен археологически музей, който направихме под „Света София” – гробницата на Хонорий. Дай Боже, пожелавам на Министерството на културата да завърши най-накрая процедурата за експонирането и завършването проекта за Ларгото, защото това ще бъде също уникална възможност минаващите, посетителите на София, гостите, пък и жителите, да разглеждат и се любуват на това, което историята ни е оставила и завещала.
Да не говорим за музеите, които и в момента се правят – довършва се градският музей на София. Непрекъснато се появяват и нови пространства, включително и на открито.
София има много какво да покаже и ние не трябва да сме черногледи. Трябва да обичаме града си.
Големите градове имат своите предизвикателства и проблеми, те трябва да се решават. Но нашият град има уникални дадености и ние трябва да ги оценяваме по достойнство.
